Българи от Великобритания подадоха заявления за откриването на над 80 секции за изборите на 4 април. Ще бъдат открити обаче едва 35, защото такъв е законът. "Намираме се в ситуация на предизвестено бедствие."
На 4 април за нов български парламент ще гласуват и десетки хиляди българи, живеещи в чужбина. За да бъде разкрита секция извън територията на България, е необходимо 60 български граждани предварително да заявят намерението си да гласуват в нея. Тази седмица срокът за подаване на въпросните заявления изтече, а резултатът е впечатляващ - близо 90 000 българи са подали такива пред ЦИК. Отчетен е почти двоен ръст в сравнение с предишните парламентарни избори през 2017 година. Означава ли това, че в чужбина ще бъдат разкрити двойно повече секции? Не съвсем.
Таванът на секциите остана
От 2016 година за гласуване на български избори в държава извън ЕС важи таван от 35 секции. След излизането на Великобритания от ЕС, тази година българската общност там попада в парадоксална ситуация - покрити са критериите за разкриване на над 80 секции (събирането на 60 заявления), но действащият Изборен кодекс не позволя всички те да бъдат разкрити. Въпреки призивите на българи в чужбина това ограничение да бъде премахнато, включително заради пандемията, депутатите отказаха да го преразгледат.
"Тъй като няма законово установен принцип кои секции да бъдат отворени, сега някакви пазарлъци между посолството и ЦИК ще определят кои да са тези 35 секции във Великобритания", казва журналистката Мария Спирова, която живее в Оксфорд. Българското посолство вече е публикувало примерен списък с 35-те секции, които могат да бъдат разкрити. "Взели са под внимание основно статистиката за наплива на предишни избори. От друга страна, както ми беше обяснено от посолството, се опитват да запазят и регионалното покритие. Тоест, ще имаме секции в Шотландия и в Уелс."
Този път активността на българите на Острова е безпрецедентна. И в условията на пандемия и строги противоепидемични мерки неизбежно ще се стигне до струпвания. "На миналите избори са гласували малко под 19 000 души във Великобритания", припомня Мария. "На тази малко под 17 000 вече са подали онлайн заявления за гласуване." А обикновено гласуващите в чужбина са в пъти повече от тези, които предварително заявяват намерението си да го направят. На предишните парламентарни избори през 2017 година например в ЦИК са подадени 45 000 заявления за разкриване на секции в чужбина. До урните обаче отиват 120 000 българи. Ако това съотношение се запази, във всяка една секция във Великобритания вероятно ще гласуват средно над 1000 човека - почти непосилно предизвикателство за изборните комисии там. "Намираме се в предизвестено бедствие", смята Мария Спирова. "Няма как големите секции да се справят с наплива."
Много труд за нищо?
Осигуряването на възможността за гласуване в чужбина от години зависи от работата на доброволци и активисти. Дипломатическите представителства и Централната избирателна комисия формално одобряват адресите и състава на секционните комисии, но в много държави както локациите, в които ще бъдат разположени секциите, така и участниците в комисиите се намират и предлагат от представители на българските общности, които доброволно се ангажират с процеса. Те мотивират общността да подаде заявления, търсят подходящи помещения за провеждане на изборите, контактуват с посолството.
Заради тавана на секциите във Великобритания обаче безвъзмездният труд на десетки доброволци сега предстои да бъде зачеркнат. "Когато посолството публикува примерния списък, веднага се усети разочарованието на хората, които бяха инвестирали 1-2 месеца и много усилия", разказва Бернард Конфортов, който координира разкриването на секцията в Кеймбридж.
А процесът далеч не е бил лесен. "Този път проблемите бяха свързани с намирането на помещение заради пандемията", казва той. "Имаме указания от българското здравно министерство, освен това трябва да се съобразим и с изискванията на местните власти, както и на самото помещение." Той дори пише на кмета на Кеймбридж с молба въпреки пандемията да бъде предоставено помещение от комуналните центрове в града. Усилията му се оказват неуспешни. "Звъняхме и в десетина хотела, накрая един от тях се съгласи и ни предоставя една доста голяма стая", разказва Бернард.
Сега следва и същинското предизвикателство: провеждането на изборния ден в условията на пандемия. Питам Мария Спирова дали не съществува опасност полицията да разпръсне гласуващите, защото струпванията противоречат на правилата. "Посланикът съобщи, че при разговорите с Външното министерство на Великобритания е успял да постигне следното: изключение от противоепидемичните мерки, което е възможно в ситуации, в които това, за което хората са се събрали, не може да се извърши от дома", отговаря тя. "За да получим подобно право, Външното министерство на Великобритания многократно трябваше да се увери, че на нас не ни се позволява да гласуваме по пощата. Вероятно са се чудили дълго време защо не можем." Но рисковете остават: "Полицията в централен Лондон например няма как да знае ние за какво сме се струпали", казва Мария. "Би трябвало да сме в състояние да обясним, но както знаем нашата диаспора е разнообразна, така че в зависимост от това с кого тръгнат да комуникират полицаите, резултатът също може да е разнообразен."
Какво поддържа ентусиазма?
Заплащането за работата в СИК в чужбина е символично, особено предвид натоварването и времето, което доброволците трябва да отделят. Защо тогава продължават да се ангажират? "Невъзможността да понасяме това, което виждаме в българския парламент, е основната мотивация, както и надеждата, че бихме допринесли за някаква промяна", казва Бернард Конфортов. И Мария Спирова е на сходно мнение: "Всички ние, които сме тук от по-дълго време, имаме семейства в България, за които се грижим. А особено в малките населени места ситуацията се влошава. Не можем да се откъснем от това, то дълбоко ни вълнува и ние го съпреживяваме. Видя се на протестите. А изборите са възможността тази протестна вълна да достигне до практическото си измерение и до някаква промяна."
Бернард Конфортов казва, че добровлоците в Кеймбридж обикновено дори се отказват от символичното заплащане. "При нас в Кеймбридж имаше една хубава традиция да даряваме парите от символичните ни възнаграждения на местното българско училище."