Твърде “либералната” интерпретация на законите за гражданските права в САЩ застрашава с наказание всяка голяма американска компания, която не подкрепя официално ‘’Black Lives Matter’’ (Животът на черните има значение), твърди американският журналист Кристофър Колдуел. “Доколкото знам, обединението на мултинационалните американски компании зад движението ‘’Black Lives Matter’ беше единодушно - нямаше нито един дисидент на първа линия. Не защото всички са си променили мнението по расовите въпроси точно в този момент. А защото законите за гражданските права пораждат риск от глоби и съдебно преследване за всяка фирма, която създава “враждебна среда” за служителите си, принадлежащи към малцинствата. А да се проявиш като “нечувствителен” по расовите въпроси - или да изглеждаш такъв - се възприема също като доказателство за враждебна среда. Затова всички големи американски компании имат отдели “Човешки ресурси”, натоварени да се справят с расовите конфликти, така че компанията да не бъде наказана по силата на законите за гражданските права”, обяснява Кристофър Колдуел в интервю за "Фигаро".
В книгата си “Епохата на правата. Америка от 60-те години” (The Age of Entitlement. America Since the Sixties), Кристофър Колдуел анализира културните революции в САЩ. Колумнист в Claremont Review of Books и сътрудник на “Ню Йорк Таймс”, Колдуел е автор на няколко книги, сред които “Размисли за революцията в Европа: Имиграцията, ислямът и Западът” (Reflections on the Revolution in Europe: Immigration, Islam, and the West, 2009).
- След смъртта на Джордж Флойд демонстрациите в САЩ продължават. Може ли да се говори за завръщане на “расовата война”? Как да опишем сегашната ситуация?
- Ситуацията е смущаваща, но изразът “расова война” е твърде силен, за да опише случващото се сега. На първо място, събитията на улицата от началото на юни бяха по-ограничени, отколкото изглеждаха. Това важи както за дневните демонстрации, така и за нощните безредици. Това, което позволи мащабното разрушение в толкова градове, беше карантината заради коронавируса. Нито едно място в САЩ не беше подложено на такова затваряне, каквото имаше във Франция, Италия и Испания. Някои щати, като Мичиган и Ню Йорк, ограничиха силно свободата на движение. Други щати действаха по-скоро като Швеция. Но във всички засегнати градове магазините бяха без надзор, офисите бяха празни и почти всички хора на средна възраст от средната класа бяха изолирани у дома си. Беше възможно много малки тълпи да контролират улиците срещу полицията и да извършат значителни грабежи.
Всичко, което се случи обаче, беше преувеличено в социалните мрежи. Започваме да разбираме, че дебатите в социалните мрежи се различават качествено от дебатите в по-традиционните медии, като вестниците и дори телевизията. Добавянето и изтриването на приятели, “харесвам”, “следвам”, “заглушавам”: цялата тази система има тенденцията да филтрира разговорите, така че платформите по-скоро се превръщат в за утвърждаване и конформизъм, отколкото за оспорване и дебат. След убийството на Флойд имаше водопад от социален натиск, който повлече дори големите компании.
Не искам да омаловажавам събитието, а просто да кажа, че то се случва в нов институционален контекст, със смисъл, който е трудно да се очертае. Друга причина да не използвам израза “расова война” е, че сред демонстрантите наистина имаше расова смесица - не само сред мирните демонстранти през деня, но и при нощното насилие. Става дума за ново явление. Дори през 2016 г. ‘’Black Lives Matter’’ беше в огромното си мнозинство черно движение. Сега към неговите активисти се присъединиха университетска левица, хипстър левица и дори насилствена бяла левица, която се нарича “антифа”, в знак на почит към европейския пример.
- Кадрите със смъртта на Джордж Флойд са изключително шокиращи. Може ли да се отрече съществуването на проблем с расизма в американската полиция?
- Кадрите са изключително шокиращи. Но засега нямаме никакво доказателство, че расизмът е бил фактор в този случай, още по-малко, че става дума за проблем в национален мащаб. Сред елементите, за които се говори малко в тази история, е фактът, че Флойд и Дерек Шовен, полицаят, който го уби, са се познавали доста добре, тъй като са работели заедно като охрана в малък латиноамерикански нощен клуб.
След безредиците, последвали смъртта на Флойд, се появи много подобен видеоклип, заснет от полицейска камера, по време на стълкновение през 2016 г. с мъж на име Тони Тимпа. Тимпа, който е бил пиян, сам се обадил на полицията и не е бил заподозрян за никакво престъпление. Но са му били сложили белезници, поставен е с лице към земята и задушен с коляно от полицай в продължение на 13 минути. Тимпа е бил бял. Дежурното полицейско звено е било мултирасово, така както и полицейското звено, замесено в смъртта на Джордж Флойд.
