Нестор Марков е учител и общественик, а неговите учебници, граматики на френски и турски език са отпечатвани не веднъж. Създал е ръкописен речник на чуждите думи. За него големият Стоян Михайловски пише: „Нестор Марков е отличен граматик. Неговият речник е най-пълният, най-подробният, който имаме на български език. Той владее това, което бихме нарекли геният на българският език, или с други думи той е един от грамотните наши книжовници“.
По онова време е известен сред по-образованите българи в страната. Ценен и уважаван човек, един от големите защитници на българския език и книжнина. Застава срещу гърцизма и често го клеветят пред турската власт.
През учебната 1870-1871 г. приема поканата да стане учител в Русенското класно училище с годишна заплата от 12 000 гроша. Напуска Плевен, където преподава по онова време и отива със семейството си в крайдунавския град.
Там среща прочутите учители Цани Гинчев и Димитър Енчев. Тримата основават книжарница. Те снабдяват русенци с учебници и книги, с преводна литература и „различни такъми“. Освен, че издават свои книги, правят и рецензии. Те задават стандартите по отношение на издаваната учебна литература.
Нестор Генчев, освен това, бил включен в комисия от русенската община, която трябвало да помисли как да се усъвършенства учителската работа. Най-вече преподаването на уроци. Решило се училището да се управлява от комисия, която включвала шест човека, да се открият пети и шести клас, посочени са предметите за изучаване и имената на достойните учители, които да преподават. Децата започнали да учат земеделие и диплография, необходими за практиката. В Русе Нестор Марков изнася беседи, една от тях е „История на земята“. Край Дунав издава нови учебници – „Граматика на турски език“(1871) в две части, „Малка аритметика за първоначалните училища“ (1872), „Геометрия праволинейна. Тригонометрия и статистика“, превод от френски език.
Известният учител е роден през 1836 г. в село Криво поле, на около 20 км югоизточно от Хасково, селце с около 150 къщи по онова време. В него не е имало черква и училище. Най-близкото школо било в Хасково, но там се учело на гръцки език. Баща на Нестор Марков е заможен земеделец, но не се знае много за него. Информация за родното му място намираме още в спомени, където Марков разказва и за обичаи от този край. Но и за първия си учител даскал Сево, при когото учи от 1848 до 1855 г.. Той преподавал в „сламена тъмна къщица“. „Когато се затваряше вратата светлината идваше от комина и ние начоколени около огъня пред даскала в кюшето, ту подсмърчаме и си трием очите от дима, ту викаме с един креслив глас като четем: аз-а, буки-б, веди-в, глагол-г, добър-д и пр.“ Изучава азбуката, буквара, часослова и други черковни книги. Докосва се и до „Рибния буквар“ на Петър Берон, землеописанието на Фотинов, както и някои свещени книги, които даскал Сево купувал от Узунджовския панаир.
По това време в родното му село вдигнали черква, а към нея построили стая, която да се ползва за училище. После направили и втора, поради големия брой ученици. Даскал Сево се прочул и при него идвали да се учат деца от съседните села. По-късно станал свещеник.
Ученикът му Нестор Марков учителствал в родното си село, а после продължил с учението в село Кору чешме при даскал Станчо Кожухаров. Върнал се като учител в Иробас с 400 гроша годишна заплата. Продължава с науките в Хасковското училище. След три години там станал учител в Харманли.
Често го клеветят пред турската власт. Хаджи Баню съобщил на одринския валия, че Нестор Марков учи децата на „гимнастика и всички упражнения“ и с това ги подготвя срещу султана. Сред упреците е и този, че на празника на „Св. Св. Кирил и Методий“, Нестор Марков извел учениците извън Харманли и пял с тях Чинтуловите песни. Гръкоманите пожелали пред турската власт да го изгонят от града. Стигнали и по-далеч. Две подкупени гърчета трябвало да го убият. Една нощ бил принуден да напусне града. Помогнал му Марчо от село Иробас, който пасял стадо с овце.
