Тя иска да спре притока на мигранти - и да всее "страх и ужас" у престъпниците. Британската вътрешна министърка Прити Пател, чиито родители са с индийски корени, е известна с твърдата си линия по отношение на миграцията.
„Разбирам вашата фрустрация, но нямам магическа пръчка, с която да реша мигрантската криза“, пише в авторска статия за булевардния вестник „Сън“ британската вътрешна министърка Прити Пател. Опасните опити на мигранти да прекосят Ламанша и да се доберат до Великобритания ѝ дават повод да настоява за още по-строги имиграционни правила в Обединеното кралство.
Планът на Прити Пател
Новият „План за миграцията“ предвижда бързи процедури, с чиято помощ да се отсеят „истинските кандидати за убежище“ от „икономическите мигранти“, пише Пател в булевардния вестник. И формулира възгледа си съвсем ясно: „Ако мигрантите нямат повод да се надяват, че ще могат да останат във Великобритания, те няма да рискуват живота си и да плащат хиляди лири на престъпници, за дойдат тук“. Правозащитниците протестират, защото смятат, че не бива да се ограничава правото на хората да търсят убежище на Острова.
Министър Пател обаче, която е известна с твърдата си линия, непреклонно защитава своя план: „Човек не бяга от Франция, за да попадне на сигурно място“, каза тя преди няколко дни в британския парламент. Според плана ѝ британската гранична охрана трябва да връща мигрантите. Но синдикалната организация на граничарите може би скоро ще присъедини към протеста на правозащитниците срещу тази идея.
Родителите на Прити Пател са от индийски произход. И двамата са представители на индийско малцинство в Уганда, но през 1972 година, когато са прогонени от угандийския диктатор Иди Амин, те заминават за Великобритания. Именно там през същата година се ражда дъщеря им Прити. Пред медиите днешната министърка разказва как родителите ѝ трябвало здраво да работят и как тя самата на 18-годишна възраст решила да влезе в Консервативната партия. В този контекст тя споменава и някогашната премиерка Маргарет Тачър, която също произхожда от семейство на собственик на магазинче.
Напоследък Прити Пател не говори често за произхода си. За последно го стори през 2020 година в един парламентарен дебат около расовото неравенство - с признанието, че като дете е трябвало да понася расистки обиди.
49-годишната политичка в момента принадлежи към вътрешния кръг на властта около премиера Борис Джонсън. А в началото на политическата ѝ кариера всички я гледаха като някакво екзотично явление. През 2001 година "Daily Telegraph" написа за нея следното: „Ако човек не изглежда външно като депутат от консерваторите и не говори като депутат от консерваторите, а това се окаже успешна политика, тогава Прити Пател би могла да бъде истинско спасение за своята партия“. Тогава лейбъристите на Тони Блеър току-що бяха постигнали зашеметяваща изборна победа, а консерваторите изпаднаха в тежка лидерска криза. Прити Пател, която към този момент не е имала никакви амбиции да става депутат, била толкова раздразнена от сътресенията в партията, че си казала: „По дяволите, някой трябва да поеме“.
Цитираната статия описва една млада жена, която надува „Металика“, употребява алкохол, а в университета се движи с цяла клика левичари, но в същото време много ясно може да формулира политическата си позиция: „Лични свободи, по-малко данъци, повече избор в областта на образованието и здравеопазването, силни местни власти“.
В детайли тези свои възгледи Прити Пател изложи в меморандума си „Британия без окови“ - една многократно по-модерна и по-радикална версия на тачъризма. Многозначителен е фактът, че по този меморандум тогава работят още Куази Куартенг (днес министър на икономиката), Доминик Рааб (в момента министър на правосъдието) и сегашната външна министърка Лиз Тръс. Този полемичен текст тогава предизвика много противоречиви дискусии, включително и с изказвания като това, че британските работници били „сред най-мързеливите в света“. В същото време меморандумът съдържаше похвали за “интензивния конкурентен дух“, който цари в комунистически Китай.
Прити Пател прави бърза кариера. Още Дейвид Камерън я взе в правителството си като министърка на труда. През 2016 тя агитираше за Брекзита, а по време на управлението на Тереза Мей пое Министерството на международното развитие. Принудена беше обаче да подаде оставка, след като се разбра, че несъгласувано се е срещала с представители на израелското правителство. Две години по-късно тя се върна в кабинета под ръководството на Борис Джонсън - този път като вътрешна министърка.
"По ирония на съдбата"
Едно от първите ѝ изказвания предизвика силно обществено внимание: престъпниците трябвало „буквално да изпитват страх и ужас, само като си помислят за извършването на престъпление“. Навремето тя дори предлагаше да се възстанови смъртното наказание като най-силна превантивна мярка в борбата срещу престъпността. Междувременно Пател се отказа от този свой призив.
Още от самото начало на мандата си тя се занимава с проблемите на миграцията. През октомври 2019 година в графство Есекс в един камион с българска регистрация бяха открити труповете на 39 виетнамци, умрели в нечовешки мъки. В резултат от това под диригентската палка на Пател Англия - в сътрудничество с Франция - сериозно затегна контрола както на камионите, преминаващи през Ламанша, така и на пътниците и товарите, пристигащи през тунела под Ламанша. В статията си в булевардния вестник сега тя пише: "По ирония на съдбата тъкмо успешното прекратяване на трафика с камионите пренасочи вниманието на зловещите престъпни банди към плавателните съдове".