Три лоста държи Путин за ескалация на конфликта в Украйна: с оръжия за масово поразяване в самата Украйна, чрез кибератаки срещу Запада или с военни удари по територията на НАТО. Третият е най-малко вероятен, пише ФАЦ.
Русия ще се натъкне на големи военни трудности в Украйна – верни се оказаха многобройните предупреждения, които прозвучаха още в началото на войната. Разбираме го сега, след като останахме изненадани, че една световна военна сила ще види толкова зор с такава обичайна, конвенционална операция. В същото време първото впечатление малко заблуждава. Защото Русия не е по-слаба от Украйна, тъкмо напротив. Вярно, Путин не успя да превземе Киев, но затова пък вече контролира 20% от украинската държавна територия. За нападната държава това представлява огромна загуба – та нали всички тези земи трябва тепърва да се превземат обратно.
Правителството в Киев вече оповести какво ще му трябва, за да постигне тази цел. В списъка с желания на украинците са включени между другото 1000 гаубици, 300 многоцевни минометни системи и 500 танка. Дори ако приемем, че желанията са малко раздути, списъкът е далеч по-дълъг от онова, което Западът вече е доставил или обещал. Изтощителната война в Донбас постепенно се превръща в материална битка, в която руснаците държат по-добрите карти.
Внимателно обмислена военна помощ
На Запад мащабите на това развитие се осъзнават постепенно и със закъснение. Най-ясно ги разбират във Вашингтон, който още преди войната си беше съставил по-реалистична картина за положението в Европа. Байдън даде на украинците много повече оръжия, отколкото всички останали, а сега за пръв път им предоставя и модерна западна артилерийска система.
В същото време обаче президентът на САЩ много внимателно преценява какво могат тези оръжия. Той предостави миномети с минимален обсег, а и трайно отказва да достави самолети. Байдън просто не желае Украйна да предприеме нападения срещу руската държавна територия – камо ли пък със западни оръжия. В Белия дом не желаят по никакъв начин страната им да бъде въвлечена във войната.
Това прилича малко на ходене по въже, защото в крайна сметка само Путин решава как да реагира на западните оръжейни доставки за Украйна. Досега той се ограничава само до опитите да унищожава тези оръжия вътре на украинска територия. Така – поне на първо време – Путин се съобразява с червените линии, очертани от Байдън, независимо от факта, че руската държавна пропаганда представя войната като задочен конфликт със Запада. Но никой не е казал, че това положение ще продължи и занапред – особено ако Путин внезапно усети, че започва да губи. Неговите възможности да ескалира конфликта се движат в диапазона от използване на оръжия за масово поразяване в Украйна, през кибератаки срещу Запада, та чак до военни удари срещу територията на НАТО.
Последната опасност, която автоматично ще задейства съюзническата клауза по член 5 от договора за НАТО, засега все още изглежда най-малко вероятна. В момента руската армия е поставена на сериозно изпитание и няма сили да влезе в конфликт с НАТО. Но проблемът ще продължи да набъбва, колкото повече и колкото по-мощни оръжия получава Украйна. И няма скоро да изчезне. Русия се готви за продължителна война, а и волята за съпротива на украинците си остава непречупена. Тъкмо поради това дипломатическите усилия стигнаха до задънена улица. Защото в момента и двете страни се надяват да извлекат изгода от продължаването на сраженията.
По въпроса за доставката на артилерийски системи Европа по традиция следва американския пример. Същото смята да стори и Германия. Ала Западът постепенно изчерпва всички други инструменти за натиск срещу Русия. Вече бяха наложени почти всички възможни санкции, които обаче до момента не оказват някакво видимо влияние върху хода на войната. Като инструмент остава само газът, но – както е известно – по този пункт Европа рискува сама да си нанесе вреда. Върху случващото се на бойните полета не оказват въздействие нито посещенията на солидарност в Киев, нито пък евентуалното обявяване на Украйна за кандидат-членка на ЕС – такива жестове имат значение единствено като политическа символика.
Каквото каже Вашингтон
Ето как обществената дискусия постепенно започва да звучи безпомощно. В Германия тя затъва в дебрите на морално-идеологическите спорове кой, как и защо би могъл да спечели или да загуби тази война. Да, Германия е държава, която тепърва трябва отново да навлиза в сериозната международна политика, така че от нея едва ли може да се очаква нещо повече. Добре, но ето, че и на френския президент не му идва нищо друго наум, освен да предупреди да не унизяваме Русия. Тук прозира политическо мислене, което сякаш е по-близо до Виенския конгрес, отколкото до демократичния ред, който Западът иска да защити от попълзновенията на Путин.
В крайна сметка ще стане същото, което се случва вече близо 100 години: решаващо ще се окаже какво иска Америка. Министърът на отбраната на САЩ наскоро назова целта: Русия да бъде толкова отслабена, че вече да не бъде в състояние за нова инвазия. А този възглед също не обещава скорошен край на войната.
Николас Бусе, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"