Моментът, когато една държава е така разтресена като Ливан в момента, е добър за прокарване на влияние, но това трябва да се прави внимателно, защото обществените нагласи силно варират и се променят буквално с дни. Трябва да припомним, че освен масови демонстрации от година насам, в Ливан има и икономически колапс през последните месеци.
Страната произвежда едва 10% от нужното за задоволяване на консумация. 80% се внася и то през пристанището, а то е в руини. Макрон не може да изпълни напълно обещанията си, дадени на посрещналите го ливанци, без консенсус както в Ливан, така и извън него.
Това заяви пред ФАКТИ експертът Руслан Трад. Той коментира последните събития в страната.
Възможно ли е последните събития да доведат до правителствени промени в Ливан? Говори се за голямо недоволство сред гражданите?
Ливан се намираше в силна политическа криза преди взривовете в пристанището на Бейрут. Трябва да кажем, че страната от години насам изпитва сериозни затруднения дори във формирането на кабинет, заради различия и липса на обществена подкрепа. От година насам има и силни антиправителствените демонстрации, отричащи като цяло политическия модел в Ливан.
Наистина, този гняв сега е още по-голям и видим след събитията от 4 август. Мнозина хора, които вероятно не са участвали в демонстрациите, бяха засегнати и загубиха дали имот, дали роднини. Сега гневът е изключително видим и обществото отрича политическите формации, които обвинява в съпричастност към корупционните схеми и неглижирането на редица отрасли и структури. Не е случайно, че дни след взривовете, никъде се виждаха представителите на политическия елит – Макрон беше първият изобщо политик, който посети засегнатите райони на ливанската столица. Това е много силен знак за сериозни проблеми с доверието.
Интересно е да се проследят реакциите на най-силната фракция в страната – Хизбулла. Лидерът ѝ Хасан Насрала имаше реч, в която благодари на „приятелски държави“ за предложената помощ и дори спомена френският президент, което вероятно е популистки ход, виждайки че Макрон беше посрещнат от хиляди ливанци като спасител. Хизбулла са и основната политическа партия, която отнася критики и обвинения, тъй като администрацията на пристанището на Бейрут е свързана с партийните структури. Фактите около 2750-те тона амониев нитрат – които са основната причина за унищожителния втори взрив в пристанището – са смущаващи и не в полза на Хизбулла. Дори хангара, в който са били вкарани тези опасни материали, са на Хизбулла и това означава, че са знаели за опасностите. Преди шест месеца има направена проверка, предупредила, че ако не бъдат махнати тоновете амониев нитрат, ще има сериозни последици за Бейрут. Нищо не е предприето, откакто през 2013 товарът е конфискуван от молдовски кораб, собственост на руски бизнесмен. Седем години тази бомба е била под носа на стотици хиляди жители. А защо е бил складиран там, все още има редица теории, някои от които са свързани с дейността на Хизбулла на черния пазар.
Какво очаква страната, след като и до този момент тя беше в икономическа криза и как може излезе от тази ситуация?
За читателите, които не са чували скоро новини от Ливан, трябва да припомним, че освен масови демонстрации от година насам, в Ливан има и икономически колапс през последните месеци. Ситуацията около пандемията допълнително удари икономиката. Банките вече нямат възможност да дават заеми, тъй като основните средства бяха отпуснати на правителството, а то ги изхарчи за неизпълними проекти – т.е. не може да връща заемите. Местната валута се срина до 7000 за долар преди месец.
Стигна се до момент, в който за първи път от 2006 година насам ливанци се изхранват с хуманитарна помощ. Помощ, доставяна именно през пристанище Бейрут, от което след взривовете са оцелели едва 3%. През последните месеци Бейрут трябваше да моли за отсрочка изплащането на дългове, а донорите отказват да отпуснат пари, ако не видят провеждането на реформи. До този момент подобни промени няма и това също допринася за усложнената обстановка.
Това, което очаква ливанците е много тежко. Не зная колко може да изтърпи едно общество и една държава. Трябва да припомним също, че по границите на Ливан има конфликтни зони – едната е Сирия, а другата е постоянното напрежение с Израел.
Дали е вярно че Ливан е без запаси на брашно и жито. Твърди се, че основен склад е изгорял и мислят да обявят извънредно положение ?
Да, запасите са изключително малко и няма да стигнат. Страната произвежда едва 10% от нужното за задоволяване на консумация. 80% се внася и то през пристанището, а то е в руини. Основният и единствен силоз беше унищожен. Пътищата към Сирия не се използват на пълен капацитет заради ситуацията там. Пристанището в Бейрут служеше за отправна точка и на местния бизнес – което също е последствие от годините политическо напрежение и вътрешно разделение. Така например, пристанището в Триполи не е развито по същия начин. Южен Ливан разполага с две пристанища, но те са в близост до Израел и от там е рискована дейността заради операциите на Хизбулла. Да, Ливан е изправен пред хуманитарна криза.
Може да бъда обявено извънредно положение, но не съм сигурен, че ще има ефект. Впрочем, очаква се присъдата и на Трибунала на ООН за Ливан, създаден след убийството на легендарния премиер Рафик Харири, убит при бомбена атака през 2005. За основни изпълнители се смятат членове на Хизбулла и очакваната присъда е също едно от важните събития, които Ливан очаква. Заедно с провеждането на разследване за взривовете на пристанището, страната се намира в много тежък момент.
Френският президент Еманюел Макрон посети страната и настоя за реформи. Възможно ли е завръщане на френското влияние в страната?
Според мен то никога не си е отивало от Ливан. Между Бейрут и Париж има силни контакти и специална връзка, която не се разбира лесно. Към Ливан французите имат специално отношение и не може да бъде сравнено с Алжир например – т.е. тук наратива за неоколониализъм е не така силен, защото историята на отношенията между двете страни не са на основата на насилствено налагане на влияние. И все пак, има някои важни точки.
Първо, Макрон посети Бейрут в много специфичен квартал – изключително франкофонски и про-френски. Кадрите бяха търсен ефект и не съм сигурен, че той щеше да бъде посрещнат така ентусиазирано в други райони на страната. Второ, Париж има директно влияние върху страната и нейния елит, дори с присъствието на Саудитска Арабия и Иран, които са сред основните донори. Исторически, голяма част от старите и влиятелни фамилии в Ливан имат контакти с Франция и Париж използва това напълно. Трето, Макрон не може да изпълни напълно обещанията си, дадени на посрещналите го ливанци, без консенсус както в Ливан, така и извън него. Моментът, когато една държава е така разтресена като Ливан в момента, е добър за прокарване на влияние, но това трябва да се прави внимателно, защото обществените нагласи силно варират и се променят буквално с дни. Твърде е рано да говорим за ново влияние.