Една добра новина: Русия и Украйна постигнаха принципно съгласие транзитът на газ през територията на Украйна да продължи. Пробивът е направен - остава двете страни да се погрижат думите да бъдат последвани и от дела.
Коментар от Андрей Гурко
Каква добра предколедна новина: с посредничеството на ЕС, Русия и Украйна постигнаха в Берлин принципно съгласие да продължи транзитът на газ през територията на Украйна. Ще рече, няма да се стигне до повторение на събитията от 2009 година, когато доставките на газ за страните от ЕС през територията на Украйна бяха прекъсвани за по няколко седмици. Транзитът на руски газ към ЕС няма да бъде прекъсван и на европейците няма да им се налага отново да мръзнат през зимата.
В интерес на истината, и без постигнатата договорка те нямаше да мръзнат, защото днес ЕС е значително по-добре подготвен за кризисни ситуации с енергийните доставки, отколкото беше преди 10 години. Общността си извлече поуки от кризата тогава: изградени бяха свързващи тръбопроводи между отделните страни-членки, за да могат страните с по-големи резерви да снабдяват други, които изпитват недостиг; разширени бяха капацитетите на терминалите за втечнен газ, а газохранилищата са пълни догоре.
Политически спор с потенциал за ескалация на напрежението
С други думи, ЕС е добре подготвен за датата 31 декември, когато изтича 10-годишният руско-украински договор за транзит на газ през Украйна. И въпреки това новината от Берлин е допълнително облекчение. Защото в случая не става въпрос само за техническата страна на въпроса, т.е. за пренос на газ, а за един политически спор, криещ огромен потенциал за ескалация на напрежението. Сега този конфликт между Русия и Украйна изглежда обезвреден.
Приемам новината със задоволство, но ми липсва още нещо, за да се зарадвам истински. В Берлин е постигнат пробив, но (още) няма подписан договор, нито пък са известни каквито и да било детайли от договорката. Освен това не е излишна и доза скептицизъм, когато става въпрос за големи пробиви, каквито в последно време имаше няколко - например в търговския конфликт между САЩ и Китай или в ядрения спор със Северна Корея, които обаче с времето се оказаха не точно това, което първоначално обещаваха да бъдат.
И все пак някои неща говорят за това, че през следващите дни наистина е възможно Русия и Украйна да подпишат договор за пренос на газ. Така например на годишната си пресконференция в четвъртък руският президент Владимир Путин почти категорично се обяви за продължаването на транзита през Украйна – без вече да обвързва въпроса с други условия в пакет, за каквото доскоро Москва настояваше.
Отказва ли се Москва от предварителните условия?
Досега Русия поставяше две предварителни условия, за да продължи да експортира газ през Украйна: двете страни да се въздържат от предявяването на финансови искове за неустойки от предишни години и Украйна да поднови вноса на руски газ.
Означава ли това, че Москва се отказва от тези си искания? Или може би Киев сега е готов да изпълни руските желания? За какъв период от време е било договорено продължаването на транзита – една, три, десет години? Какво количество руски газ ще преминава през Украйна в бъдеще – 15-20 милиарда кубически метра годишно, както иска Москва, или по-скоро 30-40 милиарда кубика, на колкото се надяват в Киев? И не на последно място – какви транзитни такси ще плаща доставчикът?
Едва когато знаем отговорите на тези и на други основни въпроси около въпросната сделка, ще можем да преценим доколко тя ще носи ползи и за двете страни и дали доставките на газ ще бъдат стабилни – поне в средносрочен план. Или ще се окаже, че Москва и Киев са постигнали само едно краткосрочно решение, притиснати от обстоятелствата?
Дотогава европейците могат да се отпуснат и спокойно да празнуват Коледа. Но след шумното обявяване на постигнатия пробив Русия и Украйна трябва да се погрижат думите да бъдат последвани от дела: първо да подпишат договор, а после и по тръбите да продължи да тече газ.