Политическият емигрант и прозорлив анализатор - Петър Бояджиев, е винаги интересен събеседник - от една страна, а от друга - казвали са ми, а и е видно много интересен за читателите на нашата медия политически анализатор.
За това и днес, макар и в този късен час, от ФАКТИ отново Ви срещаме с него, представяйки неговия анализ преди всичко за ситуацията в България, но и не само.
Интервюто четете в следващите редове:
- Г-н Бояджиев, над месец по-късно след като с Вас поразкритикувахме българското правителство, виждате ли някакви израстване у него и увеличили се шансове то да оцелее поне до края на годината?
- Не, не виждам. Напротив - проблемите се задълбочават и това се потвърждава от последните социологически сондажи. От 40% одобрение през февруари на 27% сега. Такъв срив за 2 месеца е повод правителството да се замисли сериозно и да ревизира поведението си. Тук си струва да кажа няколко думи специално за премиера, защото не можем да говорим за правителството, без да говорим за премиера. В България премиерът е с най-много власт и пълномощия, според законодателството и Конституцията. Той е главата на правителството и всички погледи са насочени първо към него. Той, въпреки добрите му намерения, не успява да се справи с много трудната задача да бъде премиер. Премиерът е диригентът на правителствения хор и хорът трябва да не пее фалшиво, защото слушателите ще се разбягат. А всички виждаме какво се случва. Кирил Петков трябва да реагира адекватно. Един пример, неговият вицепремиер, в случая Нинова, на няколко пъти публично поставя условия на правителството със заплахата, че ако не ѝ се изпълнят, щяла да напусне. "Аз няма да подпиша" - еди-какво си и тъй нататък. Повтарям, тя публично поставя през ден червени линии и премиерът публично не дава задължителния отговор. Същото правят и ИТН. Къде е отговорът на премиера? Това уронва неговия авторитет и естествено нанася и вреда на правителството. Тези разговори те могат да си ги водят в кабинетите, но не публично.
- Както и Вие споменахте, наизлязоха разни социологически проучвания, които отреждат първа позиция на ГЕРБ - отново, а "Продължаваме промяната" е на втора позиция с известен спад. Това е нормално донякъде, все пак властта износва, но от друга страна - какво ни чака, ако тази тенденция се увеличава, още повече, че това ще значи, че промяната се е провалила?
- Този резултат не е изненадващ. Той е и обясним. Въпреки че доверието в правителството се срива, много хора засега не виждат друга, по-добра алтернатива от "Продължаваме промяната", което е донякъде разбираемо, както и леко успокоително. Тоест се дава възможност на ПП добре да разчетат резултатите, добре да анализират и ревизират политическото си поведение. Но ако не ревизират поведението си, политическата обстановка в България ще тръгне към задънена улица, защото ГЕРБ нито са в състояние да предложат нещо по-добро, нито са желани.
- Вие сте жертва на червения комуно-фашистки режим на Живков, лежал сте по затворите на комуно-фашизоидите десетки години. Гледайки развитието на "Възраждане" сега, опасявате ли се, че злокобният 9 септември, лагерите, могат недалеч в бъдещето да бъдат повторени?
- Ще си позволя да кажа, че да, бил съм и по затворите, и в емиграция, но нито за момент не съм се чувствал жертва. Беше борба и аз бях съвсем съзнателно поел пътя си на съпротива, според възможностите ми, и съзнателно съм приемал последствията. Но това е въпрос на личностно усещане. Сега на въпроса - не, не се опасявам от това. Иначе, да, мечтите на хората от "Възраждане" са такива. Те са готови и на по-големи престъпления, но историята няма да им даде този шанс. Не ме притесняват те, а слабостта на българската политическа класа като цяло. Наблюдавам разликата между България и Франция. Ние тук винаги сме имали такива крайности и те не са били никога по-малко от 25%. Преди 1989 година бяха яхани от комунистите, след това от националистите, но имаме изградена политическа класа, която умее да им се противопоставя и да не ги допуска до властта. Точно този сегмент липсва в България. Липсва тази умерена политическа класа, с дясна или лява политическа ориентация, но твърдо закотвена към основните ценности на свободния свят. Ами в България да не би БСП да е много далеч от "Възраждане"? Просто са по-хитри, иначе се боричкат с "Възраждане" за една и съща социална прослойка.
- Ставащото в наши дни, колкото и да не ми се иска да го кажа, затвърждава провала на партийния модел в България. Провал не заради самия модел, а заради хората, които го реализират. Първо да попитам, има ли реален риск, извън "Възраждане", в България да се установи реален и официален авторитаризъм? Например с президентска република.
- Не, и това не виждам да се случи, въпреки че това са мечтите на Радев. Може би той е единственият президент от досегашните, който, поради ограничеността си, мечтае за подобно нещо. Тези му мечти пречат на политическия процес в България и вредят. Вие имате сериозно основание да привлечете вниманието към хората, които са се представили като реализация на този модел. Както се казва, там е заринато кучето.
Ще се върна пак към главата на правителството. Първо, избирателят му даде най-голямата парламентарна група, даде му мандат и му даде всичките пълномощия според закона и Конституцията. Е, той ако не иска, или ако не може да се възползва от тези пълномощия, кой е виновен? На премиера пряко са подчинени ДАНС и ДАР. Не е предвидено те да го управляват, а той е в пълномощията си да им поставя конкретни задачи и да изисква резултати от тях. Това е тема за по-дълъг разговор и само я отбелязвам. Тези 2 агенции бяха направени по мярка да обслужват Борисов и той много успешно се възползваше от тях. Кирил Петков приема техният ръководител да се нарича Стефан Янев, който ги е назначил, или пък Радев. Е, на кого да се сърдим?
