Продължителна война в Украйна е изгодна на Владимир Путин като минимум докато му, осигурява подкрепата на населението и служи като основание за репресии. Но дори напълно лоялните към Кремъл военни все по-често предупреждават, че по-нататъшното проточване на военните действия ще се обърне против Русия.
В средата на юли независими социолози от проекта „Хроники“ отбелязват, че за месец и половина броят руски граждани, които заявяват пълна подкрепа за „военната операция“ са намалели с 9%: от 64% до 55%. По думите им, това е исторически минимум от началото на войната и тенденцията ще продължи и в бъдеще.
Интересно, но около преди месец прокремълските телеграм-канали също признаваха, че в руското общество се наблюдава отчетливо изразено настояване за възможно най-бързото прекратяване на „спецоперацията“ въпреки високото ниво на патриотични настроения и готовност на гражданите "за противоборство с целия Запад“. Но за пръв път от началото на войната за необходимостта от бързото приключване на активната фаза на войната заговориха не само социолозите, но и руските военни експерти.
Разбира се, аргументацията на руските военни е издържана в руслото на основните пропагандистки наративи за това, че продължителна война е изгодна за Запада и „киевските националисти“ с цел да бъде отслабена Русия.
Но въпреки това, основното послание се заключава в това, че подобно нещо не трябва да бъде допуснато.
В частност, ръководителят на Центъра за изучаване на обществено-приложни проблеми на националната сигурност, полковникът от запаса Александър Жилин отбелязва, че резултат от продължителна война ще доведе до „разрушаване на икономиката, обезкръвяване на армията, нанасяне на големи загуби на потенциала на двете враждуващи страни“ и Русия може да се окаже „изхвърлена извън мейнстрийма на световната политика“
Той сравнява призивите за засилване на интензивността на бойните действия с действията на САЩ във Виетнам, признава факта на гибелта на невинни, невъоръжени хора и призовава да се търси невоенен изход от ситуацията, ако Русия изобщо планира „да живее редом с Украйна“ и има някакви перспективи за поправяне на отношенията.
В края на юли на близкия до руското Министерство на отбраната сайт „Военое обозрение“ се появиха няколко статии със сходна тематика. В една от тях, с директното заглавие: „Защо не трябва да удължаваме сроковете на спецоперацията в Украйна“ авторът Александър Одинцов коментира, че руската стратегия на ограничено и дистанционно нанасяне на удари по украинските въоръжени сили е достигнала предела си, докато украинската армия проявява неочаквана издръжливост и е готова да умре за своите идеи.
По думите на Одинцов, ако руската армия планира да отреже украинските войски от тила, за да ги отреже напълно от снабдяване, ще трябва като минимум да удвои броя на войските си. Ако Кремъл планира удар в направление Николаев и Одеса с цел пълното им обкръжаване и излизане на Приднестровието, силите ще трябва като минимум да бъдат утроени.
По думите на военния експерт, като цяло, за прехода към решаващо настъпление, за което настояват руските „военни пропагандисти, Русия ще трябва да увеличи числеността на въоръжените сили като минимум 1.5 пъти и в кратки срокове да възстанови паритета в областта на безпилотните самолет и батарейната отбрана.
Ако се тръгне по пътя на бавно настъпление и проточване на „спецоперацията“, авторът предупреждава, че времето ще започне да работи против Русия, а Украйна ще продължи да увеличава своя потенциал от западно оръжие.
Също така руските военни експерти се опасяват, че „при първия голям неуспех отношението на обществото към властите ще се промени“, а ресурсите на Москва за продължителна война може просто да не стигнат.
Подобно е и мнението на друг автор на „Военное обозрение“ Александър Ставер, който критикува пропагандисткия мит за „славянското братство“, подчертава, че главната задача трябва да бъде „освобождаването на Донбас“ и предрича възможността от удари по Кримския мост, Симферопол и Севастопол от страна на Украйна.
Данните на независимите анализатори потвърждават тревогите на руските военни експерти. Очевидно, че Москва не разполага с ресурси за преминаване към „решително настъпление“, в същото време и възможностите за да дълга и „вяла“ война също не са безкрайни.
Освен това руското общество като цяло е склонно към пасивна подкрепа за войната и не е готово лично да участва в бойни действия. Именно заради това Кремъл предпочита тактиката на „скрита мобилизация“.
Както отбелязва американският Институт за изучаване на войната (Institute for the Study of War), Кремъл, вероятно, е издал заповед за сформирането на „доброволчески“ батальони за участие във войната вместо да обяви официално частична или пълна мобилизация. По данни на Института, подобни батальони могат да осигурят около 34 хиляди нови войници към края на август, ако всеки регион успее да формира поне по една войнска част с численост от 400 човека.
Още един нетрадиционен начин за привличане на нови войници е вербовката на затворници, която се осъществява предимно чрез частната военна компания „Вагнер“.
По данни на независимите медии в Донбас са загинали минимум трима затворници, вербувани по този начин. За половин година служба на тях им обещават 200 хиляди рубли и амнистия, ако се върне жив. Както отбелязват роднини на осъдени, обещанията не са скрепени по никакъв начин, а на фронта могат да отидат всички желаещи, независимо дали имат предишен армейски опит.
Привличането на затворници към участие във войната потвърди и известната руска правозащитничка Олга Романова. По думите и, вербовката се провежда във всички райони на Русия и от всеки успяват да съберат по няколкостотин души. При това не съществуват никакви юридически основания тези хора да бъдат изпращани в зоната на военни действия. Същата информация се потвърждава и от американеца Пол Уилан, който е осъден и изтърпява наказание в затворническа колония в Русия.
В съобщение до медиите, изпратено от неговия брат Дейвид, се казва, че приблизително 10 затворника от затворническата колония ИК-17, в която се намира и Уилан, са изпратени на предната линия.
Подобни факти свидетелстват за недостиг на ресурси за водене на война в условия, при които Кремъл всячески се опитва да избегне всеобщата мобилизация. При това Русия сама си отряза възможността за сключване на мирно споразумение с Украйна на този етап.
Първо, постоянните нарушения на договореностите от страна на Русия поставят под въпрос целесъобразността от подписването на каквито и да било нови договори със страна, която не ги спазва.
Второ, пропагандисткия наратив, че „украинските нацисти ще унищожат проруски настроеното население на югоизточна Украйна“ не позволява на Москва да отстъпи от завзетите територии.
В очите на потребителите на пропагандата такова отстъпление ще изглежда „предателство на руските хора, които осем години очакват освобождението“. Напротив, ръководството на така наречената "ДНР" призовава към „по-нататъшно освобождаване на руските градове, включително Киев“.
Изглежда че Кремъл вижда изход от тази задънена улица в бързото включване на окупираните територии в състава на Русия. Окупационните власти на контролираната от Москва Запорожка област заявиха вече, че още през есента ще се проведе „референдум“ за влизането им в състава на Русия.
Изглежда, Кремъл разчита на това, че страните от Запада няма да се решат да подкрепят Украйна в атаки срещу уж „руска територия“, особено на фона на заплахите за използване на ядрено оръжие.
Москва, вероятно, разчита и на това, че присъединяването на новите територии ще доведе до нов патриотичен подем, както се случи през 2014 година след анексирането на Крим. Но така или иначе, посолството на САЩ в Украйна вече обеща „да отговори бързо и категорично“ на подобна анексия.