Преди няколко дни Д-р Неделчо Тотев предупреди в ефира на Българското национално радио, че общинските болници са пред разпад. “Голяма част от общинските лечебни заведения, тип общинска собственост, най-вероятно няма да могат да подпишат договори с Националната здравноосигурителна каса”, каза той в ефира на предаването „Неделя 150“.
От ФАКТИ се свързахме с д-р Неделчо Тотев, който е и председател на Сдружението на общинските болници, за да говорим за положението, в което болниците и медиците в тях са поставени в момента. Разговора ни четете в следващите редове.
- Д-р Тотев, общинските болници имат ли капацитет да приемат болни с COVID-19 – не от гледна точка на технологичност, а от гледа точка на персонал, има ли недостиг на медици?
- Ние имаме възможност по отношение на леглова база. Нямаме възможност обаче да обезпечим тази леглова база с кадрови потенциал. Говоря за компетентен кадрови потенциал, който да има юридическо право да лекува този тип пациенти. Отделно не са само юридическо право, но и чисто медицински познания. Това притеснява колегите, кара ги да преосмислят оставането си в конкретното лечебно заведение. Една част от тях са вече достигнали предела на възможностите си, дали са достатъчно на обществото и системата и е въпрос на време да го решат, но събитията сега ускориха процеса на взимане на решение да напуснат лечебните заведения.
- Има ли много медици, които е момента напускат здравната система?
- Вчера сутринта се чухме с трима колеги. При единия от колегите сестрите са подали колективна оставка. Първо са преуморени – на 25 легла 32 човека са настанени там. Отделно това са сестри, които в по-голямата част от живота си не са работили в такива структури, в които има специфика. Те не умеят да се пазят. Един човек, на когото целият трудов стаж е минал в едно отделение, в което няма инфекциозна нокса „опасно“. Едно е да работиш цял живот във вътрешно отделение, друго е да работиш в инфекциозно. Едните се пазят по един начин, другите се пазят по друг. Това вече е станало рутина и на стари години трудно се променя.
Но това е най-малкият проблем. Проблемът е, че те изнемогват, защото и без това кадровата криза по отношение на бакалаврите по здравни грижи е катастрофална. Лекарите също. Имаме ги все още. Те са на предела на силите си и на възможностите си да дават повече, защото са в напреднала възраст. Това ги прави всъщност – с полиморбидността, която имат, с многото болести, които носят на плещите си, ги прави потенциални жертви в фатален изход при едно тяхно инфектиране с по-сериозно заболяване, каквото се явява и Covid.
- Какво би могло да направи – какъв изход виждате от тази ситуация?
- Изходът няма да доведе до някаква цялостна стабилизация на системата. Говоря го с предварителна уговорка, че ние не сме стратези, ние имахме предложения и ги споделяхме – имам предвид Управителния съвет на нашето сдружение. Многократно предупреждавахме, че нещата излизат от контрол и е редно да се вземат мерки, докато можеше, за да не се върви главоломно надолу. Сега може би нещата вече са стигнали до там, че единственото, което може да се направи е да се мъчим да минимизираме загубите. Тоест да направим така, че тези, които са в системата да останат в системата и да продължат да лекуват, като не ги натоварваме с патология, която не могат да правят.
Ние бяхме предложили варианта за всяка една област в една или няколко болници, където има и кадрови потенциал. В тези места – цяло лято ние го проспахме, да бяха се съсредоточили всички ресурси, които Европа отделя за Covid. Да се подготви подходяща леглова база, защото беше илюзия да се мисли, че Covid няма да се върне с пълна сила. Още повече, когато ще дойдат и другите вируси, които са не по-малко опасни, особено ако придобият такъв епидемичен характер, какъвто сега Covid.
Ако това се беше направило, там щеше да се използва съвсем рационално кадровият ресурс, който има самата болница. Под ръководството на тези лекари можеха да работят всякакви медици. Дори стажант-лекари можеха да работят много по-добре, отколкото сега тук ние да се мъчим с нашите вътрешни лекари, на който парадоксално до вчера са им забранявали да работят пневмонии. Ние повече от 10 години се мъчим да ги реабилитираме като специалност, защото им отнеха правото на лекуват пиелонефрити без нефролог, да лекуват пневмонии без пулмолог, да лекуват кардиологични, ритъмни и хронично съдова недостатъчност без кардиолог, да лекуват неусложнен диабет без ендокринолог. В момента ние нямаме право да лекуваме например астма. Смятайте какъв парадокс. Нямаме право да лекуваме астма, но към днешна дата ще лекуваме Covid, който е с дихателна недостатъчност.
