Чиста лудост е, че едно парче плат като част от облеклото на жените може да се превърне в мерило за напредничавостта или изостаналостта на обществата. Дискусията за това парче плат отново и отново се разгаря в различни страни, които се опитват да обновят моралните си принципи или да се модернизират.
Естествено, тези дискусии винаги зависят от съответната култура. В мюсюлманските страни жените обикновено са подложени на социален натиск да носят хиджаб. И обратно - в европейските държави с мюсюлмански малцинства върху жените се упражнява натиск да не носят хиджаб, понякога дори чрез специални закони. И в двата случая обаче над жените се упражнява натиск как да се обличат. Очевидно по цял свят политиците и обикновените хора масово смятат, че тъкмо облеклото и поведението на жените въплъщава верността към религията или пък, обратно, към светския характер на обществото.
Неутралния вид на държавните служители в Германия
Наскоро в Германия беше приет закон, чиято цел е да гарантира неутралния външен вид на държавните служители. За да бъде укрепена вярата в неутралността на държавата, тези служители не бива да носят видими религиозни или екстремистки символи на работното си място. Сред така забранените символи е и хиджабът. Сега жените, които смятат, че този закон ограничава религиозната им свобода, ще бъдат принудени да окажат съпротива или пък да използват юридически средства.
Във Франция сходните промени в един закон срещу сепаратизма предизвикаха вълна от протести в социалните медии и привлякоха вниманието на мюсюлманите в цяла Европа. Според закона, занапред майки с хиджаб по принцип нямат право да участват в извънкласните мероприятия на децата.
Лично аз разглеждам подобни напрежения не от гледна точка на религията, а с мисъл най-вече за правата на жените. Дискусията за забрадките в Европа се води вече от години, тъй че нека да припомня нещо важно: в случая става дума за покушение върху правото на жените да се обличат както и където пожелаят. Казано другояче: това е скандално незачитане на законните права на жените да решават автономно въпроси, свързани с тялото и облеклото, без да бъдат дискриминирани.
Опасност от поляризация и предразсъдъци
Само в патриархалните общества някой друг решава от името на жените как трябва да се обличат. Като жена с либерални възгледи лично аз мечтая за нормалността да легнеш по бикини на някой плаж в арабска страна, без да се боиш от осъждане. Но мечтая и за друго: жените в Европа да бъдат оставени на мира в избора си на облекло, стига с това да не създават проблеми за нечия сигурност. Сегашните опити да се реши въпросът с въвеждането на правила, които смесват всичко в един кюп, пораждат голяма опасност от предразсъдъци и поляризация на обществото. Защото просто няма едно-единствено просто решение, което да върши работа на всички.
Основателен обаче си остава аргументът, че едно забулено лице създава трудности в комуникацията и проблеми, свързани със сигурността. Но този аргумент не важи при забрадките, които не са хиджаб. Във Франция се обсъжда забраната за носене на забрадки от момичета под 18-годишна възраст. Това, според мен, е добър вариант, защото наистина няма сериозна причина децата и непълнолетните да носят забрадки. Това обикновено става под натиска на обществото и/или на семейството. Но децата не бива да бъдат манипулирани и насочвани в определен коловоз. Родителите не бива да налагат насила своя мироглед на децата си. Дали обаче е уместно това да се решава със закон? И дали този закон ще се прилага само по отношение на забрадките или пък и на други религиозни символи, носени от деца?
Свободата да решаваш сам
Другояче стоят нещата при пълнолетните жени, които се движат в общественото пространство. За тях е редно да изхождаме от предположението, че доброволно са решили как да се обличат. Когато една жена доброволно реши да легне по бикини на плажа, никой не бива да я критикува заради това. Същото обаче се отнася и до жените, които са решили да покрият косите си. Това важи с особена сила за демократични държави с утвърдени конституционни свободи, където правата на жените са под закрила. На един човек може да се търси сметка единствено за действията, но не и за външния му вид. Тялото на жената и нейното автономно решение да го разголва или покрива, не може да служи като мярна единица за прогресивността на едно общество.
Лично аз вече не нося хиджаб - и не желая да нося. Но много добре помня, как всички наоколо ми смятаха, че трябва да си кажат мнението, когато реших да го махна, малко след като навърших 20 години. Като жена, повярвала в правата на жените, аз казвам твърдо НЕ на всички онези, които третират жените като обект, дори когато го правят, защото това отговаря на представата им за лична свобода.
Тъй че: долу ръцете от моето тяло и от моите решения!
Автор: Уафа Ал Бадри