“За пръв път български медии разполагат с официален документ от испанските власти, в който става въпрос, че високопоставени български политици са замесени в схема, съдържаща твърде много индикации и обосновани предположения, че е свързана с пране на пари. Неслучайно там е поместена и снимката на Бойко Борисов, неслучайно са поместени изрази, че може да се предположи, че “всички замесени лица имат пряка или непряка връзка с министър-председателя на България” тогава. Естествено е този документ, който е изпратен от официални испански власти, от длъжностни лица в Испания, да е съобразен на първо място с презумпцията за невиновност”.
Това посочи адв. Михаил Екимджиев в интервю за ФАКТИ. Повод за думите му беше езикът, използван от испанските власти в документите по “Барселонагейт”, изпратени от тях към българската държава.
“За разлика от нашите политически профани - визирам и Гешев, и Борисов, и Цветан Цветанов в не толкова далечното минало, които директно, злоупотребявайки с властта си обявяваха и продължават да обявяват конкретни лица за престъпници пред медиите с имената и снимките им, в правовите държави правата на човека и презумпцията за невиновност са зачитани. В тези държави посочването на престъпления се прави много по-предпазливо, с изрази от рода “налице е обосновано предположение”, “би могло да се предположи” и т.н.”, обясни той.
“Причината за езика на испанските власти на първо място, е съблюдаването на презумпцията за невиновност. Тя е не просто право по българското законодателство, но и принцип в международното право. На второ място, това е изискуемият за този жанр дипломатически протокол. Не може в прав текст да се напише, че съмненията са концентрирани върху Бойко Борисов, когато става въпрос за лице, допреди няколко месеца било премиер на България, за което хипотетично не може да се изключи да бъде отново на такава позиция. Когато официалните власти на дадена държава - още повече на държава-членка на ЕС, боравят с чувствителна информация, която е в състояние да злепостави лица, особено политици на друга държава членка, е естествен стремежът от една страна, на обществеността да бъде предоставена информацията от значим обществен интерес - дали има българи замесени в предполагаема схема за пране на пари, а от друга, да бъдат подчертани всички условности, свързани с началния етап на разследването”, посочи юристът.
“Категоричен резултат за това дали е налице пране на пари може да има само след окончателна съдебна присъда. Когато става въпрос за такъв тип престъпна схема, в която са замесени множество лица, повечето от тях живеещи в България или поне извън Испания, както е посочено в писмото на испанските власти, те са предоставили добросъвестно данни от своето разследване на българската прокуратура, “която е в по-добра позиция да разследва”. Това значи, че очакването не е в Испания да се извърши разследване на български граждани, които живеят в България, които са извършвали банкови транзакции онлайн, а в Испания единствено е купена къща и е открит моден бутик. Напротив - това, което се е случило в Испания е крайният резултат, крайният етап от прането на пари. Предварителните действия, свързани с прането на пари, са извършени от български граждани в България. По принципите на наказателния процес, разследването трябва да се извърши в България. По линия на международното правно сътрудничество между българските и испанските разследващи органи, България може да изисква от Испания справки, документи, извършване на претърсвания и изземвания, хипотетично чрез европейска заповед за арест би могло да се изиска и арест. Ядрото на разследването обаче е в България, като това разследване трябва да бъде извършено от българската прокуратура”, коментира още адв. Екимджиев.
Според него опорните точки, че писмото от испанските власти не съдържа нищо конкретно заради езика, използван в него, са нелепи. “Казаното дотук категорично опровергава нелепите опорни точки, които ни заливат още от понеделник - че това не било никакво разследване, че в него не се казвало нищо конкретно, че били поредните изрезки от вестници”.
Споменавайки темата с “изрезките от вестници”, той коментира и опитите, след разпита на премиера Кирил Петков, значението на журналистическите разследвания у нас да бъде омаловажено. “Особено арогантно е внушението, което чухме за пръв път след като Кирил Петков предаде материалите с 19-те заподозрени лица на 20-тия - на Гешев. Оттогава в публичното пространство се завъртя изразът “изрезки от вестници”. Именно в резултат на омаловажаването, на обезличаването на журналистическите разследвания през последните 15-тина години от страна на прокуратурата, те загубиха своята информационна стойност. Журналистическите разследвания вече не са нито законен повод, нито достатъчно данни за прокуратурата, за да продължи разследването.
