Послушковците на МОСВ продължават да вилнеят, застанали плътно зад ментора си Ревизоро, който не спря за краткото си управление да лее смут и интриги както в системата на ведомството си, така и в Парламента. То не бяха задаващи се в близкото бъдеще водни кризи, кризи с боклука, кризи с горенето на боклука и други, за които бяха обвинявани само определени предприятия, министри и кметове.
Малък пример за това е издигането на директорките на дирекция „Управление на водите“ и „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в зам.-министри. Трябва да се отбележи, че това са именно проблемните ресори – води и отпадъци, откъдето възникнаха скандали, а също и арестите на тогава действащия министър и зам.-министър.
Еколожката Славея Стоянова, управлявала Оловно-цинковия комбинат в Кърджали, един от най-големите замърсители в района, се издигна в държавната администрация, натоварена с управлението на отпадъците, до зам.-министър… А чий ли интерес защитава в качеството си на директор, после зам.-министър, след което пак директор, после отново зам.-министър и сега отново директор?
Илияна Тодорова – по образование юрист, възпитаник на Югозападния университет „Неофит Рилски“, в качеството си на директор УВ е представяла за одобрение графиците за отпускане на води от комплексните и значими язовири на тогавашния министър. Припомняме, че именно тези графици вкараха министър Димов в ареста. Сценарий по поръчка ли е това?
Тези личности на позициите зам.-министър стриктно изпълняваха прищевките на Ревизоро, а може би и поети ангажименти.
Например при така създадения Национален координационен център, с който Ревизоро целеше единствено долнопробен пиар, не бе посъветван от компетентните директорки – зам.-министърки, с какво би следвало да се занимава подобна структура на МОСВ. Там цари хаос, припокриване на задължения със специализирани дирекции в министерството. Постоянни са демонстрациите, че в Координационния център се следят, контролират и управляват в реално време движението на отпадъците, тяхното горене, състоянието на язовирите (преливане, изпускане, кражба на вода, риск от наводнение) и прочие.
Всъщност за изграждането на една система в реално време, било то за следене на чистотата на въздуха по отношение на конкретни предприятия-замърсители, било то за управление на водите, е много сложен и скъп процес – проучвания, изследвания, изграждане на достатъчна мониторингова мрежа от пунктове, разработване на специализиран софтуер за следене, отчитане и подаване на данни в реално време и съответно прогнозиране на бъдещи събития.
Друг пример е мащабното уволнение в системата на МОСВ на неудобни и кадърни професионалисти. Може би неудобни, може би неизпълняващи поръчки. Очевидно е, че Ревизоро в края на мандата, непосредствено преди изборите, отстрани голям набор от кадри, може би с цел да постави свои хора на възлови позиции както в дирекции на МОСВ, така и в Басейнови дирекции, РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда, хранейки надежди, че ще продължи да вършее и при следващото управление. С тези свои действия за краткото си управление той успя да създаде хаос и несигурност в цялата структура на министерството. За приблизително година и половина Ревизоро смени голям брой директори на РИОСВ и Басейнови дирекции.
За краткото си управление Ревизоро смени в Изпълнителната агенция по околна среда петима директори, което навежда на мисълта, че тези, които е назначил и впоследствие – премахнал, не са изпълнили някоя негова прищявка, а може би и някое разпореждане. Например да придвижват по незаконосъобразен начин някоя определена процедура. Изпълнителната агенция е органът, компетентен по издаване на комплексни разрешителни на най-големите замърсители, в това число за съхранение, оползотворяване и горене на отпадъци. Шестият пореден изпълнителен директор беше назначен няколко дни след парламентарните избори на 4 април, след като агенцията беше без ръководител 14 дни. Това назначение е поредният опит на Ревизоро да се сдобие с ключова позиция – да постави на въпросната позиция поредната послушна калинка.
Как се очаква дадена администрация, отговорна до голяма степен за здравето и живота на сегашните и бъдещи поколения да изпълнява функциите си в тези условия? Кой се очаква да бъде отговорен за последствията от създалата се разруха, резултат от тотална некомпетентност?
Най-интересното е, че послушните некомпетентни калинки, издигнали се от директорки до зам.-министри, непосредствено след провелите се на 4 април парламентарни избори и няколко дни след въведения мораториум, бяха освободени и отново назначени на позициите директор дирекции на така проблемните специализирани дирекции. Задаваме си въпроса дали просто се опитват да си спасят работните места или от тях се очаква да изпълняват конкретни поръчки в бъдеще.
Вижда се, че вместо МОСВ да бъде ръководено от тесни специалисти с конкретна компетентност и експертиза в така различните и тежки ресори, с които е натоварено, всъщност министерството се управлява от хореограф, журналист, еколози и юристи.
Важното е дали настоящият служебен министър на околната среда и водите ще обърне внимание на случващото се и последствията от него. По-важното обаче е дали ще предприеме съответните законови действия, за да не бъде подведен и да се окаже поредната изкупителна жертва.