Нито ще чета тази статия, нито ще я коментирам.
Всеки път, когато наш екип или друг журналист попадне на следа, която си заслужава разследване, (следа с висок обществен интерес), ченгета и други органи неистово разследват кой е направил записа, вместо какво има на записа. Така се спира всякаква работа по случая и по верификацията на находката.
Това е тоталната милиционерщина у нас, от 1945-та насам. Органите винаги търсят кой е записал, не какво е записано. Есенция на пословицата “гарван гарвану око не вади...”.
Тази страна трябва да се промени. Точка. Живея в Оруелова реалност, където има запис, има записван човек, но органите търсят и заплашват записващия. Признават ли органите, че записите за истински? Или признават правото на един премиер да има пачки в спалнята?
Полудяхте, ей, лошо ще ви стигне.