Трябва да обръщаме голямо внимание на глобалното и регионалното развитие, за да можем трезво и спокойно да идентифицираме промените, възможностите и стратегическите трудности, които възникват, пише в материал за политическите събития на Балканите и в Северна Македония бившият министър на външните работи на Гърция Никос Кодзиас, който бе в основата на изготвянето и подписването на Преспанския договор. Материалът в електронното издание на вестник Kathimerini е представен без редакторска намеса от Агенция „Фокус“.
Поражението на Съединените щати в Афганистан създаде впечатлението сред много лидери в нашия регион, че могат да изразят своите ревизионистки тенденции много по-лесно, тъй като рискът американската военна машина да ги спре е много по-малък, отколкото преди 20 години. Най-очевидното разминаване се проявява в Босна. От една страна, Република Сръбска се стреми да увеличи автономията си спрямо централната босненска държава, а от друга страна, хърватите показват, че вече не желаят да се чувстват доминирани от мюсюлманската общност, какъвто беше случаят досега. По същия начин има повишена агитация от страна на сръбските автономисти в Косово.
Тези различия са придружени от силни националистически тенденции в повечето държави в региона. Има ясна опасност косовско-сръбските отношения да се нажежат, тъй като първите не спазват споразумението за създаване на сръбска автономия, а вторите отказват да признаят реалността на ситуацията на място. Българският национализъм е още по-силен, с мечти за „Велика България”. Интересният аспект тук е, че крайните националистически групи в Гърция подкрепят това движение, дори само защото се противопоставя на Преспанския договор. Национализмът също има значително присъствие в Албания, както и в групи в Хърватия.
Сериозна отговорност за тези явления и цялостното засилване на дестабилизиращите фактори в региона е на Европейския съюз. Неговото ръководство не успя да се издигне до висотата на събитията и то се отказа от политиката си на интеграция на Западните Балкани, включително от позицията, че без държавите от Западните Балкани ЕС не може да се нарече цялостна географска единица. То не е разработило алтернативен план за задълбочаване на отношенията между региона и ЕС или за финансова подкрепа. Освен това държавите-членки на ЕС в Югоизточна Европа не проявяват истински интерес или загриженост, докато гръцкото правителство изглежда неспособно да се справи с въздействащите политики в региона. Ограничава се до рекламни прояви.
Политическите събития в региона, заедно с вътрешнополитическите въпроси, доведоха до оставката на премиера на Северна Македония Зоран Заев [Заев, който обяви оставката си заради лоши резултати на местните избори миналия месец, по-късно каза, че ще остане на поста до стабилизацията на политическата ситуация]. Основната причина за реакцията му обаче е, че ЕС не изпълни нито едно от обещанията си и се оказа неспособен да реши задачата и взискателните геополитически въпроси на региона. Заев направи трудни компромиси с Гърция, за да даде на народа си положителни европейски перспективи. Перспективи, които потискат и покоряват славяно-македонския национализъм, сила, която се противопоставя на всяко решение по въпроса за името на Северна Македония. Освен това присъединяването на Северна Македония към ЕС би позволило съвместното съществуване на албанското малцинство в по-широка институционална рамка, нещо, което би ограничило вътрешните борби между двете най-големи общности и би попречило на плановете за „Велика Албания“. Гръцкото правителство за съжаление продължава да наблюдава тези събития с апатия. Тя не направи нито един съществен ход, за да се противопостави на инерцията, проявена от ЕС и тези „велико-националистически“ схеми в региона.
Гореизброеното способства за интервенции в региона на агресивни играчи като Турция. Турция, използвайки политически сили, които зависят от нея, се опита да допринесе за падането на Заев. Гръцкото правителство изглежда не разбира напълно различията, които съществуват между правителство на ВМРО, подкрепяно от Турция, и това на Заев, който се съгласи на Преспанския договор. Ако не друго, то изглежда основно се занимава с убеждаването на всички с медийни трикове, че скачането нагоре-надолу в неподвижна карета е доказателство за велики и исторически жестове. За съжаление, както всички знаем, гръцката външна политика вече няма особена тежест, каквато имаше преди няколко години.
Гръцкото правителство трябва незабавно да организира международна информационна кампания, за да сподели събитията, които се случват в региона и опасностите, които те създават, и да поиска от Европейския съюз да поднови преговорите за присъединяване на Албания и Северна Македония. Трябва да го направи, защото българското вето е извинение, а не същността на въпроса. Гърция също трябва да убеди Франция, която съвсем правилно преследва институционални промени във вече разширения ЕС, че преговорите за присъединяване с Албания и Северна Македония могат да започнат незабавно, тъй като рамката за завършване на процеса ще бъде на второ място след разумен срок за институционални промени в ЕС.
Гръцкото правителство трябва да спазва Преспанския договор и неговите разпоредби (включително съвместни институционални срещи и комисии). По-специално, то трябва да създаде специални комисии, като тези, необходими за търговските марки и учебниците. Всичко сочи към факта, че правителството изглежда не разбира, че в споразумението има задължения, които не са „дълбоки желания” на Северна Македония. Ръководството на Северна Македония ще гледа със задоволство на липсата на политическа воля за изпълнение на части от споразумението, особено тези, които не са били негов избор. Освен това гръцкото правителство трябва да запише и изобличи пред ООН всички нарушения на споразумението от страна на членове на ВМРО и свързани с партията хора. Не бива да се подценява използването на незаконното име „Република Македония” от осем новоизбрани кметове. Необходимо е някои безразсъдни хора в Атина да осъзнаят, че фактът, че националистическите сили в Северна Македония не искат Преспанския договор и доведоха Заев до оставката му, е знак, че сделката е всичко друго, но не и „предателство“ от наша страна. Ако беше, те щяха да са тези, които свирепо пазят сделката. Атина все още трябва да ратифицира три неуредени меморандума със Северна Македония. Правителството трябва да ги представи на парламента възможно най-скоро. Опозицията трябва да носи отговорност и, като се има предвид нарастващите признаци на дестабилизация в региона, не трябва да разглежда този въпрос с надеждата да получи тактическо предимство. Напротив, тя трябва да допринесе за насърчаване на изпълнението на Преспанския договор, за да се избегне укрепването на по-агресивните сили в региона.
Първите по смъртност в света са последни по избирателна активност.
Ние, българите.
Наистина ли не ни пука как ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от съседна страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме масово!