Не забравяйте, че САЩ са страна пет-шест пъти по-голяма от Франция. При тези условия статистически е неизбежно да възникнат определен брой грешки и (по-малък) брой полицейски престъпления. Със сигурност има случаи на расизъм. Но като се имат предвид особените предизвикателства в американската полиция - културно и езико многообразие, голяма мобилност и най-вече повсеместно притежаване на оръжие - броят на скандалите е малък. Като цяло, американската полиция е с високо качество.
- В книгата си “Епохата на правата” («The Age of Entitlement») казвате, че 60-те г. на ХХ век са били решаващи за определянето на американската културна война и изтъквате ролята на движението за граждански права. С какво днешната ситуация е резултат на случилото се през онази епоха?
- Внимание! Моята книга изобщо не е радикална по отношение на движението за граждански права. По-скоро за Закона за гражданските права (Civil Rights Act, 1964 г., обнародван от Джонсън, който слага край на всички форми на сегрегация, на дискриманиция, основата на расата, цвета, религията, пола или националния произход - б. а.), който дава по-различен поглед. Поради усърдието на някои държавни служители и съдии, този закон постепенно се превърна през годините в алтернатива на Конституцията на страната, установена в края на ХVIII век. В наши дни гражданските права обикновено се получават за сметка на други, по-традиционни американски права, които левичарите някога наричаха “буржоазни”: по-конкретно свободата на изразяване, вероизповедание и сдружаване, гарантирани от Първата поправка.
Дебатът, открит от книгата по тези въпроси, не е много уместен, за да хвърли светлина върху аферата в Минеаполис или сегашните демонстрации. Доколкото знам, обединението на мултинационалните американски компании зад движението ‘’Black Lives Matter’ беше единодушно - нямаше нито един дисидент на първа линия. Не защото всички са си променили мнението по расовите въпроси точно в този момент. А защото законите за гражданските права пораждат риск от глоби и съдебно преследване за всяко предприятие, което създава “враждебна среда” за служителите си, принадлежащи към малцинствата. А да се проявиш като “нечувствителен” по расовите въпроси - или да изглеждаш такъв - се възприема също като доказателство за враждебна среда. Затова всички големи американски компании имат отдели “Човешки ресурси”, натоварени да се справят с расовите конфликти, така че компанията да не бъде наказана по силата на законите за гражданските права.
- Мислите ли, че Тръмп ще излезе по-силен от сегашната криза?
- Леко отслабен. Нито едно събитие по време на мандата му не промени значително популярността на Тръмп. Той има ниво на популярност около 45 процента в добрите и лошите моменти, било то по време на разследванията на демократите за Русия или коронавирусната криза.
Новите трудности, пред които Тръмп ще се изправи през ноември, са два вида. Първо, демократите свършиха страшно много работа, за да променят изборните закони в своя полза. Във Флорида, един от най-важните “суинг щати”, постигнаха победа на референдума от 2018 г. за възстановяване на правото на глас на хора, които са били осъдени. И огромното мнозинство от тях ще гласува за демократите. Освен това тази година, заради коронавируса, демократите започнаха правни процедури за разширяване на дистанционния вот (най-често по пощата) в “суинг щатите”. Това играе в тяхна полза, защото хората, които гласуват по пощата, не са изолирани в тъмна стаичка - те могат да бъдат повлияни от активисти, а демократите имат по-добри умения за изборна агитация по домовете.
Второ, съдебното решение “Босток”, обявено от Върховния съд на 15 юни*, вреди на перспективите на Тръмп. Демократите успяха да възпрепятстват управлението му. В известен смисъл то никога не е започвало. Тръмп не е приел никакво законодателство и може да покаже само един успех на избирателите си - назначаването на двама консервативни съдии във Върховния съд, което би успокоило традиционалистите, че правителството ще съблюдава свободата на вероизповеданието. Но със съдебното решение “Босток”, един от съдиите, назначени от Тръмп, Нийл Горсъч, написа решение, предоставящо на гейовете и на транссексуалните хора защита срещу дискриминация на работното място по силата на Закона за гражданските права от 1964 година.
Но, за съжаление, в САЩ, както и във Франция, тези въпроси за “равенството” и “борбата срещу дискриминацията” никога не са толкова прости, колкото ги представят. През годините Върховният съд отсъди, че “враждебна среда” на работното място е равносилна на посегателство срещу гражданските права. Мненията на служителите, дори и лични, се превърнаха във важен елемент за определяне дали дадена компания е виновна или не при спазването на законодателството за гражданските права. Така че гражданските права доведоха навсякъде в САЩ до ограничаване на свободата на вероизповедание и на свободата на изразяване. Това ще навреди на Тръмп на президентските избори през ноември.
* С решението “Босток” Върховният съд на САЩ постанови, че федералният закон за гражданските права от 1964 г., забраняващ дискриминацията между половете, се прилага и за членовете на ЛГБТ общността (бел. ред.).
Автор: Йожени Бастие, “Фигаро”
Превод от френски: Галя Дачкова, "Гласове"