Изходът от планината от политически боклуци е мажоритарен вот, заяви в интервю специално за Факти.бг актьорът и директор на Театър „София“ Ириней Константинов. Като гражданин театралният любимец на много българи притежава генетично кодирано чувство за демократизъм и усет за пулса на обществото
Чичо му архимандрит Ириней, протосингел на Софийската митрополия и председател на Духовния съд, е изчезнал безследно през 1944 г., а племенникът, сякаш по наследство, винаги е поддържал дясната „синя“ територия на идеи.
Като актьор Ириней Константинов е бил и в епицентъра на перфидните игри на властта – за ролята на Президента в „Коварство и любов“ на Шилер той има номинация „Икар“ за най-добра поддържаща мъжка роля.
Директорът на Театър "София" коментира актуалната политическа ситуация у нас и възможностите за промяна чрез мажоритарен вот, които днес се изправят като предизвикателство пред българите.
Г-н Константинов, мислите ли, че мажоритарният вот би могъл да ни избави от безумния политически паноптикум, който в момента се вихри в държавата? В последните години сме свидетели как всички партии се провалиха в реденето на листи и кабинети...
Винаги съм смятал, че това е изход или част от изхода. Защото наистина имаме нужда от личности, които да посочим и да изберем. Вече можем да кажем, че се ражда общество, което в едни години ни липсваше, но от този общ дух на площадите трябва да се персонифицира един или друг човек. И не само от тях. Хора, на които може да се разчита; хора, които са умни, интелигентни, говорят правилен български език; хора капацитети и професионалисти в своята област. Хора, които имат далновидност и политическо мислене – това е много важно, защото не всеки умен човек би могъл да бъде и добър политик. Хора, които са почтени в намеренията си, няма да жалят труда си и най-важното – да виждат през планината. Защото в момента са струпани толкова политически боклуци, че се е образувала планина, през която трябва да се погледне, за да се види какво става напред.
Изпреварихте въпроса ми как си представяте идеалния мажоритарен кандидат. А в един наш предишен разговор сравнихте сегашния начин на гласуване с глутницата на Шаро: той може да е отличен водач, но ако онези след него нямат подобни качества, тогава всъщност го избираме в комплект с неподходящите...
При това вглеждане, което вече ще се прави, сигурен съм, че и глутницата ще бъде качествена. Тя няма да бъде глутница, събрана въобще, а ще бъде онзи впряг, който извежда през ледената пустиня. Тоест, дисциплинираният впряг, който е организиран, който спазва правилата и е с умен водач начело. Но не става със сила, както в животинския свят – би станало със силата на разума.
Смятате ли, че за постигането на тази цел конституцията трябва да се промени?
Бих искал да се следва пътят, който би довел до най-разумното решение. Как точно ще се процедира юридически, вероятно ще кажат хората, които са капацитети в тази област и които разбират. Но според мен би трябвало да се промени, задължително. Защото иначе не би могло това да се случи. Никога политическите партии не биха допуснали конкуренцията на хора, които се явяват по собствен почин... Нямам представа как ще стане тази селекция. В театъра знам как се прави. Но как да бъде осъществен този политически кастинг за хората, които ще бъдат най-добрите?!... И тук ролите не са второстепенни – тук всички трябва да играят главни роли! Трудно е да се комплектува такъв ансамбъл – само от звезди, но той би могъл да създаде прекрасен спектакъл.
Мнозина опонират, че и при мажоритарния вот избирателите е възможно пак да бъдат купени. Вярвате ли, че 51% – примерно 30 000 гласа в един район, биха могли да бъдат платени и как според вас ще реагират хората, ако разберат, че някой „шари“ и за мажоритарните кандидатури?
Сигурно всичко е възможно. Ние все си казваме: „Следващия път, при следващите избори няма да позволим това“... и винаги то се случва. Това е манталитет, начин на мислене, и то – не само български. Надявам се обаче, че всеки един от нас – и може би това е наивната ми надежда – си взима бележка от случващото се. И това купуване, което лицето „Х“ би извършило, за да сложи свой човек и да бъде представляван от него – ще е хвърлени пари на вятъра. Защото този човек ще се провали, ще бъде усетен от хората. Той няма да е идеалният, който ще върши работа, а ще бъде подчинен на нечии интереси. Купеният винаги ще бъде белязан. И при тази наблюдателност и чувствителност на всички около него, лесно ще бъде разпознат.
