Официално те работят за популяризирането на китайския език и култура. Проучване на ДВ обаче сочи, че институтите "Конфуций" в България са терен, на който работят необезпокоявано русофилски кръгове и бивши хора от ДС.
Институтът “Конфуций” в София трудно може да се забележи от улицата. Той се намира в голям комплекс от сгради и дели адрес с Института за Източни езици и култури към Софийския университет. С една разлика - в университетския институт може да се влезе много лесно през заден вход, а пред Конфуцианския институт се издига висока ограда.
Отворен през ноември 2017 година, институтът се простира на 4000 квадратни метра, където се помещават изложбени зали, библиотека, класни стаи за изучаване на китайски език, помещение за курсове по музика, китайска калиграфия, бойни изкуства, танци и китайска кухня. Има дори китайска зеленчукова градина, където се отглеждат продуктите за готварските курсове.
Официално институтът “Конфуций” в София, както всички други по целия свят, работи за популяризирането на китайския език и култура. Програмата му се контролира от официалната културна организация за външна политика Ханбан. Според оценката на германското правителство Ханбан е "пряко подчинен на Централния отдел за пропаганда на Китайската комунистическа партия", става ясно от запитване на Зелените от 2019 година. В Германия институтите "Конфуций" са под наблюдението на Службата за защита на конституцията. А нейната оценка гласи: "В рамките на стратегията на Китайската комунистическа партия за оказване на влияние китайските институти "Конфуций" служат по-специално за разпространяване на безупречния образ на Китай".
Китайската мека сила
Как това изглежда на практика, показва публикация на двата института "Конфуций" в България. В нея се казва: "Китайската народна република намери успешен отговор както на коронавируса, така и на последвалия икономически спад. (...) Икономическото възстановяване на Народната република е просто впечатляващо." Освен това в анализите се възхвалява моделът "социализъм с китайски характеристики" като "положителна алтернатива на доминиращия в световен мащаб неолиберализъм".
Нарушенията на правата на човека, като насилственото потушаване на протестите на площад Тянанмън през 1989 г., се отхвърлят на с лека ръка като необходими грешки и социални напрежения, които, за съжаление, се появяват в процеса на модернизация, и които са разрешени от наследника на Мао - Дън Сяопин.
Руско-китайско сътрудничество
Проучване на ДВ показва, че структурите на институтите "Конфуций" в България са не само непрозрачни, но и силно се припокриват с проруски - "русофилски" кръгове и бивши служители на българската Държавна сигурност (ДС). Пример за това е професор Нако Стефанов, автор на цитираната по-горе позиция на Института "Конфуций" за превъзходството на китайския контрол на пандемията и незначителността на клането на площад Тянанмън. Всъщност Стефанов е японист, но не само се е обучавал в Съветския съюз през 1970-те и 1980-те години, но и след 1973 г. е бил агент на ДС. Днес той е високопоставен и гласовит член на проруската партия “Русофили за възраждане на отечеството”, ръководена от Николай Малинов, известен проруски активист в България. Стефанов не отговори на запитването на ДВ дали е официално част от Институт "Конфуций" в София.
Допълнително запитване на ДВ за персонала на института също остана без отговор. Единствено директорът Аксиния Колева, която е в отпуск, може да предостави информация. Колева е автор не само на съвместни публикации с Нако Стефанов, но и също е получила образованието си в Съветския съюз.
Подобна е ситуацията и във втория български институт "Конфуций", който се намира във Велико Търново. Нейният почетен председател и член на управителния съвет професор Пламен Легкоступ е бил неофициален сътрудник на Държавна сигурност през 80-те години на миналия век. През 2009 г., като ректор на Великотърновския университет, той връчва почетна докторска степен на руския президент Владимир Путин - за неговия "принос за мирното развитие на света".
"Изглежда, че Китай и Русия по-скоро си сътрудничат, отколкото се конкурират в упражняването на влияние в България", казва Румена Филипова, директор на Института за глобални анализи в София. Тя е автор на изследване за китайското влияние в българската образователна система. Проучването е част от общоевропейски проект, който разглежда китайското сътрудничество в областта на образованието в Европа. Филипова се е сблъскала с непрозрачността на институтите "Конфуций" в България от първа ръка: въпреки официалното искане по Закона за достъп до обществена информация, Великотърновският университет отказва да предостави информация за института "Конфуций" с необосновани мотиви.
Китайското влияние в българското образование
В момента има 141 споразумения за сътрудничество между български университети и китайски партньори. Само Русенският университет има партньорства със седем китайски университета, които предлагат и двойни дипломи. Подобни на пръв поглед безобидни образователни сътрудничества обаче крият големи рискове. Както показа разследване на редица медии, в това число и ДВ, през май 2022 г. най-малко 48 университета в Германия са участвали в научноизследователски сътрудничества с китайски партньори, чиито резултати могат да бъдат използвани и за военни цели (т.нар. двойна употреба).
В България, установява Румена Филипова, 24 китайски партньори на български университети трябва да бъдат класифицирани като проблемни поради близостта им с китайските военни. Тя не може да каже дали българо-китайското сътрудничество се използва за военни цели, но е категорична: "Пекин се стреми да разшири влиянието си колкото се може повече и да има връзки навсякъде, които да използва при нужда". Например българските университети работят по проекти, които са част от глобалния инфраструктурен проект на Китай "Новият път на коприната". Ползите от тях за България и целия регион на Югоизточна Европа се изтъкват в публикации на институтите "Конфуций" от автори с минало в комунистическата Държавна сигурност.
Huawei в България
През последните години китайският комуникационен гигант Huawei също сключва редица партньорства за научни изследвания с български университети. Той предлага стипендии и програми за подкрепа на млади таланти и оборудва българските институции. "Чрез това сътрудничество Huawei може да извлича технически знания, като същевременно създава технологични зависимости. А от друга страна, Huawei подкопава по този начин програмата 'Чиста мрежа'", казва Филипова. Целта на тази инициатива, подета от САЩ, е да се гарантира, че новият международен стандарт за мобилни комуникации 5G ще се прилага без опасни китайски технологии.
Присъствието на Huawei в България, както и цялостното влияние на Китай, остават напълно извън радара на българската политика и общественост, както обобщава и проучването на Филипова. Това даде възможност например на телекомуникационната компания “Yettel” да използва хардуер на Huawei за своята 5G мрежа. Въпреки това публичните дебати за рисковете за сигурността от участието на Huawei в българската 5G мрежа отсъстват точно толкова, колкото и дебатите за руско-китайските мрежи в институтите “Конфуций".