На видеоконференция Меркел и Макрон са съобщили за готовността на Германия и Франция да отстояват Фонд за възстановяване на ЕС, разполагащ с 500 млрд евро. Досега европейските лидери говореха за сума от 1000 – 1500 евро. Европейският парламент обяви, че според него необходимата сума е 2000 евро. Дали това драстично сваляне на сумата е в резултат на скандала между Германския конституционен съд и ЕЦБ тепърва ще разберем.
Как ще се връщат тези пари? Макрон ясно е заявил, че е за общ дълг. Меркел още не е ясно какво мисли. За кого са тези пари? Двамата ръководители хем казват, че никоя европейска страна няма да бъде оставена сама да се спасява, хем съобщават, че парите са за най-засегнатите от коронавируса страни. Фондът е уж за 27-те страни, но Меркел дръпна реч на 13 май, в която като основна задача видя „по-голяма интеграция на евро зоната“. Ще почакаме, ще разберем – на 27 май шефката на ЕС Урсула фон дер Лайен в Брюксел ще обяви подробности за плана за икономическо възстановяване.
Каква е позицията на България? Къде сме ние в споровете? Борим ли се да влезем в „най-засегнатите страни“, защото „засягането“ не е просто по-голям брой заразени, но и изпадане в непосилна, бедствена финансова ситуация, какъвто е случая с много наши бедни зад борда? Заем ли ще получим или финансова помощ? За какво се борим, и борим ли се изобщо за нещо?
Всички тези въпроси явно са държавна тайна. Ние знаем какво е казал Божков за Домусчиев, какво е казал Борисов за Божков, с какво ни е заплашил Мутафчийски, какво мисли Бетина Жотева за свободата на словото, но дали някой наш държавник се бори за българските интереси на европейската сцена, това не знаем. А може би не знаем, защото никой за нищо не се бори.
За нашите управляващи явно е достатъчно народонаселението да знае, че е спасено от смърт и че благоденства, защото ако управляват други, катастрофата е неминуема.
След като и Докладът за коронавируса от 400 странии на Медицинския експертен съвет се оказа държавна тайна, нещата са ясни.