Действията на президента на Руската федерация днес са широко и световно известни. Как успя да спечели толкова голямо внимание на световната сцена, от една страна, и изолацията, от друга? Кой всъщност е той? Може би отговорът на този въпрос може да бъде проучен от психологическата общност.
Това коментира политологът от Русия Владимир Ростоцкий.
Владимир Путин е третото дете в семейство,
в което двамата му по-големи братя са починали преди неговото раждане. Семейството живееше в общ апартамент на петия етаж и водеше аскетичен живот. Родителите му работеха усилено, така че той прекарваше цялото си свободно време с приятелите си в двора на къщата и му беше забранено да излиза извън нея.
През цялото си ранно детство и по-късно в юношеството, нашият „герой“ е изпитвал нуждата да компенсира уязвимите черти на своята личност, не толкова ефектния си външен вид и обикновения телесен ръст. Той беше болезнено блед, слаб, нисък с незабележими черти на лицето и изпитваше остри психологически проблеми, свързани с мъжката малоценност, свързани с трудностите при намирането на мястото, където принадлежи в общността.
Неговите учители не се отнасяха с него по различен начин от другите ученици, но споменаха високо ниво на постоянство с фокус върху четенето на книги за шпиони. Като дете той е бил смятан за уязвим, несигурен, малтретиран и склонен към ниско самочувствие. Той се опита да компенсира тези слабости, като посети програма по джудо. От своя страна това стана отправна точка за използване на методи за груба игра; трикове, манипулации и защо се появи догмата „единственият човек, на когото можеш да се довериш, си самият ти“.
Формиращият период от професионалния му живот е свързан с цялостен стремеж към самореализация като член на органите за държавна сигурност. Тогава той описа желанието си по следния начин: „...Впечатли ме фактът, че дори с малки усилия, буквално от един човек, става възможно да се постигне резултат, на който цели армии не са способни...“.
Като агент на КГБ с всичко това, Владимир Путин не се задоволява с второстепенните роли. Желанието му да притежава, контролира и управлява ресурсите и хората, докато остава в сянка, ставаше все по-силен; което го кара да избере ролята на циничен кукловод.
Постепенно преди десетина години
Путин започна да показва забележими признаци на параноя и мегаломания:
необосновано самоуверено поведение с международни партньори категоричност привеждане на собствената си мирогледна позиция до статута на догмата започване на процеса на лично себеиздигане, за да покаже сила унищожаване на неговите опоненти/конкурентиПървите успешни опити за реализиране на важни идеи позволиха на Путин да усети безнаказаността и всемогъществото. Така през последните две десетилетия този човек от обикновена регионален лидер се превърна в омразен „нарушител на международния мир“, токсичен манипулатор на колективното съзнание и самоуверен оратор, чиито изказвания винаги са привличали вниманието на световната общност. . В същото време зад ролите на „баща на нацията“ и „колекционер на руски земи“, изкуствено създадени от медиите, се крие слабоумна, уязвима, емоционално потисната личност, която се втурва към властта.
Дълго време умствените му слабости бяха успешно скривани. След като вкуси еликсира на силата, съчетан с нарастването на международния си авторитет, Путин започна да демонстрира дори повече арогантност, предразсъдъци, авторитаризъм и деспотизъм от всякога. Заедно с вече съществуващите комплекси се изострят особено хиперкомпенсираните тенденции, постоянните признаци на мегаломания. Това психопатологично състояние води до илюзорни фантазии за необикновената сила, свръхчовешкото всемогъщество.
За Путин запазването на сегашния му статут стана равностойно на запазването на живота му.
Съответно той постепенно се изолира от обществото, като се придържа към правилата, нормите и доказаните практики на поведение като сплашване, манипулация на масовата информация, целяща да създаде правилната перспектива за масите, пропаганда за обединяване срещу общия враг и т.н..
През 2014 г. методите му за запазване на властта бяха белязани от нарастващи нива на идеологическа вцепененост, цинизъм и категоричност без претенции за намеренията му. Целият свят отбеляза засилването на идеите му за имперско величие. С неговия стил на управление, овластяващ тоталитаризма, който той се стреми да постигне, чертите на характера му се изостриха с някои достигащи патологични нива. Днес наблюдаваме:
несъответствие между вербалното и невербалното му поведение, частична загуба на физиономия, която се проявява в изражението на лицето и намаляване на контрола върху жестовете като спазматични потрепвания на мускулите на лицето и очите, резки движения на ръцете и краката, невротична кашлица, продължителни паузи и други, които не са наблюдавани преди. дисидентите и опонентите постоянно се смятат за потенциални врагове, а днес това е насочено към световната общност. непрекъсната, прекомерна и дълбока фиксация на собствените си идеи и преживявания без възможност за отвличане на вниманието от тях (например – „Украйна е нацистка държава“, „НАТО непрекъснато инициира заплахи за Русия“ и др.); Публични широкомащабни заплашителни изявления без оценка на мнението на опонента; Непрекъснато търсене на несъществуващи заплахи в изявления, информация и събития, които всъщност са неутрални; Пълна подозрителност, отмъщение и жестокост в действие; Постоянна нужда да запази собствената си физическа цялост и живот; Комплекс за всемогъщество и абсолютна вяра в него; Липса на обективна и уравновесена оценка на реалността, несъзнателно и съзнателно пренебрегване на реалните факти;Психичното здраве на Путин е значително подкопано
поради бързо изпълнени планове, които някога се смятаха за невъзможни. Освен това, на фона на колосалните военни загуби, заплахата от тотална икономическа криза за първи път от десетилетия показа сериозни признаци на паника и страх от загуба на власт. Поради това решенията и действията на действащия президент на Руската федерация стават импулсивни и ситуативни, демонстриращи ярост, загуба на критично мислене и ксенофобски настроения като агресивна нетолерантност към определени националности. Така в дългосрочен план ще бъде трудно да се предвиди поведението му.
Той представлява сериозна заплаха.