Привърженик съм на две неща. Първо, изцяло мажоритарна избирателна система.Второ, от 2005 година аз категорично поддържам идеята, че моделът в България е изчерпан и е необходима нова Конституция, заяви в интервю за Факти.бг политикът и конституционен съдия Георги Марков.
Протестиращите „прегърнаха“ идеята мажоритарен вот. Има ли почва у нас 100 процентов мажоритарен вот?
Първите демократични избори в България след Освобождението се провеждат по мажоритарната система. След 10 ноември 1989 година дебатът между СДС и БСП доведе до класическа смесена избирателна система. Първите свободни демократични избори след 10 ноември за Велико народно събрание бяха проведени по класическа смесена избирателна система, при която 200 от депутатите бяха избрани мажоритарно и 200 по пропорционални партийни листи. Аз бях избран мажоритарно в София (Люлин) в 197-и избирателен район от първи тур. Беше на два тура мажоритарната квота. След това обаче партийните елити в България наложиха класически пропорционални избори, тъй като при мажоритарните все пак никой, включително висшата партийна номенклатура, не е гарантиран, че ще влезе в парламента. Известно смекчаване се опита да се направи на последните избори през 2009 година, когато 31 от общо 240 депутати бяха избрани мажоритарно. Всъщност, за всички тези години в България, единствените избори, които не са се провеждали, са мажоритарните. Имаше класическа смесена система, която примирява предимствата и недостатъците на двете. След това само партийни избори по пропорционалната система. Дошло е време, според мен, да се изпробва мажоритарната система изцяло като опит да се освежи българския парламент и да се стимулират партиите да издигат избираеми кандидати, да има пряка връзка между избрания и избирателите, и най-вече да се изкара личностния принцип на преден план. Разбира се, трябва да се знае, че в правната теория и в политическата практика мажоритарната система облагодетелства по-големите партии, а по-малките остават без политическо представителство. Обикновено обаче се сочи голямото предимство на мажоритарната система - тя води до стабилни парламентарни мнозинства. Нещо, което липсва в България.
Забелязва се, че голяма част от политолозите и социолозите заявяват, че мажоритарният вот не бил подходящ за нашата страна.
Тези социолози и политолози са същите, които казваха, че в България не е подходящо да се проведе референдум за членството ни в Европейския съюз, тъй като нашият народ не бил готов за това. Всъщност ние сме единствената от бившите социалистически страни, която е влязла в ЕС, без да попита народа си, с ясното послание към хората, че са толкова тъпи, че не стават за референдум. Трябва да се разбере, че сегашното състояние, в което се намира българският парламент (най-слабият от всички), показва, че няма друг път, освен демократичния, за да се избере система, която не е била изпробвана. Не казвам, че тя с магическа пръчка ще промени нещо, но това трябва да се изпробва. Последният парламент, в който, ако попитате хората, 80% от депутатите са анонимни.
А можем ли да изброим предимствата на един 100-процентов мажоритарен вот?
Предимствата са следните: на преден план е личностният принцип. Това е изключително важно, защото хората знаят кого избират.
Второ, връзката на вече избрания с избирателите е много по-голяма.
Трето, тази мажоритарна система води до двуполюсни модели и до по-стабилни мнозинства. Аз считам за голяма аномалия, че България единствена се хвалеше, че е разбила двуполюсния си модел. Вие сте интелигентен човек – посочете ми една развита страна в света, в която да няма двуполюсен модел. Навсякъде има силна левица и силна десница. Разбира се, ще има някаква либерална центристка партия, тук-таме някоя зелена, но никъде няма такова разбъркване, както при нас.
Един от проблемите на г-н Борисов е, че той нямаше мнозинство в парламента и беше принуден да управлява с депутати, напуснали партийните листи и подменили вота на избирателите. Какво повече да говорим за пропорционалната система? Избираш хора, които предават партиите и партийните си листи, ставайки независими. По този начин подменят вота на избирателите си.
Тъй като вие сте пряк участник в политическия живот на страната през последните 24 години, бихте ли казали какво се случи на кръглата маса? Тогава се говореше много за мажоритарен вот.
След 10 ноември имаше две позиции. Позицията на СДС беше, че изборите трябва да се проведат по пропорционални партийни листи. СДС казваше така: „Изборите след 10 ноември са избори за смяна на системата. Те са избор на идеи – комунизъм или демокрация“. БСП казваше: „Искаме изцяло мажоритарни избори по простата причина, че е важен личностния избор“. Тогава БСП разчиташе, след 45-годишно управление има много по-известни личности. За да се постигне някакъв компромис между двете формации от една страна, и да се премахнат недостатъците на мажоритарната система от друга, се възприе тази смесена система. В Германия и Унгария също е така. Там системата е смесена. Това накара СДС и БСП да стигнат до компромис. СДС настояваше за избори по листи, защото битката е комунизъм срещу демокрация. БСП настояваше за мажоритарни избори, което им изигра лоша шега. Например тогава, много известният генерал Добри Джуров загуби от Йордан Василев в Троян. В София от 24 мажоритарни вота СДС спечели 22.
Но след това никое Народно събрание не поде тази инициатива.
Да, защото на всички им хареса пропорционалната система. Тя гарантира влизането в парламента на политическите елити на съответната партия. Пишат се в началото на листите и се възпроизвеждат вече 24 години.
Точно това им писна на хората – всички скочиха срещу политическата система.
Смяна на политическата система от демокрация към тоталитарна държава е невъзможна. Но е възможно да се смени политическият модел. Политическият модел може да бъде сменен само с една нова Конституция. Българите трябва да се решат ще се запази ли държавата ни като парламентарна република, или ще отидем към президентска републиката или конституционна монархия. Трябва да се реши ще се запази ли този брой на депутатите, ще искаме ли да избираме личности в парламента и да вкараме чисто мажоритарна избирателна система. Накъде чух, че така щели да се купуват депутати. Това е нелепо да се говори, тъй като няма политическа партия в България в годините на демокрацията, която да не е била подпомагана от силовите групировки. Това е публично известно.
На България е необходима промяна на промяната, а не толкова смяна на системата. Промяната не стана такава, каквато искаха хората. Иначе моделът се смени, системата се смени – от комунизъм стана демокрация. Но при положение, че има бедност и престъпност, гражданските свободи (пътуване, информация), не означават нищо за гражданите.
Т.е. Вие сте привърженик на смяна на Конституцията – по един или друг начин?
Аз съм привърженик на две неща. Първо, изцяло мажоритарна избирателна система. Аз бях първият народен представител в България, който през май 1993 година внесе предложение за референдум за мажоритарни избори. Александър Йорданов тогава беше председател на парламента. Тогава предложението не мина, разликата беше 7 или 8 гласа.
Второ, от 2005 година аз категорично поддържам идеята, че моделът в България е изчерпан и е необходима нова Конституция, ново Велико народно събрание, което след това да премахне самата институция Велико народно събрание, която е анахронизъм.