Всичко тръгна с това да свиват полето на дейност на общинските болници. Колкото по-малко обем дейност вършат, толкова по-малко пари ще получават, толкова по-бързо ще се самозакрият. През годините всякакви препятствия ни налагаха. Било стандарти, после нива на компетентност, после минимален брой на лекари, според тези нива, при условие, че се знае, че България ги няма тези специалисти. Въведоха навсякъде да има специалности, при положение, че преди тази цялата реформа вътрешниците лекуваха цялата патология не по-лошо отколкото сега. Те отговаряха за пациента като цяло, не отговаряха за пациента като кардиологичен проблем или ендокринологичен.
Сега всеки си дърпа неговото и няма кой да отговаря за самия пациент. Сега, когато дойде дядото, той ще има и диабет, и хронична обструктивна белодробна болест, което също нямаме право да лекуваме.
- Какво се случва с пациентите в подобни ситуации? Според това, което казвате, нямате право да ги лекувате, но се оказва, че ги лекувате не само от изброените заболявания, но и от Covid. Дали лечението за пациентите е пълноценно?
- Ние полагаме усилия да лекуваме в пълния обем. Настояванията ни бяха доста сериозни – да се изработи алгоритъм, който да ни бъде предоставен. Стремим се да обслужим пациентите, съобразно този протокол, който в петък беше изработен и ни беше предоставен. Има общински болници, които имат инфекциозни отделения и от по-отдавна лекуват, но самите инфекционисти като бройка са страшно малко в държавата. Ние направихме така, че тази специалност изцяло я пренебрегнахме и пред годините все по-малко и по-малко колеги завършваха тази специалност, защото тя не беше платена изобщо.
Сега, при условия, че нещата вече излязоха от контрол и това заболяване е напът да нанесе сериозни поражения върху населението на цели държави, се видя, че тази специалност хич не е за пренебрегване. Видя се, че не могат да я заместват други хора, които не са я учили и работили. Един лекар с 30 години трудов стаж няма как да е спокоен, когато е хвърлен да плува в непознати води. Той е притеснен. Всички болници да работим Covid за мен е някак съвсем неоправдано.
- Защо?
- Защото другата патология е на дневен ред. При нас не е като в големите болници – разделя се и се лекува Covid, а другата вътрешна патология я лекуват вътрешните лекари. При нас те са едни. Аз имам трима лекари и тези трима лекари трябва да лекуват и Covid пациенти, и останалите вътрешни, които съм пръснал в останалите отделения. Чудя се къде да сложа пациенти, които са Covid негативни, за да може да са далеч и да не се заразят.
Големият проблем, който излиза на дневен ред сега е, че огромната част от PCR тестовете на пациенти, които са в тежка фаза идват негативни. Сега дойдоха пак негативни тестове на пациенти от петък, който са с клиника на Covid и аз тези пациенти трябва да ги изведа от Covid отделението и да пратя в чистото отделение. Пращайки ги в чистите сектори, там ще пламне някоя зараза, защото за мен те са с Covid, но няма как да ги държим – няма как някой да размахва негативен PRC и да пита защо го държим там. Има много правни последици, които ако ги разчепкаме, ще настръхнат косите на всички, които работят в системата.
Затова ние апелираме за разум и затова ни е страх, a не бягаме от отговорност. Аз и сега идвам от пациенти, които не зная какви са, не съм ги изследвал, но съм работил с тях. Нищо чудно и те да са Covid позитивни. Всички, които работим с пациенти сме потенциално изложени на тази среда. Когато са Covid позитивни, нима няма пак да ги обслужим?