В резултат на бездействието на прокуратурата, на чадъра, който Гешев, а преди това Цацаров, разпъваха над своите политически стопани от ГЕРБ и ДПС, в България имаше десетки изключително добре обосновани журналистически разследвания, но нито едно от тях не намери процесуално продължение в истинско разследване от страна на прокуратурата. Стигна се до парадокса журналистиката да е принизена от четвърта власт в мисирки, както Борисов се изразяваше. Когато нямаш трета власт - съдебна власт, която да разследва сигналите, подадени от граждани и от журналисти, журналистиката не може да представлява четвърта власт просто защото нейните разследвания, колкото и добри да са, колкото и категорични доказателства да са, просто не водят до резултат”, посочи адв. Екимджиев.
“В истински демократичните и правови държави, в които демокрацията и законността не са само имитация, нещата не стоят така. Достатъчно е да припомним как през 1972 година в резултат на аферата “Уотъргейт” в САЩ, тогавашният президент Ричард Никсън беше принуден да подаде оставка. Няма нужда да се връщаме и толкова далеч назад във времето - само преди три години, през май 2019 година, вицеканцлерът на Австрия Хайнц-Кристиан Щрахе беше принуден да подаде оставка след видеозапис, направен от немски журналисти. В нормалните държави с демократична традиция журналистическите разкрития действително са разкрития - те дават тласък на машинарията, наречена разследваща власт, да довърши започнатото от журналистите, за да се стигне до търсения обществен резултат - оставки, осъдителни присъди. В нормалните държави, когато се появи добро журналистическо разследване, официалните власти не могат да си представят, че могат да откажат да довършат разследването. Затова медиите там са четвърта власт, а в България журналистите са “мисирки”, а журналистическите разследвания - “изрезки от вестници”, посочи още той.
С оглед посоченото дотук, на въпроса дали правителството трябва да продължава с исканията за оставката на главния прокурор или по-скоро вече е редно да се захване със законодателство за отстраняването му от поста, адв. Екимджиев отговори така: “Надявам се, че макар и по трудния начин, премиерът Петков ще разбере, че преди да бъдат елиминирани хора като Гешев и Цацаров - говоря за Цацаров, тъй като той най-вероятно ще стане високопоставен прокурор, нищо по отношение на корупцията в България няма да се промени, нито ще се промени нещо по отношение на трайната култура на игнориране на граждански сигнали и журналистически разследвания. Обезпокоен съм от утопичните и до голяма степен наивни тези на Кирил Петков, изказани в последните му интервюта.
Неговата теза горе-долу звучеше така - когато пред очите на обществото засипем прокуратурата със сигнали за корупция от страна на политици, когато засипем Висшия съдебен съвет със сигнали за нарушения, извършени от Гешев, под обществения натиск, те или ще заработят, или ще бъдат принудени да подадат оставка. Това е много опасна илюзия, която показва, че през последните десетина години Кирил Петков не е бил достатъчно близо до юридическите реалности и специфичния контекст на функциониране на съдебната власт в България”.
“За всички хора, които следят отблизо процесите, е ясно, че главният прокурор и членовете на Висшия съдебен съвет не са излъчени заради своите високи професионални и морални качества. Напротив - те са наемници, изпратени, за да изпълняват определени задачи. Именно защото са наемници и са получили облагите за своята безропотна служба, колкото и прожекторите на медиите и общественото внимание да се насочват към тях, те няма да помръднат от позициите си. Те са имунизирани срещу общественото недоволство”, допълни адв. Екимджиев.