Не е ли дошло вече времето ние, гласоподавателите, да можем директно и веднага да отзоваваме народния представител, който се е компрометирал и ни е разочаровал? Ако това стане възможно, „поръчителят“ сигурно ще се замисли дали си струва да плаща...
Страхувам се, че тогава би настъпил хаос. По някакъв начин изведнъж се вкарва този уличен парламентаризъм и изведнъж хората казват: махнете го този, ние имаме право... Струва ми се, че това би довело до ненормално бързо „редактиране“ на направеното. На всеки трябва да се даде шанс да покаже какво може. Неслучайно се дават примерно 100 дни толеранс... Първата крачка е най-важна. Когато тя се забави, имаш чувство, че този, който трябва вече да е напреднал за времето, след като сме го избрали, се върти в кръг – не знае какво да прави, ослушва се да хване откъде духа вятърът, но той сменя много лесно посоката, а от площада идва буря... И все пак трябва да се даде възможност в началото. Да се мери десет пъти – не три, преди да се отреже.
По линията на тези разсъждения: склонен ли сте да дадете толеранс и на сегашното правителство да покаже какво може? Според вас ще успее ли то да се задържи на власт?
(дълбока въздишка): Съмнявам се. Някак си загуби доверието априори. И то го загуби от главата си, от министър-председателя, който вероятно е капацитет, но в някаква негова си област, финансово-икономическа. За другото като че ли няма енергията. Не излъчва онова усещане, че може да поведе хората. Вероятно има качества да бъде добър финансист, но за неговия пост се искат сто неща плюс това конкретното, което той умее. Толкова време – пълно бездействие... Ако това не се прави съзнателно, разбира се, защото тази схема е изпълнявана вече. Тоест – ако сега не започват онези политико-парламентарни хватки, които си спомняме от предишни правителства. Те не водят до нищо добро. Не знам кога тази пяна ще се отмие, за да можем да тръгнем нормално да се работи – няма друго решение, път или изход...
Нужни ли са в този момент на България нови избори? И ще можем ли да ги понесем?
Ние ще ги издържим емоционално, а финансово ще ни вкарат в още едни огромни разходи. Но къде бяхме преди два месеца? Къде ни бяха очите на предните избори? Защо трябва да повтаряме? Не е като в Дядо-Славейковото „Опитай се пак“ – няма какво да опитваме: един път се прави това нещо, но се прави за 4 години. Това не мога да си простя и вътрешно страхотно ме взривява – имаше възможност да излязат хората и да кажат: така мислим. Сега, слава Богу, се излиза, но защо трябва да бъдем принудени от обстоятелствата и всичко да бъде в тоя компресиран вид?! Изглежда това ни е кармата на България, изглежда така трябва – идва последният момент, скачаме и взривяваме всичко. Тогава показваме и характер, и воля, и сили, и енергия. А преди това си траем и мълчим. Може би трябва всичко да се разруши, за да почнем да изграждаме нещо, но вече разрушението е под кота нула.
Като човек с изявено дясно мислене, виждате ли възможност „сините“ да се консолидират и да излъчат скоро нов политически субект?
Много бих искал. Много бих искал! Това ми е голямата болка. Но моля ви, нека да не се явяват повече тези хора, които всички ние знаем в десния спектър и които вече са компрометирани. Моля, нека да не яхват отново гребена на вълната! Моля, нека да бъдат разумни, нека да не пречат. Ако бъдат достатъчно благородни да споделят опита си – да го правят, но да не бъдат лица в политиката. Има прекрасни нови хора, които са дясно мислещи и разумно мислещи. Ето, един Радан Кънев, например, когото много харесвам, слушайки изявите му в последно време. Дясното в България не е изчезнало, то е притиснато като висока трева, полегнало е, но при първа възможност може да се изправи. Но моля ви, старите влъхви да отстъпят! Да не обичат себе си в политиката, а политиката в себе си и да я споделят, доколкото е възможно, но от втория ред.
Ириней Константинов,
актьор и директор на Театър „София“