Румен Радев беше избран за президент на Република България с гласовете на множество десни и демократично разсъждаващи хора, които не искаха да си причинят отново варианта президент на ГЕРБ.
Ако тези хора знаеха какви ще ги говори днес Радев - тоест, че няма категорично да осъжда руската агресия срещу Украйна, а ще подлива ежедневно вода на правителството, и че ще заблуждава българите, че България ще се въвлече война, ако даде оръжие на Украйна, никога нямаше да гласуват за него. Само че генерално през 2020 и 2021 година натовският генерал Румен Радев беше започнал да се държи различно, вероятно и заради международната изолация, в която беше попаднал тогава.
Актуалните позиции на президента ни са не само позорни, както ги охарактеризира Асен Василев, а и опасни за българския национален интерес. Интерес, който е ясен: България принадлежи и трябва да продължи да принадлежи на Цивилизования свят, чиито основни представители са страните от НАТО и Европейския съюз.
Алтернативата, която и най-заклетите путинофили едва ли искат, е светът на убийствата, изнасилванията, униженията, кражбите, корупцията, бедността и несвободата.
Поведението на Румен Радев от ФАКТИ обсъдихме с политолога Христо Панчугов.
Интервюто ни с него четете в следващите редове:
- Г-н Панчугов, в пост във Фейсбук написахте, че поведението на президента Румен Радев граничи с национално предателство. Бихте ли доразвили това Ваше мнение?
- Заключенията, които прави, и внушенията, които се опитва да прави, без към този момент да е казал нещо в прав текст, обслужват директно руския интерес и повтарят руски тези. Второ, те нямат връзка с действителността, показват липса на елементарен опит да се анализира реалността на база фактите и да се вземат решения, които са основани на националния интерес. А той в този случай дори не трябва да бъде отгатван, тъй като е вписан в Стратегията за национална сигурност на България, която беше актуализирана през 2018 година, когато Румен Радев вече беше президент.
За това поведение има три възможни обяснения. Едното е абсолютна неспособност да се вземат решения, основани на действителни факти, което е обикновена глупост. Второ, има чужд интерес, който стои в основата на подобен тип поведение, което граничи с национално предателство, даже направо си е национално предателство. Третата възможност е демагогията, за която самият президент говори. Опит да се капитализира върху някакви краткосрочни електорални нагласи - тоест президентът казва това, което смята, че неговите избиратели искат да чуят.
И трите възможности са еднакво безотговорни, еднакво катастрофални, ако те започнат да доминират в обществения дебат, и говорят еднакво за неспособност на президента да изпълнява функциите си. В този смисъл, хубаво е да се обмисли процедура по импийчмънт. Вече има призиви за това.
- Смятате ли, че осъществяването на такава процедура е реалистично?
- Със сигурност може да бъде започната. За това са необходими 1/4 от народните представители - да се подпишат под началото на процедура за импийчмънт със съответните мотиви. А вече започнала процедурата, тя ще изпрати няколко ясни сигнала. Първо, че това е поведение (б.р. поведението на президента Радев), което е абсолютно неприемливо от гледна точка на българската политика. Второ, че все пак има здрава основа в този Парламент, която истински би искала да защити българския национален интерес, съответно прозападната ориентация на България. Третият сигнал, който ще бъде излъчен, е свързан с истинската идея за промяна на начина, по който се прави политика. И той ще е основан не толкова на целесъобразност, след като някои партии играха играта на президента в рамките на миналата цяла година, а на това, че тези партии ще заявяват, че си признават грешката - "не преценихме добре същността на президента" - и смятат да я поправим. За мен това са три важни сигнала точно в този конкретен момент.
- За нов политически проект ли се готви Румен Радев или иска да продължи да менторства на политически проекти?
- Опцията за менторство ще приключи сравнително скоро. Въпреки че Радев започна наскоро втория си мандат, той все пак има обозримо бъдеще - следващите 4 години максимум.
Основните драми на българските президенти са две. Първата е, че те биваха избирани много млади на тази позиция. Тоест, след като си постигнал върха, бидейки държавен глава на България, въпросът, какво следва оттук нататък, продължава да виси със страшна сила. Ние във времето видяхме доста странни, доста амбициозни проекти да се раждат и провалят вследствие на тази мотивация.
