След първия епизод на "Чекмеджето", наред с възмущението си, феновете на министър-председателя бяха възхитени от мачовския стил, гангстерския дух и високия стандарт на любимия си премиер. От друга страна му съчувстваха за грозното навлизане в личното му пространство. В тази светая светих за всекиго - спалнята. Всичко показано и видяно на онези снимки ни най-малко не разклати стола на Борисов. Още по-малко това стори грозната му изцепка за председателя на Народното събрание. Напротив. Почитателите на премиера искат да го чуват и виждат точно такъв. Първичен, категоричен, краен и драстичен. Повярваха и за дрона на Радев, който коварният пилот направлява и върши диверсии в личните покои на любимия ръководител.
Всичко това можеше да мине и замине, а на хоризонта не се задаваше нищо, което да събори господарството на премиера върху държавата до края на прословутия мандат, за който знаем, че е въпрос на живот и смърт да бъде завършен. Иначе - срам и позор. Дори коронавирусът взе, че ни повтори, което още повече трябваше да сплоти народа около основния приоритет - да оцелем и да възстановим "счупената" икономика.
Тук обаче на сцената вместо изхабения от няколкомесечна употреба ген.Мутафчийски, не излезе друг от Щаба за борба с коронавируса, а немирното дете на прокуратурата - Иван Гешев. И направи най-безумната глупост, сътворявана през последните години - обяви война на президента. Който, до този момент, играеше ролята на безобиден, но единствен отдушник на недоволните от управлението. За него обаче бяха гласували 2,5 млн българи. Изтърпял ред унижения и подигравки покрай "скопените" си правомощия и връщаните на конвейер вето след вето, Радев дори бе свил изявите си до минимум.
Тук обаче самопровъзгласилият се за "Инструментът на Господ" главен прокурор страшно загори тенджерата. И от опита му да унижи президента с арестите на приближените му и изваждане на разговорите им, се понесе отвратителна воня. Ама такава воня, че с нож да я режеш. Като човек на честта Радев не си замълча, а направи обръщения към народа, които нито един президент досега не си бе позволявал. Пламналата искра изкара хората на улицата. Вече не заради президента - за цялостно творчество на правителството и прокуратурата. И за бъдещето.
Липсата на мяра у Гешев и неспособността да вижда последствията от действията си авансово, а не постфактум, повлякоха кабинета към дъното. Класическо самоубийство от глупост, изпълнението на което бе отложено за известно време поради безпределната наглост на министър-председателя и коалиционните му партньори.
Спусъкът така или иначе вече е натиснат...