- Докато ви слушах, преди да задам втория си въпрос в тази посока, се сетих и за нещо конкретно - новите членове на Висшия съдебен съвет трябва се изберат с 2/3 мнозинство в парламента - тоест трябват гласовете на ГЕРБ и ДПС. Същото важи и за конституционни промени. Г-н Бояджиев, как да излезем от този омагьосан кръг и как да спасим партийния модел в България, който - както и демокрацията като цяло, не е идеален, но е единственият път за нормално обществено развитие? Другият е диктат и мачкане на хората.
- Отговорът е един и той е ясен. Ще започна по-отдалеч. Светът на 24 февруари се преобърна. Този, след тази дата, няма нищо общо с онзи преди това. Процесът, който върви, е необратим и се развива с рядко забелязвана досега динамика. Тази промяна е шанс за България, но на страната трябва политическа класа, която да разбере това и просто да опъне платната на кораба България в правилната посока. Нито ВСС, нито Гешев може да спре този процес в България, но могат още дълго да пречат, защото срещу тях са слабите и лошо ориентирани политически лидери. Едва ли сме имали по-благоприятна външнополитическа обстановка през последните 30 години, но тя трябва да се разбира и използва с адекватни решения. Ще се спра отново на "Продължаваме промяната" и правителството. То бе създадено преди 24 февруари и имаше някаква стратегия, да кажем. Тези виждания и стратегия след 24 февруари вече са напълно невалидни. Тоест действията му не са на здрава основа. И неслучайно, забележете, че само за двата месеца след 24 февруари са изгубили 13% от подкрепата си. Оказа се, че премиерът е добър технократ, но технократ и политик са различни неща. Не можеш да бъдеш силен политик без политически инстинкт. Политикът води непрекъсната война, за да даде възможност и сигурност на технократите да реализират идеите и да постигнат целите. Да, с ВСС и с Гешев има сериозен проблем, но всички други обстоятелства не са в тяхна полза. Аз не съм съгласен с тази фиксация към Гешев. Да, той е проблем и всичко казано по негов адрес е така, но изпълнителната власт има огромен властови потенциал, който може да използва. Не забелязвам да го правят.
- Понеже много партии на Москва у нас отново изкарват темата Северна Македония като номер 1 в дневния ред, Вие виждате ли перфектния ход, с който правителството може да реши Македонския въпрос?
- Възможност има, но трябва опит и сила. Темата Северна Македония е изведена на преден план като защитна теза на опозицията. Но нека кажем на коя позиция. В правителството има 4 партии. Ако премиерът не изгражда своето поведение изхождайки от факта, че там има две партии, които са му врагове и целят неговия провал, за да си отмъстят, то той не може да има адекватно на необходимостите поведение. И не казвам, че той трябва да разтури коалицията. Проблемът е, че той не отчита реалностите. А промяната в отношението на Европейския съюз, САЩ и НАТО към Русия може само да е от полза за България и по този проблем. За решаването на този въпрос е важно също как се развиват военните действия в Украйна в тази втора фаза, която започна преди 2 дни. Всичко е въпрос на опитност и на игра в цялото политическо поле. Не съм футболен фен, но знаете, че отбор, който стои само в своето поле и само се отбранява, няма шанс да вкара гол, а опасността да му вкарат на него не е изключена.
- Излизам от България. Във Франция сте и няма как да не задам няколко въпроса за предстоящите в неделя избори там. Перфектният президент за Франция ли е Еманюел Макрон?
- Да, най-доброто, което имаме на политическия пазар. За перфектен, това вече е друга тема. Това само може да е нашето желание. Ето например, цялата му външнополитическа концепция за развитието на света падна в канала на 24 февруари тази година. Така както той виждаше света, няма нищо общо с това, което той вече е днес. Но от друга страна, същите събития пък показаха колко вярна и необходима е неговата визия за развитието на Европейския съюз.
- Двамата кандидати са ясни - коментираният Макрон и проксито на Руската федерация - Марин льо Пен. Имам следния въпрос към Вас. Доколко французите при избора си се влияят от външнополитическите тези на кандидатите, доколко те се интересуват от ставащото в Украйна конкретно?
- В своето мнозинство по-голямата част от французите са много далеч от външната политика. Техните погледи са насочени към хладилника и са далеч от разбирането, че и хладилникът зависи много от външната политика. Но Франция има изградена политическа система, която произвежда висококачествени управленски кадри. И работа е на тези кадри да осигурят такава външна политика, че хладилниците на тези, които ги избират, дори без да им е ясно защо, да са пълни.
Случаят с Марин льо Пен е интересен и малко познат. Тя се ориентира към Русия, за да привлече разбягалия се след срива на Съветския съюз електорат на Френската комунистическа партия, който до 1989 година кръжеше около 25%. Сега обаче войната ѝ изигра лош номер, защото имиджът на Русия се срина катастрофално в публичното пространство тук. Льо Пен се намери в сложно положение. Тя постави ударението на хладилника и остави на по-заден план другите си опорки. Фактически Марин льо Пен извървя дълъг път на трансформации, опитвайки се да избяга от имиджа на баща си. Нещо като катарзиса на българските комунисти, които си останаха комунисти, но се предрешиха като социалисти.
- Вие, следейки тенденциите, допускате ли, че е възможно руското прокси Марин льо Пен да е следващият френски президент?
- Не, не допускам. Французите обикновено на първия тур гласуват със сърцето си, но на втория с разума си. А така или иначе, колкото и да са недоволни някои французи от реформите на Макрон, си дават сметка, че Марин льо Пен не може да управлява страна като Франция. Тя дори няма и хора, с които да управлява. Обърнете се към 1944 година в България да си спомните на какви хора дадоха властта руснаците. С нея е подобно.