"Изнасили ме наш съсед. Споделих със сестра ми и двете потърсихме помощ в полицията. Преди полицайката да изследва интимните ми части, за да провери дали наистина съм била изнасилена, ми поискаха пари за транспорта. А някои от останалите полицаи започнаха да ми се подиграват и ме попитаха дали ми е харесало." Този потресаващ разказ на 13-годишно момиче от Нигерия е включен в нов доклад на правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“. А от него става ясно, че тази история не е изключение.
"Пандемия на изнасилванията"
„Полицията изобщо не иска да те чуе. Не ти позволяват да кажеш как се чувстваш. Дори когато се разплачеш, ти казват да мълчиш", разказва още 13-годишното дете и добавя, че същото са преживели и много други жертви на сексуални посегателства. Докладът на „Амнести Интернешънъл“, който описва преживяванията на 14 изнасилени жени и момичета на възраст между 12 и 42 години, обвинява властите в Нигерия, че на практика отказват да разследват сексуалното насилие.
Нещо повече дори: стигматизирането и соченето с пръст принуждат много от жертвите да мълчат за случилото им се, а това де факто насърчава извършителите, казва Естер Икубайе от „Амнести Интернешънъл-Нигерия“. „Едно от основните заключения е за начина, по който реагират силите за сигурност при случаи на изнасилване: когато разказват за преживяното, много от жертвите биват стигматизирани, заклеймявани, обиждани. С този доклад се опитваме да документираме колко е трудно да получиш справедливост. Една от жертвите, с които разговаряхме, дори е била тормозена от полицаите.“ Статистиката е стряскаща: само през миналата година в Нигерия са документирани над 11 000 изнасилвания. Но действителният брой е значително по-голям, тъй като много от жертви не се осмеляват да съобщят за сексуалното посегателство. Предполага се, че всяко трето момиче става жертва на сексуално насилие преди навършването на 25 години.
Къде е държавата?
Силно възмущение предизвикаха няколко особено брутални случаи, завършили със смъртта на младите жертви. През лятото на 2020 година хиляди жени излязоха по улиците на страната с искането да се сложи край на насилието. Правителството в Абуджа обеща да се заеме по-сериозно с проблема и да приеме съответните закони. Но и до днес нищо не се е променило, казват представители на правозащитни организации. Както обяснява активистката Дороти Неманзе, по време на локдауна положението се е влошило още повече. „Преди пандемията организацията ми регистрираше между 10 и 12 случая на седмица, а по време на локдауна - 47 на ден. И това са само случаите, регистрирани в моята организация. Закони има, но те съществуват само на хартия. Какви наказания има за отговорните, когато законите не се прилагат? Ето върху това трябва да се акцентира“, казва активистката.
Автор: Дуня Садаки (АРД)