През 2020 се случиха основно неща, които не бихме искали друг път да ни се случват. Или ако все пак се случат, да се надяваме, че ще сме по-подготвени за тях. И че ще сме си научили уроците от 2020, пише Даниел Смилов.
Хората твърдят, че се учат от опита си, но обикновено не го правят. Или го правят много бавно, с повтаряне на неудачите, връщания назад и забравяне на вече наученото. От гледна точка на хилядолетията, този процес може да се нарече еволюция или дори прогрес, макар че от перспективата на един конкретен човешки живот по-скоро изглежда като комедия от грешки с неизбежни елементи на трагедия.
2020 година ще остане в историята като изключително образователна както в световен, така и в български план. В нея се случиха основно неща, за които може само да се надяваме, че друг път няма да се случват. Или пък, че ще сме по-подготвени за тях, ако все пак се случат. Т.е. надеждата, която 2020 г. носи, е че ще сме си научили уроците от нея.
Какви са тези уроци обаче? Ето един кратък списък, който няма претенция да е изчерпателен, нито да е особено строг в отделянето на еволюционно съдбовното от конюнктурно мимолетното:
Пандемии има и те могат да причиняват ненужна и неочаквана смърт в големи мащаби;
При всяка пандемия има хора, които се появяват, за да съобщят, че пандемия няма и никой не е умрял от нея, а само “с нея”;
Когато тези хора се докопат до властта и успеят да овладеят общественото мнение, нещата излизат от контрол и смъртта се разпространява в гигантски мащаби. САЩ и Обединеното кралство демонстрираха този феномен – и Доналд Тръмп и Борис Джонсън в крайна сметка трябваше да се откажат от първоначалния си бодряшки оптимизъм и да въведат строги антиепидемични мерки;
Това, че някои страни се справиха добре с първата вълна на кризата, не бе гаранция, че ще направят същото и при втората. България избегна удачно нещастието първия път през пролетта, но през есента направи всички възможни грешки и достигна рекордна смъртност;
Като цяло демокрациите се представиха ако не по-добре, то поне не по-зле от диктатурите в “извънредната ситуация”. От диктатури, които овладяха кризата, само Китай трябва да се отличи. От демокрациите Южна Корея и особено Австралия станаха пример за успешна защита на населението. Европа и САЩ реагираха на кризата без щети по демократичната уредба. Дори в Унгария, където Виктор Орбан се заигра с неограничено във времето “извънредно положение”, всъщност нищо драматично не се случи и страната не се превърна в завършена диктатура (по причина на Ковид). Изводът от този бърз преглед е, че политическата свобода не беше пожертвана и не бива да се жертва в името на оцеляването;
Популистите по света не натрупаха актив по време на кризата с коронавируса, а много от тях просто не се справиха добре с нея. Доналд Тръмп всъщност загуби президентските избори основно заради лошото управление на извънредната ситуация. Орбан и Качински няма много с какво да се похвалят по отношение на Ковид-19. Борис Джонсън се раздели с голяма част от самочувствието и доверието, натрупани при убедителната му победа на парламентарните избори в края на 2019 г. Германците се уплашиха и се консолидираха зад "стандартните” политици - Ангела Меркел най-вече. Популистката "Алтернатива за Германия" се “сви” като обществена подкрепа. Путин “откри” ваксина, чийто ефект и досега остава неизвестен, забърка се в пореден грозен скандал с отравянето на Навални и с право започна да се замисля за оттегляне от поста. Регионалните бабаити и башбакани – от Ердоган до Вучич и Борисов – разбраха, че коронавирусът не се впечатлява от хулигански речник и балкански тарикатлък;
