Докато тече брутално престъпната война на Русия срещу суверенна Украйна, в България избуяват много неща. Изключително много маски паднаха, реалността връхлетя тези, които трябваше да донесат промяната, и като че ли, в синхрон с целия цвят, и за България тази година ще е решаваща за много години напред.
За да поговорим за много от съпътстващите ни неща в социално-политическия спектър, от ФАКТИ потърсихме Надежда Ганева, която съчетава много неща в битието си. Тя е дипломиран журналист и медиен експерт, но се занимава с дигитален маркетинг. Това обаче никак не ѝ пречи да следи процесите по света и у нас, като освен да ги коментира, тя е и силно граждански активна.
Интервюто ни с нея четете в следващите редове:
- Г-це Ганева, ще започна с един по-генерален въпрос нашия разговор за българската социално-политическа действителност. Според наблюденията Ви, успява ли „Продължаваме промяната“ - най-големият политически субект от управляващото мнозинство, да изпълни с реално и добро съдържание думата промяна?
- Промяната завари две много тежки кризи - здравна и икономическа. Това обаче бе само началото - сега тя се сблъска и с война, толкова близо до нас, и с обвързаната с нея бежанска криза. Беше ясно, че който и да управлява тази зима, предвид пандемията, инфлацията и растящите цени, ще трябва да държи руля много здраво в тези бурни времена и няма да излезе сух. Толкова свиреп и опустошителен ураган никой не е очаквал, но вместо правителството да държи курс в правилната посока, сякаш подпира кораба от четири страни и всяка е устремена към различен бряг - едните бутат надясно, а другите силно наляво. Промяна има, но дали е към добро? Ако питаме днес обикновения българин на улицата дали след 100 дни от управлението на новото правителство е започнал да живее по-добре, дали животът му е станал по-лек, то отговорът едва ли ще бъде положителен.
- Какво по-скоро съзирате в ежедневните действия и бездействия на управляващите, отново в частта на водещия субект ПП - неадекватност, страхливост или злонамереност?
- Чиста детска наивност и недостатъчна компетентност как протичат процесите в една държава. При всяко изнасяне на информация от управлението се засилва усещането, че с нас говорят първокурсници, които тепърва се ориентират (често закъсняват за лекции и понякога пишат домашните си в един през нощта). Комуникацията е от изключително голямо значение, управниците ни не бива просто да хвърлят (взривоопасни) изречения като „Моите деца няма да ядат радиоактивна храна! За това ще изкупим 1 милион тона пшеница“. Или „има опасност от радиация за България, дайте да се запасим с йодни таблетки“. Или да изнасяш информация за състоянието на самолетите ни и че „ние нямаме достатъчно самолети, за да защитаваме нашето собствено небе“. Въпреки че звучат като края на анекдоти, всичко това са все цитати на премиера, който коментира въпроси от националната ни сигурност. Не мисля, че действията им са злонамерени, вярвам, че просто толкова умеят. Или по-скоро не умеят. Разбира се, няма как един човек да е компетентен по всички теми, визирам Кирил Петков, затова е редно той, в ролята си на министър-председател, да се обгради с хора, които са наясно и го информират преди да прави абсурдни изказвания, особено такива касаещи националната ни сигурност, международните ни отношения и здравни теми.
- Обречена ли е на провал тази управленска коалиция и ако да, кога очаквате да видим нейния край?
- Когато имаш толкова големи различия в една коалиция, особено такива, които не подлежат на компромис, не виждам как тя би била успешна. Самото присъствие на „Демократична България“ в едно правителство с БСП демонстрира, че то е обречено на провал. Колкото по-дълго останат „Демократична България“ в тази коалиция, толкова по-дълго ще натрупват негативи и избирателите им ще ги накажат. Ако покажат, че не биха прекрачили принципите си, особено по отношение на Украйна, смятам, че дори биха вдигнали подкрепата си при едни предстоящи избори, когато и да се случат те. „Демократична България“ трябва да излезе силна от този потъващ кораб на промяната и да се върне към корените си, към базовите си десни демократични принципи.
- В началото на управленския мандат на кабинета Петков се заговори за еманципация от Президентството. В последните седмици обаче като че ли президентът Румен Радев все по-усилено гравитира около функциите на изпълнителната власт и някои хора биха казали, че дори ѝ се меси. Валидна ли е отново хипотезата, че Радев има контрол над правителството?
- Наблюдаваме все повече разногласия между Румен Радев и правителството. Видяхме ги по темата Северна Македония, при опита за подмяна на ръководството на службите за сигурност, заради случката на Шипка. Аз продължавам да мисля, че Кирил Петков се стреми да се еманципира по един или друг начин, но няма как това да се случи, докато от едната му страна говори Радев, а от другата Нинова. Ако Румен Радев е загубил контрол върху това правителство, винаги може да гласува доверие на нов политически проект, например на неговия бивш служебен премиер. Но към момента това са само спекулации.
- Арестът на Бойко Борисов и негови близки сподвижници - опит за пиар, грешка или нещо друго бе това според Вас?
