Има теза, че развитието на капитализма е довело до духовното оскотяване, което наблюдаваме в наши дни. Твърдението може да е пресилено, все пак, пошлостта е преследвала човека през всичките обществено – икономически строеве. Но съществуват фактори, нагнетяващи атмосферата на развала.
Бивало е и обратното. Сега нарочно ни насаждат култа към индивидуализма. Разкъсват се социалните връзки и все повече хора падат зад борда. Разбираемо е, че в такива условия някои правят по-лесния избор. Простащината започва от семейството, укрепва в училището и после бива обилно подхранвана от политиците. Изобщо, българската действителност е удобен полигон за практическо изучаване на обсебилите ни демони.
Който и индивид да хванеш с пинсетата, ще ти се стори приятен и образован. Ала отвътре единаците са вледенени. Липсва им духовната сила, която привлича хората един към друг и ги сгрява с възторга, че имат обща идея. Ние, даже изправени пред опасностите, не се сплотяваме... Разбираемо е - вулгарността и дребнавостта не са подходящата спойка за това. На роба му е ясно всичко, затова той не се нуждае от нищо друго, освен от себе си.