Световните залитания от 2016 г. – Брекзит и избирането на Доналд Тръмп – бяха частично преодолени. Тръмп не само загуби президентските избори с над 7 милиона гласа, но и стана жалък с твърденията си, че вотът е бил манипулиран – твърдения, за които не успя да намери нито едно съдебно годно доказателство. Брекзит в крайна сметка бе "осъществен”, но основно на инат и с пълното съзнание, че не носи някакви позитиви за почти никого. Самата сделка между Великобритания и ЕС, която бе постигната в края на годината, е показателна. Според нея свободната търговия ще се запази, докато нито една от двете страни не се отклони съществено от европейските правила. При отклонение Обединеното кралство рискува тарифи и мита за достъп до пазара на ЕС. Т.е. “суверенитетът”, уж даден от Брекзит, е просто утеха – че можеш теоретично да промениш нещо, което обаче не смяташ да променяш и внимаваш да си остане същото. Брекзит ще има и много непредвидени последици обаче – услугите, които са огромната част от британската икономика, не се покриват от споразумението за свободен достъп до европейските пазари. А и съдбата на Шотландия е неясна, докато Северна Ирландия остава по-интегрирана в ЕС. Тази нерадостна картина не е черен пиар за евроскептиците – тя е неподправената реалност;
Науката, за разлика от магиите и медийните заклинания, е полезна. Ако не лекува, тя поне имунизира населението. Създаването в кратък срок на ваксини срещу Ковид-19 е един малък триумф на човечеството;
Обществата, които инвестират в наука и образование, имат ресурси да се справят с кризи;
ЕС се оказа изключително ефективен в пандемията. В кратки срокове беше изработен безпрецедентен извънреден и солидарен фонд за справяне с икономическите последици от кризата (близо трилион евро). Макар и по-малък от стимулите, приети от Конгреса на САЩ, този фонд е проява на много сериозна фискална интеграция в Европа. Също така ваксините за всички европейци бяха закупени общо от ЕК и ваксинациите започнаха на една и съща дата – с пренебрежимо забавяне спрямо Великобритания и САЩ. Приказките, че в кризата "всяка страна била оставена да се справя сама за себе си” станаха просто раздумки за глупаци;
Членството на България в ERM II и банковия съюз, както и членството на страната в ЕС се откроиха като основен икономически стабилизиращ фактор в пандемията. ЕС ни даде и шанс да се сдобием с ваксини наравно с най-развитите народи по света;
Протестите са имунната реакция на обществата по отношение на безобразията на управляващите. Българската имунна система се оказа достатъчно здрава. Натрупаните скандали можеха да доведат и до по-висока температура, но поне до цитокинова буря не се стигна. Но и болестта не си замина – управленският вирус остана да живурка в България и даже се готви за реванш на изборите напролет;
Отчаянието е вреден съветник, но българите често прибягват до него. Към края на годината мнозина сякаш се примириха, че по-добро управление у нас не е възможно. С такова примирение никой народ не е постигнал нищо добро, но опитите у нас продължават;
Интелигенцията е отговорна за колективния разум на обществото и за преодоляване на примирението. Тази година тя –чрез редица свои представители - не изпълни задължението си и се надпреварваше да обяснява как страната е обречена на шкафчета, загуби за бюджета от 700 милиона лева и пр. Че иначе не може и всяка алтернатива е по-лоша от статуквото.
Има неща, които не се правят не само между държави, но и между хора – близки или по-далечни. Едно такова нещо е да прецакаш съседа си и после да го обвиниш, че не те обича. България го направи по отношение на Северна Македония и каквото и да постигне с действията си, то няма да е нито любов, а още по-малко ще е уважение;
2020 беше и годината, в която мнозина в България показаха, че сме общество, че имаме грижа един за друг, че се вълнуваме от общите дела (res publica), че каквото и да става, има надежда да се справим. Тези хора са всъщност огромното мнозинство в страната. Те направиха така, че държавните учреждения, болниците, училищата, университетите и всички институции – публични или частни – които са важни за начина ни на живот, продължиха да функционират. Правилата (с нормалната доза отклонения) всъщност се спазваха. Това е здрава основа, на която може да се стъпи и да се надгражда, особено ако се вземат предвид и поуките на изминалата странна година.