Това е стара традиция в Нидерландия. Дядо Коледа обикаля с Черния Пит из страната, за да раздава на децата лакомства. Тази година обаче "Черния Пит" няма да е изцяло черен. Скандалът тече с пълна сила.
Когато холандският Дядо Коледа (Sinterklaas) дойде при децата тази събота (в някои страни на Северна Европа той идва в средата на ноември), на много места в страната със сигурност ще има протести. Но не заради самата християнска традиция, нито пък заради благия старец с бялата брада, а заради неговите слуги, които в Нидерландия се наричат „Zwarte Piet" - Черния Пит. Тази роля се изпълнява от хора, които си боядисват лицата в черно или кафяво, и следват Дядо Коледа с начервени усти, къдрави перуки, пъстри шапки, широки панталони и големи златни обеци на ушите. Именно тъмното оцветяване на кожата е това, което нажежава страстите сега.
Едни виждат в това расизъм спрямо тъмнокожите хора и настояват да се промени фигурата на „Черния Пит“, други искат тя съвсем да изчезне, а трети се борят за това всичко да си остане, както си е било. Темата е заредена с много емоции. Традицията с Черния пит е много стара и за холандците е по-важна, отколкото самата Коледа. Според легендата, любимецът на децата пристига с кораб от Испания и до 5 декември обикаля из цяла Нидерландия, раздавайки им лакомства.
Но тази година ще има нововъведение: за първи път в предаванията по телевизията Черният Пит ще бъде придружаван от слуги, чиито лица няма да са изцяло тъмни – вместо това ще имат само отделни тъмни петна от саждите на комина, през който помощниците на добрия старец спускат подаръците на децата. Няколко града експериментират с тази нова версия на традицията, но на традиционалистите това им идва малко в повече.
Тази мода излиза в САЩ през 19 век
Не е изяснено дали изобразяването на Черния Пит води началото си от робството в някогашните холандски колонии. То обаче е пример за т. нар. Blackfacing.
С този термин се означава почернянето на лицето със сажди или грим, когато бели хора имитират тъмнокожи, обслужвайки по този начин определени стереотипи. Blackfacing идва на мода през 19 век в САЩ. В различни забавни шоу програми белокожи актьори тогава изпълняват ролята на тъмнокожите роби, показвайки ги по особено клиширан и унизителен начин: като глуповато-наивни същества, които нерядко са злобни и отмъстителни.
Тъмнокожите често стават обект на дискриминация – заради цвета на кожата си. А Blackfacing се смята за расистка традиция, защото „разглежда идентичността на тъмнокожите хора като маска или костюм, които белите хора могат да навличат или събличат в зависимост от настроенията си“, казва езиковедът Анатол Стефанович. А това, че Черният Пит вече няма да бъде изцяло черен, а на петна, не решава проблема, защото другите белези - облеклото, перуката и поведението на героя - се запазват. „По своята същност историята си остава непроменена“, казва за ДВ Тахир Дела от организацията ISD – „Инициатива за тъмнокожите хора в Германия".
Blackfacing обаче далеч не е проблем само за Нидерландия: всяка година на карнавалните шествия в Германия могат да се видят „африканските варвари" с поли от трева и затъкнати в косите кости. В белгийския град Ат пък на „Празника на великаните“ се появява и традиционната фигура на „дивака“ – боядисан в черно мъж с дебела обеца на носа и корона от птичи пера на главата, който плаши децата. Критици виждат в това символ, че се омаловажава бруталното колониално минало на Белгия.
В какво общество искаме да живеем?
Канадският премиер Джъстин Трюдо едва не загуби поста си, след като се появиха снимки от младежките му години, на които се вижда, че си е боядисвал лицето в черно за различни прояви. Трюдо се извини с уточнението, че тогава той изобщо не знаел, че това може да бъде изтълкувано като расистка проява.
Дискусията обаче съвсем не се изчерпва само с Blackfacing. Също толкова проблематично е имитирането на хора от Южна Америка, Близкия изток или Индия (Brownfacing), на азиатци (Yellowfacing) или на представители на индианското коренно население в Северна Америка (Redfacing). Ако хората се чувстват засегнати от определени костюми, маскировка или поведение, трябва да се съобразим с техните възражения, казват противниците на подобни маскаради. „Трябва да се запитаме дали бихме искали да живеем в общество, което допуска хора да се чувстват дискриминирани и унизени, само защото мнозинството не вижда в това никакъв проблем“, казва Тахир Дела от инициативата ISD.