Отидете към основна версия

3 574 18

Как гласува Германия: Изводи и сравнения с България

  • германия-
  • българия-
  • избори-
  • гласуване-
  • ес-
  • европа-
  • олаф шолц-
  • ангела меркел-
  • зелените-
  • бундестаг

Какви изводи и паралели могат да се направят с политическата ситуация в България?

Снимка: БГНЕС/ EPA
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Германия ще има центристко правителство, което ще постави няколко главни акцента: икономическо възстановяване, модернизация и дигитализация, опазване на климата, социална стабилност, силен Европейски съюз. Така могат да се обобщят досегашните резултати от вчерашните парламентарни избори, които не излъчиха нито победител с голяма преднина, нито очевидна следизборна коалиция. От дискусиите и изявленията снощи и през изминалата нощ стана ясно поне едно: изгубилата доверие широка коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП няма да просъществува, макар че аритметически това е възможно.

Двете по-малки партии са в изгодна позиция

Социалдемократите водят с малка преднина пред християндемократите, трети са Зелените, а четвърти - либералите от СвДП. Между тези четири партии ще се водят преговори за бъдещо правителство, като поне изходните позиции са ясни: християндемократите и либералите предпочитат коалиция помежду си заедно със Зелените, социалдемократите и Зелените обаче се стремят към тройна коалиция с либералите. С други думи, двете по-малки партии най-вероятно ще трябва да се разберат помежду с коя от двете големи искат да управляват в тройна коалиция – и ще гледат да извлекат максимална политическа полза от тази своя изгодна позиция.

Тук в скоби трябва да се отбележи и още нещо, което илюстрира центристките нагласи на германското общество. Двете партии от политическата периферия губят влияние. Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ не успя да се пребори за четвъртото място, а Лявата партия дори беше на ръба на изпадането от Бундестага. С известно опростяване може да се каже, че всяка от четирите партии в центъра има един водещ приоритет: за ГСДП това е социалната справедливост и почтеното възнаграждаване на труда, за ХДС/ХСС – икономическото възстановяване на страната, за Зелените – опазването на климата, за СвДП – модернизацията и дигитализацията. И в коалиционните преговори, които предстоят, ще се търси компромис между тези приоритети, а още по-добре – тяхното хармонизиране.

Тенденции за бъдещето

В изявленията и дебатите снощи и през нощта ясно се очертаха няколко факта и тенденции. Първо – ерата Меркел приключи, а заедно с нея временно приключва доминацията на християндемократите и един период на стабилност, но и на застой. Второ - неслучайно един от главните акценти, който поставят и четирите партии, претендиращи за участие във властта, е модернизацията. Икономическо ускорение, дигитална революция, пробив напред, сериозна грижа за опазване на климата – това са ключовите думи, които ще доминират в германската политика занапред. Тук е любопитно да се отбележи още, че и четирите партии, които ще водят преговори за бъдещото правителство в Германия, залагат много надежди на един силен Европейски съюз и не крият виждането си, че той трябва да върви към федерална държава.

Германските избиратели наказаха двете големи партии след два мандата на широка коалиция помежду им. Макар че социалдемократите номинално повишиха резултата си, в оценката на хората двете масови партии са дали лоши резултати в главните си сфери на компетентност. ХДС/ХСС получават минусови оценки за икономическата, данъчната и външната си политика, а ГСДП – за социалната политика и за трудовия пазар. Така неочаквано се оказва, че на тези избори за Бундестаг хората в Германия повече от обикновено са гласували заради личностите.

Успехът на ГСДП се дължи не толкова не добрата социална и трудова политика, колкото на убедителния кандидат Олаф Шолц. И обратното: неуспехът на ХДС/ХСС беше предопределен от неубедителното представяне на кандидата за канцлер Армин Лашет. Дори при Зелените наблюдавахме същия ефект: те бяха излезли на първо място в допитванията, но излъчената лидерка Аналена Бербок допусна лични грешки и партията ѝ в крайна сметка се оказа на трето място.

Изводи и за България

През ноември и в България предстоят парламентарни избори, тъй че нека накрая да впишем под черта няколко извода, които може да се окажат полезни и за българските избиратели:

Първо: в Германия гласуваха рекорден брой хора: цели 76,6% процента от вписаните избиратели. В едно гражданско общество с утвърдено гражданско съзнание хората постъпват именно по този начин: гласуват, за да имат въздействие върху политиката.

Второ: Следващото правителство на Германия ще бъде коалиция между три партии. Такава коалиция изисква търпение, сговорчивост, гъвкавост, отговорност към избирателите и отговорност към бъдещето на страната.

Трето: И в изявленията на политическите лидери, и в дебатите помежду им ясно пролича едно: всички те поставят на първо място добрата политика и доброто бъдеще на страната, като са склонни да правят отстъпки, да забравят личните си вражди и противоречия. В дискусията почти изцяло отсъстваха личните нападки и аргументите ad hominem, камо ли пък някакви компромати: край масата седяха умерени политици и политички, които без никакво съмнение поставяха бъдещето на страната над партийните и над личните си интереси. И по всичко личи, че те ще се вслушат и в още едно желание на избирателите: бързо да съставят правителство и да не губят излишно време, както стана след предишните избори за Бундестаг.

И, както, впрочем, става в България от април насам.

Автор: Александър Андреев

Поставете оценка:
Оценка 2.6 от 10 гласа.

Свързани новини