Щом разбрал, че учителят е преследван, за да сторят злодеяние срещу него, той го отпратил да върви напред. Заблудил преследвачите в коя посока е тръгнал и така спасил живота му.
Даскалът се прибрал в родното си село. Не след дълго отишъл в Пловдив при Йоаким Груев, за да продължи с учението. Останал там две години. Посещавал турската гимназия Медрасето и училището на протестанските месионери. Последните преподавали богословие, физика, антропология, нравствена философия, численицата и алгебра, физиология. Повечето от науките се преподавали на френски език. В Пловдив изучил старогръцки, турски и арабски език. Имал силно желание да продължи с науките в „Галата сарай“ в Цариград, но нямал пари.
Това го принудило да стане учител в Хасково, където борбите с гърцизма по това време са нагорещени до червено. Той също се включил в тях. Сред подкрепящите го първенци са хаджи Иванчо Минчев, Христо Златаров и Йордан Ненов.
Тези, които подкрепяли гръкоманството, захванали интриги. Сред тях е Ставри Примов, който наклеветява Нестор Марков. Обвинен е, че „произнася слова в черквата, държал сказки по българска история в училището и пеел бунтовническите песни на Чинтулов“. Нестор Марков е отведен в Пловдив. Като свидетели за „злодеянията“ му повикали и други учители и ученици. Поискали да го обесят заради две от песните, които превели на турски език.
За оневиняването му помогнал американският месионер Кларк. В неговия пансион живеел Нестор Марков, като ученик на Йоаким Груев. Кларк доказал, че една от песните е протестанска и с евангелско съдържание, а не бунтовна. След двадесет дни оправдали Нестор Марков. Той се завърнал пак в Хасково. Скоро гръцкият владика в Одрин го принудили да напусне града без всякакво право да учителства в Одринския вилает.
Йоаким Груев, достатъчно авторитетен за времето човек, го препоръчал за даскал в Плевен, където имало нужда от добри учители. Уверявал властите, че е „снабден с всички елементарни науки на български, също турски и френски езици“. Той е особено горд със своя възпитаник Нестор Марков, както и с другите ученици, на които е преподавал, сред които са Васил Левски, Иван Вазов, Константин Стоилов.
В Плевен Нестор Марков помага за създаване на девическо училище. Заслугите му са свързани и с формиране на театрална група. За първи път в града се играе под негова режисура „Многострадалната Геновева“. Сред усилията му е и създаването на читалище „Съгласие“. По негово настояване класното училище при черквата „Св. Николай“ е разширено. Направил промени в програмите – изучавал се вече турски и френски език при по-малките ученици. Въвел нови учебници по граматика и история, аритметика и катехизис. С негова помощ са доставени уреди по физика. Убеждавал родителите да изпращат децата си да учат в Чехия, Русия и Австрия. Тук също издава учебници. „Висок, спретнат, чист и представителен човек, сериозен, привлекателен и пленяващ слушателите“, така си го спомнят учениците му в Плевен. Славата му като учител и общественик се понесла из България. После заминава за Русе, където създава една от първите книжарници в града.
След две годишен престой в крайдунавския град, отново се завръща в Плевен. Полага усилия, за да се откриват в Плевенските села училища и читалища - Писарево, Ракита, Крушовица, Чероково, Горни и Долни дъбник. През 1873 г. напуска окончателно града.
Животът го изпраща в Габровската Априловска гимназия, където преподава френски и турски. Учениците му го описват като висок, сух, „с дълго черно палто и фес, ударен на калъп“. Носел тефтер в ръка. Тома Васильов в спомени разказва как Нестор Марков „набивал“ в главите на учениците „арабските корени, влезли в турския книжовен език, или галицизмите“.
По това време в Априловската гимназия учители са Иван Гюзелев, Райчо Каролев и Петър Генчев. И тук отпечатва свои учубници.