- Кирил Петков успя без да иска да направи уникална пиар акция в полза на Борисов - само за 24 часа той съумя да го превърне от престъпник, чийто арест предизвика всенародна радост, в репресиран демократ, който се бори против политическата репресия и чието освобождаване предизвика огромна радост в поддръжниците му. С това действие Кирил Петров единствено консолидира опозицията, успя някак си да забърка името на Европейската прокуратура, за която все още е неясно дали има общо със случилото се, и всичко това позовавайки се на сведения от избягалия в Дубай Васил Божков, който има 19 обвинения. Ако Петков не успее да изпълни обещанията си за елиминиране на корупцията и мафията и тази акция се окаже неуспешна, това ще донесе големи негативи пред собствените му симпатизанти.
- Оставайки с контекст ГЕРБ, ако преди започването на руското варварство в Украйна и вървящите с него кризи завръщането на власт на бившите управляващи изглеждаше много малко вероятно, сега ми се струва, че шансовете им нараснаха. Споделяте ли това виждане?
- Войната в Украйна извади наяве много от дебелите червени линии, които разделят партиите. Смятам, че различията все повече ще се задълбочават. По тази тема, няма как да лавираш и да си в средата - или подкрепяш Украйна, или си на страната на агресора. Ако при предсрочни избори обществото се раздели на гласоподаватели, подкрепящи партии с проруска реторика и на такива подкрепящи евроатлантическа реторика, то тогава следващото правителство няма да има друг избор, освен да управлява с ГЕРБ, ако иска да следва евроатлантическата посока.
- Коментираме около войната на руския агресор в Украйна. Отклонявайки се леко от тясно българската реалност, какво е обобщението Ви за този почти месец на ужасни събития на украинска територия?
- Още в първите няколко дни на войната много хора очакваха бърза победа за Русия. Дори Румен Радев си позволи да каже „видно е, че Русия ще спечели тази война“ непосредствено след като тя избухна. Но ето, че Украйна доказва вече почти месец, че няма да предаде земята и народа си. Украинският президент Володимир Зеленски отговори на исканията на Москва с думите „ултиматумът на Русия ще бъде факт, когато унищожат всички ни“. Непримиримият им борбен дух предизвика световна вълна от съпричастност и невиждана подкрепа от много държави. Смее ли вече някой да каже, че Русия ще спечели тази война? Не мисля.
- Често коментирате „Възраждане“, която се явява като опозиционна на властта партия. Ще попитам за тях следното: хората, които зад стоят този проект, каква крайна цел мислите, че имат?
- Целта е пълното превземане и овладяване на държавата - чрез всички възможни методи и средства. Костадинов дори заговори за „преосноваване на България“. Важно е да се запитаме как би изглеждала тази нова България според човек, който уж е против чуждите влияния в държавата, а същевременно организира протести, на които се опъват 15 метрови руски знамена. Как може човек да защитава националните интереси и едновременно с това да вее чужди флагове? Това не е национализъм, а чист популизъм. Така яхна недоволството през 2020 по време на протестите против Борисов, така яхна недоволството против зелените сертификати и не се спря пред нищо да подхрани антиваксърските настроения, така сега яхва и темата за войната. Той никога не върви против тенденциите и следва стриктно обществените нагласи на недоволство. Тук няма идеология и принципи, а само желание за популярност и власт. Власт с цената на всичко, дори и със загубата на човешки животи - заради войната или пандемията - той няма да се посвени да ги употреби в своя полза и да си направи пиар на гърба на човешкото страдание. Този човек не защитава национални интереси, а единствено своите собствени.
- Те, впрочем, са само една брънка от защитата на кремълските интереси у нас. Предвид това, че са едни от многото пропутински националисти, а в същото време няма нито една безспорна евроатлантическа партия в България, как и защо изобщо страната ни продължава да е член НАТО? За Европейския съюз не питам, понеже за членството ни там е ясно - потоците пари от ЕС са цел на всички и дори най-вече на „нашенските“ прокремълски проксита.
- „Възраждане“ не са първите, които искат да разклатят членството ни в НАТО. Това бе цел и на „Атака“ още през 2015, когато инициира подписка за референдум против членството на България в НАТО. Кремълските проксита ще продължават да подклаждат огъня на недоволството и да го разпалват, нещо което сега може да стане много по-бързо и лесно, отколкото е можело през 2015. Тогава социалните мрежи не се ползваха толкова ефективно за пропаганда, както сега - ставаме свидетели на това всеки ден, във всяка онлайн платформа, която отворим. Ако тогава антинатовските послания на „Атака“ са стигали до хората главно чрез собствената им медия, телевизионни интервюта, митинги и друг вид рекламни материали, сега същите послания на „Възраждане“ могат да достигнат не до стотици хиляди, а до милиони българи. Общо взето до всеки човек, който има интернет и профил някъде в социалните мрежи, а не само до тази пред телевизионните екрани.
Наскоро излезе едно проучване от ЦИД за влиянието на политическите лидери и партии във Фейсбук, предпочитаната социална мрежа от българите. Сами може да видите какво е влиянието „Възраждане“ и колко ангажира с посланията си.
За съжаление не виждам какво правят партиите, които би трябвало да следват евроатлантически принципи, за да противодействат на тази атака. Не виждам „Демократична България“ да действат по тази линия и да бранят интересите на България и нейното членство в НАТО и ЕС. Ако сега не се събудят гражданското общество и партиите, които следват евроатлантически принципи, утре може вече да е късно.