Очаквано, на проведените парламентарни избори имаше ниска избирателна активност. Да, тя не беше толкова ниска, колкото предвиждаха социолозите, но това беше най-ниската избирателна активност на парламентарни избори през целия преход.
Парламентарните партии загубиха общо над един милион гласа, но въпреки това новите три партийни формации в 45 НС вкарват общо 92 народни представители, срещу 148 за старите три партии. Това е ясен знак, че има огромно обществено недоволство от статуквото, но хората, които искат промяна не гласуват довери на никоя от заявилите се алтернативи.
Очевидно е, че никой няма доверие за управленски мандат, но е очевидно и това, че на едни предсрочни избори ще се явят същите играчи при същите правила, защото няма да има възможност нито за поява на нов политически проект, нито за промяна на изборното законодателство. Единствената възможна „новост“ е възстановяването на Патриотичния фронт, който има големи шансове да влезе, нещо което не е сигурно за една от формациите използвала протестния вот. При това положение е почти сигурно, че след предсрочни избори ние ще бъдем в същата и дори по-безнадеждна ситуация.
При липса на нещо ново, което да въодушеви и мотивира избирателите, ние не може да очакваме по-висока активност. Нещо повече, дори може да се очакват регресивни тенденции. Системните партии са се свили до твърдите си ядра, които са много по-устойчиви от динамичния протестен вот. Не трябва да се подценява и обстоятелството, че системните партии имат мощни апарати, големи финансови възможности и логистика плюс твърд клиентелен вот, което им дава сериозно предимство – те могат да си разрешат по няколко явявания на година, за разлика от другите.
Сигурно ще има разочарование на не малка чат от избирателите, които заложиха на нещо различно, от безпрецедентния цирк, който днес наблюдават. За всеки логично мислещ човек, преиграването на един мач със същите състезатели при същите правила, ще доведе до същата жалка картина и второ служебно правителство в по-следващия парламент, а това също ще действа демотивиращо. Не трябва да се подценява и обстоятелството, че предсрочните избори ще бъдат през летните месеци и в период, когато пандемичната вълна ще е отминала. Това означава, че възрастните избиратели, които са по-консервативни ще гласуват по- активно, защото вече няма да имат притеснение от заразяване, докато младите ще тръгнат на почивки в страната и чужбина, което ще свали тяхната активност. Всичко това ще бъде бонус за статуквото.
От хаоса и отчаянието, до които ще доведат всички тези действия, ще се оформят два възможни изхода, като и двата са вредни и опасни. Първия е хората да потърся спасение от хаоса, като се върнат към стабилността на статуквото, вторият е да потърсят стабилността, която би им дал едноличен президентски режим.
Каква е алтернативата? Разумната алтернатива е само една – Станислав Трифонов да създаде кабинет с предварително заявен конкретен мандат за няколко приоритетни задачи и подготвянето на парламентарни избори заедно с президентските. Тук няма да коментирам текущите приоритетни въпроси, като борбата с пандемията например, за които има консенсус и чиято важност се подразбира.
Ще поставя въпроса, който упорито се избягва, а това е въпросът за все още неизпълнените решения на референдума, за които гласуваха над 2 500 000 български избиратели. Този референдум беше иницииран от г-н Трифонов и неговата партия беше създадена с главната цел да прокара в Народното събрание чисто мажоритарна избирателна система в два тура и партийна субсидия – 1лв. на глас.
Над 2 500 000 избиратели дадоха императивен мандат на ИТН за радикална промяна на дискредитираната политическата система, чрез въвеждане на демократичния принцип за пряк избор, а на за съставяне на правителствено мнозинство за удължаване на агонията на статуквото.
Мандатът, който е даден на ИТН, не е за участие в избори, докато получат мнозинство за да изкарат 4 годишен мандат, а за да променят партийно-корпоративната система с апаратно подредени партийни листи и веднага да се отиде на нови избори по новите правила. Всички партии в този парламент са получили заедно толкова гласове, колкото са гласовете ЗА тези промени на референдума.
При един елементарен анализ, можем да установим, че гласоподавателите на всички партии са гласували на референдума с 2 до 3 на 1 в подкрепа на мажоритарния избор и за намаляване на партийната субсидия. Формирането на мнозинство зад правителство, което е създадено с ясна и конкретна цел и предварително определен за изпълнението ѝ срок, за да бъде изпълнена волята на толкова избиратели, колкото са гласували за всички парламентарни партии е демократичен императив. Въвеждането на мажоритарният избор ще доведе до радикална и качествена промяна на цялата политическа система. Колективната безотговорност и анонимните кандидати от партийните листи ще бъде заменена с личната отговорност, както на човека който избираме, така и на нас като избиратели. Партийната система ще бъде реформирана, като на мястото на едноличните партии, ще се появят партии с мажоритарно избрани елити. Ще отпаднат всички национални и местни политически маргинали, които не могат да консолидират зад себе се подкрепата на над 50% от избирателите. Пряката връзка между избирателя и този който е избран ще върне съдържанието, а оттам и доверието в демократичните институции.
Лидерът на ГЕРБ, които очевидно ще бъдат в опозиция, заяви, че е готов безусловно да подкрепи предложенията на референдума. За него ще е трудно да се отметне от този си ангажимент, защото от ГЕРБ вече веднъж внесоха и подкрепиха решението на референдума, но тогава не получиха подкрепа от коалиционните им партньори. Само групите на ГЕРБ и ИТН имат общо 126 гласа, което е достатъчно за да бъде прието това решение. Мая Манолова, като омбудсман, също застана категорично в подкрепа на решенията на референдума и на тяхното приемане от парламента. Точно при тази патова ситуация от партия ИТН имат уникалната възможност да разсекат Гордиевия възел и да реализират това в името на което бяха избрани. Ако техните искрени усилия да прокарат решенията на референдума в парламента бъдат бламирани от другите и вследствие на това се отиде на предсрочни избори, на тях те ще получат мощна подкрепа. Ако те не съставят правителство по какъвто и да е друг повод, ще бъдат заподозрени, че са използвали референдума единствено и само за да влезнат в парламента и властта. При това положение на предсрочните избори те ще загубят голяма част от подкрепата си и или ще дадат втори шанс на Борисов, или ще бъдат употребени от Радев за да си назначи две поредни служебни правителства, за да си осигури преизбирането.