Страхът не е от Covid-а като заболяване – ние в обществото ще го срещнем навсякъде, страхът е от това, че работиш нещо, което може за теб да доведе до сериозни правни последици, а отделно и морал. Това са стари лекари, те по друг начин са възпитавани. Лекарите от моето поколение и преди него – и такива колеги имам още, те работят с цялата отговорност. Те изживяват всяка една загуба и на тях това им коства много. Няма как тези хора да ги променим. Животът значи нещо за тях. Има заболявания, при които лекарят би трябвало да е свикнал със смъртта, защото ако изживява всяка смърт, той ще се гътне още на петата година. Но въпреки всичко, когато си лекувал нещо, което не ти е познато, ровил си се да търсиш – за Covid има малко информация, това коства много на лекарите. Емоционалният аспект е на дневен ред.
- Говореше се за обучения за Covid, във Вашата болница имало ли е такива?
- Имаше едно по наша инициатива. Ние апелирахме още тогава да се обърне внимание, че нещата тепърва започват. Увертюрата мина, тя показа, че има проблем и трябваше да се подготвим за представлението, което в момента го наблюдаваме всички и участваме в него. Оттогава настояваме да се изработят алгоритми, не го направиха. Миналата седмица – в четвъртък, при нас имаше едно онлайн обучение. Чест прави, че професорката, която оглавява инфекциозното отделение в "Киркович", отдели от времето си и доста подробно разказа опита си.
Впоследствие изготвиха един алгоритъм, който малко успокои колегията, но въпреки всичко това е на книга написано и не зная каква правна стойност има, защото то не е прието, това е местен алгоритъм, по който работим. Сега получихме и някакъв алгоритъм, който дойде от по-високо.
- Дали платформите за телемедицина биха помогнали в сегашната ситуация с по-леките случаи?
- Всяко нещо има място в сегашната ситуация, защото се смесиха потоците. PCR-ът не е онази диагностична величина, която стъпвайки на нея, можем да кажем този е такъв, онзи е онакъв. Доколко PRC-ът е специфичен за COVID-19, доколко се омесиха маса потоци тук, доколко коронавирусът е един или са различни типове и затова го обвиняваме, че толкова бързо мутира – това е съвсем различна тема, но се говори в тази посока.
В момента онлайн комуникациите намират място. Колкото по-малко пациентът щъка насам-натам, особено когато се окаже, че наистина е заразен с въпросния вирус, какъвто и да е било то, е по-добре за него, за близките му и за всички. Ако всичко върви наред и настина се поддържа една цивилизована връзка – защото може едната страна да куца, да има неспособност да се предадат симптомите такива, каквито са, защото се намесва емоция, притеснение. Българите много обичат да агравират. Те могат да се изкарат, че ако леко кашлят, се задушават само и само да се доберат до болница.
Не сме английски пациенти, не сме холандски пациенти да си седим вкъщи. При нас културата е по-различна, манталитетът е по-различен. Онлайн лечението би намерило място, но не би било актуално сега. Как ще се изгради, кога? Ние тук за едно електронно досие говорим от 10 години и нищо не сме направили. Говорим за електронна рецепта, за да не се тълпят възрастните хора пред GP-тата и да си менкат вируси.
Здравеопазването се срути. Буквално и стремглаво то вървеше години наред надолу. Не искам да хвърлям вина върху сегашното правителство, в никакъв случай – това се затлачени проблеми от десетина години. Всяка изминала, приближаваща се го днешна дата година, беше по-зле и по-зле. Не успяхме да намерим точните хора и политици, които да изкарат здравеопазването като приоритет. Ето ни сега, берем плодовете от цялата работа. Не, че другите държави не си патят.
Там обаче сякаш са по-адекватни в мерките. Спомнете си какво беше през март – както някой хора казват, много шум за нищо. Сега има да се шуми, но шум няма. Виждате, мерките са по-разхлабени. Не, че маската е идеалният начин, но тя е начин. Ако се озаптят хората да щъкат и тези, които са заразоносители, да ръсят вируси, няма как епидемията да не се ограничи по-бързо.
Много неща могат да се кажат, но не искат да ги чуят хората. Сега се говори, че всичко е наред, че нещата са под контрол, а те не са изобщо. Ако това е контролът, какво би било ако е без контрол. Косата ми настръхва какво ще е чудото без контрол.
Когато отмине епидемията, нашите болници ще останат осиротели. Няма да има кой персонал, защото ще напуснат всички. Няма да можем да работим и основната патология, защото пак ще върнат нивата. Когато мине пандемията, ще забравят, че сме били нужни.