Варосани гробници са нашите политици и държавници! Същите са ни и магистралите, външно лъснатия ни метрополитен, бляскавото ново некачествено строителство, допотопната инфраструктура във всички отрасли, както и държавната и общински администрации. Същински варосани гробници.
Разбирам нуждата на слабите по дух между нас да одухотворяват мъртъвци, но това е безпътица. Въображението не е действителност и мечтите не са реални плодове от обществената градина. И няма как да има живот някъде, където всичко е мъртво и никога не е било живо.
Изправени сме пред съдбоносен избор – по старому или по нов път!? Подводните течения в политиката винаги ще ни дърпат към старото статукво, което е обсебило икономическия модел. Новото не притежава подобно благо, но има амбиция и идеи да се развива по друг начин. Ако свържете тези две неща ще видите, че без промяна на икономическия модел установен в страната по престъпен политически ред, България няма път напред.
Борисов се гордее, че неговите два университета били царя и Тодор Живков. Странно!? Забележително в случая е вътрешното му усещане за градеж на личност при факта на пълен личностен упадък! Бай ни Ганя, би трябвало да осъзнава вече, че нищо не е научил нито от царя, нито от комунистическия диктатор. Феноменално качество е да си получил възможност на случайник и да се отъркаш до властника, но да вярваш, че това е напълно достатъчно, за да се развиеш като личност. Уникална глупост, следствие на тежки личностни комплекси. И не само.
Не е лесно да си държавник или политик в тази наша страна!
Това не е само възможност да крадеш на воля без да бъдеш съден, заради вековна липса на правосъдие и да задоволяваш хищно най-ниските си страсти, но и обреченост, която има много тежка цена. България е пречупила не един гръбнак на вероломен управник, ще пречупи и поредния. Въпросът е по старому или по нов път?
И как да се случи всичко това?
Без да има нужда от варосване.