Вторият им е проблем е, че се оказват директни представители на българското общество, но без да имат правомощията да осъществят тази претенция на легитимни представители на цялото българско общество. Демократичните ни президенти нямат институционалните права да реализират това представителство, което отново подхранва тяхната амбиция след края на мандата им.
В този смисъл, ако хипотезата е, че всъщност Румен Радев говори това, което смята, че неговите избиратели искат да чуят, очевидно опитът е да се създаде нов политически проект, който директно ще постави под заплаха това, което в българското общество до този момент се считаше за приет консенсус - а именно принадлежността на България към демократичния, либерален, евроатлантически свят. И с оглед това, големият проблем в момента не е институционалната война между правителство и президент, а разделението, което в българската политическа система започва да минава през линията дали България е демократична държава, принадлежаща на евроатлантическия свят, или напротив - тя е една държава, в която силната ръка е по-важна и по-скоро е ориентирана към Евразия. За мен това е истинският сблъсък, който тепърва ще се развива.
Съвсем нов проект или анонсирания проект на Стефан Янев визирате?
- Според мен тези две неща са свързани. Президентът не може да го оглави поради институционалната си принадлежност, но след края на мандата му ние ще го видим близо до проекта на Стефан Янев.
- Прогнозирате, че до този бъдещ момент, след около 4 години, проектът на Янев все още съществува?
- Трудно е да се прогнозира, виждали сме много еднодневки. Но пък бих казал, че ако това правителство продължава да се държи по същия начин, следващите избори ще бъдат твърде скоро. И предполагам, че ние ще видим обединение около тази линия, за която вече стана дума - евроазиатската принадлежност. Дори и да не бъде легитимирана по този начин, очевидно това обединение ще бъде свързано с опит за подкопаване на доверието към европейските институции. Форма на евроскептицизъм и НАТОскептицизъм - дума, която не беше известна доскоро в България. Вероятно ще видим успешно влизане в следващия Парламент на един или няколко от субектите, организирани около подобен тип послание. Възможно е Стефан Янев да бъде част от подобно нещо.
Ако се върна конкретно на въпроса ви, не се съмнявам в огромното количество ресурс, който ще бъде налят в тази проект именно защото очевидно в момента битката е все по-належаща и ще става все по-ожесточена. До голяма степен обаче потенциалът на подобен тип проекти не зависи толкова от ресурса, който имат, колкото от желанието на нормалните политически субекти да се преборят с тези тенденции и да видим едно смислено управление. Ако ние започнем да виждаме едно управление с ясен дневен ред и с ясно заявени политически ценности, свързани с принадлежността на България, това все повече и повече ще отнема от подкрепата на подобен тип проекти. В този случай Стефан Янев няма да оцелее в следващите 4 години. Ако обаче продължаваме да виждаме тази колебливост, липса на политическо лидерство, отсъствието от обществения дебат на основните лидери на нормалните партии, тогава този проект ще има все повече почва, върху която да расте.
- Познавайки вече политикът Румен Радев, може ли според Вас той да "влезе в обувките" на парламентарната демокрация и да го видим в първите редове на Народното събрание като лидер на парламентарна група, или ако се впусне в реалната политика, извън президентската институция, ще е по-скоро в условията на някакво авторитарно управление, за което вие загатнахте с евентуалната ни евроазиатска принадлежност?
- Евроазиатската принадлежност е "мократа мечта" на г-н Радев, но аз не смятам, че тя има истински потенциал за реализация в България. Това обаче ще е посланието - идеята за президентска република, идеята за силната ръка, идеята за "провала" на демокрацията без съмнение ще влезе в реториката на новия политически субект. Но Румен Радев ще бъде принуден да влезе в рамките на демократичната система - не за друго, а защото консенсусът за това, че България е демократична държава, ще бъде запазен и представителната демокрация към този момент е без алтернатива. Не мисля, че има истинска основа, нито истинско основание да се говори за президентска република в българския контекст.
- Има ли Радев качества за представителна демокрация?
- Все повече се съмнявам. Внушенията, които прави, по-скоро говорят за използване на демократичните инструменти само за частна употреба, което е проблем поне от Аристотел насам, когато става въпрос за демокрация.