Коментар на Божидар Чеков
Това запознанство стана внезапно. Нещо като преминаване от конски вагон във вагон първа класа. Запознанството не беше случайно, аз го предизвиках.
През 1974 година първият тур на президентските избори във Франция завърши с отстраняването на кандидата на управляващата партия Жак Шабан Делмас. Това събитие означаваше, че „Голизма“ си отива.
Французите копнееха за промяна. За втория тур оставаха кандидата на новата реформаторска десница – Валери Жискар д'Дестен и Франсоа Митеран – начело на обединената левица. По това време, аз буквално „изяждах“ всеки ред на вестник „le Monde ». Купил си бях един френски тълковен речник, с който дума по дума учех езика. Един ден, върху цяла една страница, видях призив от Жискар към симпатизантите си. Кандидат президента, който се отличаваше със сравнителна самотност в сравнение със съюза на левите партии и синдикати, търсеше застъпници.
В долния десен ъгъл на вестника имаше правоъгълник за данните на вероятния застъпник: Име, презиме, дата и място на раждане и адрес. Почти с детско любопитство аз попълних краткия въпросник и го пуснах по пощата. Почти светкавично получих одобрение във вид на призовка. Не вярвах на очите си! Аз роденият в Лом, бях одобрен за представител на кандидат президента Валери Жискар д'Дестен в четвъртия арондисмент на Париж!
В България по време на военната ми служба бях участвал в избори. Моят взвод беше съставен от момчета, в чиито характеристики пишеше „неблагонадежден елемент“. По силата на обстоятелствата, ние децата на царски офицери или роднини в Америка, бяхме опозиция по произход и по убеждение.
Договорихме се предварително да гласуваме със скъсани бюлетини, защото нямахме никакъв друг избор. В края на изборния ден, урната беше отворена далеч от нашите очи. Ротният командир отчете 99% бюлетини за Тодор Живков.
В Париж, вратата на избирателната секция се отвори в 8 часа. На масата имаше 5 човека. Двама проверяваха самоличността на гласоподавателите. Аз и представителят на Митеран, а пред урната стоеше прав председателят на секцията. По обяд получихме по един сандвич и минерална вода.
В 20 часа вратите бяха затворени, за да се подредят масите на броячите. Петнадесет минути след това вратите се отвориха и желаещите да присъстват на броенето, бяха поканени да влязат в залата.
Малко след 21 часа, името на новият президент бе оповестено. Човекът, чиито застъпник бях аз – аристократът Валери Жискар д'Естен печелеше изборите. От тогава участвам във всички избори във Франция, защото те са най-конкретната изява на волята на гражданското общество.
Има и нещо друго. Това е сравнението. Във френските избори няма пари! Няма партийни субсидии. Няма ЦИК. НЯМА ЕГН. Няма „Информационно обслужване“. Участието е доброволно, без всякакво заплащане.
Всичко е лесно и достъпно за гласоподавателите. За разлика от Франция, българската система е най-сложната в Европа и в нея парите играят решаваща роля. Те пречат на гражданската съвест и съзнание да си кажат думата. Никой не си дава доброволно личните данни. Набирането на ЕГН-та и подписи става с пари! ЦИК подрежда състава на участниците в дебатите, както и темите за обсъждане. Броенето става на закрити врата. Системата почиваща изцяло върху парламентарни квоти пречи на управленската сменяемост. Задушава свободата на словото и се опитва да узакони Съдебна система, изцяло в услуга на властта. Времето тече и нищо не се променя!
От 30 години няма обитател на Дондуков или на Парламента, който да е посегнал на изборното статукво. Политолози и журналисти се пенсионират с прах в очите и памук в ушите.
Има ли днес български гражданин, който вярва, че политическата неподвижност е в полза на страната? В България няма състезание на идеи, а състезание за подписи и ЕГН-та. Освен несменяемите управляващи, най-доволен е авторът на системата – математикът Михаил Константинов. Човекът, който съзнателно я усложнява. Когато някой се осмели да му подскаже, че има хора, които припадат при разчитане на протоколите, според професорът причината е ниската култура на участниците. Той обаче не се задоволява само с обяснение. „Злият дух“ на Михаил Константинов е без граници. Той предлага курсове на кандидатите за участие в секциите. Срещу заплащане!
За подобна изобретателна дейност във Франция се отива в затвора! В България изглежда още „не му е дошло времето“.