“От десетилетия наблюдавам процесите в съдебната система. Виждам как след избора на съответния нов Висш съдебен съвет, когато за първи, за втори път се получат данни за нарушения на главния прокурор или за злоупотреби в съдебната система, има известно стъписване, неудобство, чудене как да се реагира или поне е така пред обществото, демонстрира се някакъв срам. След това явно влизат в роля много бързо, много бързо изграждат имунна система, която да ги защитава срещу публична критика и започват просто да я игнорират. Стават абсолютно непробиваеми от гледна точка аргументи, независимо колко убедителни, рационални и етични са те и просто казват, че всичко това са нападки срещу независимата съдебна система. Влизат в роля - част от службата им на наемници е да бъдат и посредствени актьори, да се правят на жертви или на защитници на съдебната система. Този филм, за разлика от премиера, много хора вътре в системата сме го гледали десетки години. Знаем, че колкото и да е силен общественият натиск и спрямо главния прокурор, и спрямо Висшия съдебен съвет, той няма да даде резултат. Тези хора са имунизирани от морални укори, от обществена оценка. И сега общественото доверие и към прокуратурата, и към ВСС клони към нула - то е десетина процента. Ако те се интересуваха, отдавна щяха да са подали оставки”, посочи той.
“Наемниците винаги остават, защото имат определена задача - да пазят гърбовете на политическите си ментори. Без отстраняването на Гешев, нищо няма да помръдне и в съдебната система, и в цялата политическа система, буквално пропита от корупция”, категоричен беше адв. Михаил Екимджиев.
“Налаганата ни през последните години култура, която омаловажава журналистическите разследвания, която сега ги принизява до вестникарски изрезки, е същата тази култура, която не държи сметка за моралните основания при упражняването на властта. Смята се, че когато една процедура е изпълнена формално, това е достатъчно, за да бъде например един човек главен прокурор седем години. Забравяме, че идеята е ние, като суверен, да избираме хора, годни да управляват различните власти в държавата в името на ценностите, заложени в Конституцията. Чух тезата, че Гешев не е виновен, защото всяка система, без надежден коректив, може да корумпира всекиго. Дори да допуснем това, ако системата е успяла да корумпира Гешев за една-две години, означава ли, че ние трябва да го търпим корумпиран още пет години, вместо първо да махнем него, след като е корумпиран, независимо по какви причини, а след това - бавно и полека, да разграждаме системата.
Да оставим месеци наред на постовете им хора, превърнали се в емблеми на корупцията и задкулисието, е морален провал на управлението. Апелирам да не се разчита на илюзорни тези за задействане на синдрома на срама в Гешев и ВСС, за морално прераждане на тези хора. Това е опасна политическа наивност, която може да коства много и на управляващите, и на тези, които им повярваха”, предупреди юристът.
“Имам чувството, че управляващите се обградиха от съветници, живеещи и мислещи в един илюзорен, академичен балон, в който желаното се представя за реално, разсъждава се с темпорални перспективи от няколко години сякаш новите управляващи не управляват в изключително тежка, нетрайна коалиция, особено на фона на кризите, които ни се стоварват през ден. Управлението няма ясна темпорална перспектива. То трябва да действа максимално решително, максимално бързо, ако иска да остане в историята с нещо полезно, което е направило. Ако разсъждава с идеята, че то задължително ще изкара мандата си, рискува много. Това е като да си играем на руска рулетка”, смята адв. Екимджиев.
В края на разговора адвокатът обърна внимание на още един притеснителен момент. “Много съм притеснен от идеята, която първо беше лансирана от Съюза на съдиите в България, след това влезе в програмите на “Продължаваме промяната’ и на “Да, България” - главният прокурор да бъде разследван от наказателен съдия от Върховния касационен съд, избран на случаен принцип. Това означава най-важното разследване от последните 20 години у нас да бъде възложено на принципа - отново, на руската рулетка на случаен съдия, сякаш не знаем и колегите от Съюза на съдиите не знаят, че дори във Върховния съд има съдии, които са некадърни, има съдии, които са корумпирани, има съдии, които са безгръбначни и че има съдии, които са внедрени от кликата, монтирала и Гешев, и Цацаров. Предположението, че щом си съдия и щом си стигнал до ВКС, автоматично притежаваш изискуемите от закона високи професионални и морални качества, е фикция. Самият Съюз на съдиите, който излезе с това предложение, от години критикува кадровата политика на този, на предходния, на по-предходния Висш съдебен съвет. Очевидно влиза в противоречие със себе си, след като изведнъж изразява тезата, че щом човек се е добрал до ВКС, той е достатъчно ерудиран, независим и решителен, за да може да проведе разследване не срещу кого да е, а срещу един от главатарите на мафията, завладяла държавата”, завърши адв. Екимджиев.