В балканския град го заварва и Априлското въстание, спомени за което отразява в свои записки. Разказва за настроенията на учениците в пансиона, нетърпелеви да се бият срещу турците, за учителите, които се въоръжили. Той самият си купил пушка, револвер и ятаган. Същото направил и за приятелите си Цани Гинчев и Стоян Зографски. Габровци изтръпвали от слуховете за турските зверства, чорбаджиите се сърдели на еснафите и на роднините на въстаниците. Първенците в балканския град „говорели тежки и обидни думи за учителите“, натяквали, че „това било следствието от многото учене“.
Нестор Марков знаел много добре турски език и е един от тримата, който посреща Фазлъ паша при влизането му в Габрово. Марков свидетелства, че за да запазят града, деветнадесет габровски чорбаджии изпратили на пашата 10 000 гроша и писмо. В него пишело, че за размириците в града били виновни даскалите. Марков е един от габровските учители, който е наклеветен, арестуван и отведен в тъмница в Търново. Той се среща в затвора очи в очи с Цанко Дюстабанов, където се възхищава на неговото спокойствие и твърдост. Това се случило един ден преди да обесят войводата.
След освобождаването си от тъмницата, отказва да се завърне в Габрово. Търновската митрополия го назначава за преподавател в богословското училище в Лясковския манастир „Св. Петър и Павел“.
После е преводач в щаба на ген. Гурко по време на Руско-турската освободителна война. Изминава пътя на армията от Плевен през София и Пловдив до Сан Стефано. Участва в движението против решенията на Берлинския конгрес.
През 1878 г. е назначен за секретар на хасковския окръжен управител. Повишен е от ген. Столипин за перфект на окръга. Става председател на хасковския комитет „Единство“, който трябва да организира съпротивата срущу действащата в Родопите банда на Сенклер. По това време общува с Петко войвода. Изпраща му оръжие и облекло. Депутат е във Великото народно събрание в Търново. Взема участие в създаването и работата на БТЦРК в Южна България.
С указ на Александър Богориди, който е управител на областта е преместен от Хасково в Стара Загора като перфект на града. Една от отговорните му задачи е възстановяването след турските пожари на южния ни град. Негова задача е да уреди спорни въпроси между българи и турци при новото парцелиране на града. Като един от проблемите е изграждането на първите сгради на Мъжкото класно училище и Девическата гимназия. По решение на главния управител Богориди е уволнен по политически причини. Става управител на Търновски окръг.
През 1882 г. в Княжество България се провеждат избори за окръжни и градски съвети и на повечето места печелят представители на Либералната партия. Консервативните кръгове, подкрепяни от княз Александър I, правят опити да касират изборите. На натиск са подложени окръжните управители. Сред тях е и Нестор Марков. Консерватори се опитват да го накарат да анулира вота. Монархът заявява, че е готов да подпише указ за касиране на изборите в старата столица. Окръжният управител обаче не се поддава на натиска. Представя на княза указ за признаването им. След кратко колебание и разбирайки, че той няма да наруши закона, монархът подписва указа за утвърждаването на вота в Търново. Нестор Марков остава верен на народната воля.
Когато отпътува за Русия ген. Скобелев го избира за свой заместник, временно управляващ Министерство на вътрешните работи. Заради административния си опит във водене на дела е преместен за Русенски окръжен управител. Поверено му е управлението на Пловдивско и Варненско.
През 1887 г. се завръща към учителската работа и преподава в Първа Софийска мъжка гимназия, после и в Русенската мъжка гимназия.
На 24 декември 1916 г. завършват земните му дни. Четиридесет години работи като учител, общественик, просветител и книжовник. Тома Васильов подчертава неговото трудолюбие, бистър ум, енергия и патриотизъм. Определя живота му като „дълга редица от светли дела, вършени за просветата и събуждането на народа“.