Макар и в друга позиция, Владимир Путин вече е бил в такава ситуация. Като офицер от КГБ, изпратен на служба в Дрезден през 1985-та година, той вероятно е имал два ангажимента, за които съдим по странични индикатори, свързани с профила на въпросния германски град към онзи момент. Иначе Дрезден не е бил особено интересен обект за развиване на съветски шпионаж. Но с две големи изключения.
Първото е, че този източногермански град е бил една от контактните точки между комунистическата Фракция "Червена армия", която се е занимавала с терористична дейност срещу Западна Германия, и КГБ. Второто: в Дрезден е бил разположен най-големият завод за електроника в Източна Германия, VEB Kombinat Robotron. Като такъв, той често е приемал посещения от западни бизнесмени и инженери, занимаващи се с тази сфера.
Междувременно Съветският съюз е изпитвал хронични проблеми, свързани със собствената му електроника. Оттук и развиването на индустриален шпионаж, който Кремъл е практикувал не само срещу западните страни, но и спрямо сателитните на Москва държави. За целта в Дрезден е имало помещения, в които КГБ е осигурявало разкрепостени момичета, които да забавляват командированите от Запада гости, всичките "оперативно интересни" лица - било със знанията, било с контактите си, било с двете. Документирането на това, което се е случвало между четирите стени, впоследствие е било използвано срещу замесените субекти. Изнудването си остава един от основните механизми за оказване на натиск, а вследствие на него и развиването на колаборация със зависимия човек. Службите имат такива прийоми и днес.
Нищо от това, разбира се, няма да го пише в официалната биография на Владимир Путин.
Но историята, както знаем, обича да повтаря себе си. Десетилетия по-късно, Владимир Путин, този път не като офицер на КГБ, но като президент на Руската федерация, отново има проблем от технологично естество. Шест месеца след инвазията в Украйна, Русия е задушена от суров технологичен дефицит, излезе с текст вчера Politico. Според авторите на материала, става дума за липсата на различни чипове от страна на Москва, сред които полупроводници, трансформатори и т.н. От друга публикация, но отпреди няколко месеца, пък стана ясно, че точно поради тази причина на руснаците им се налагало да монтират в танковете си полупроводници от бяла техника (хладилници, перални). Но от Politico в случая вадят и списък на всички онези чипове, сдобиването с които било приоритетно за руската оръжейна индустрия. Сред най-важните такива има чипове както за по 7 долара (88E1322-A0-BAM2I000, произведен от Marvell), така и за по над 800 долара (EP2AGX65DF25I5G, произведен от Intel).
Но проблемът за руската страна е не цената на тези чипове, колкото това, че техните производители са предимно американски компании. С няколко изключения - японски, германски и тайвански - преобладаващата електроника в този бранш, от която има нужда руската оръжейна индустрия, се доставя именно от САЩ. След налагането на санкциите спрямо Кремъл, вносът на чипове, с различен произход от китайския, рязко намалява в Русия. А това се отразява на производството на руски снаряди и ракети, доколкото то не може да компенсира темпа на използваните такива срещу Украйна. Заради това на Москва се налага да прави две неща. Първото е да прилага в бойни действия все повече стари съветски боеприпаси, чиято годност и оперативност, включително поради начина им на утилизация, е дискусионна и рискова. Второто, да внася оръжия и боеприпаси от други страни (като безпилотни летателни апарати от Иран и артилерийски снаряди от Северна Корея; доколко те са надеждни обаче е въпрос на различна тема).
Именно чиповете са "мозъка" на военната технология. От тях зависи "повратливостта" и точността на една крилата ракета, например. По-рано през годината, в доклад на британския мозъчен тръст RUSI и Reuters, стана ясно, че в пленените в Украйна руски оръжия и военни системи са намерени над 600 компонента, които са със западен произход. В руската крилата ракета 9M727, която се води за една от най-модерните такива, да речем, са намерени 31 чужди компонента, включително произведени в базираните в САЩ компании Texas Instruments и Advanced Micro Devices. В интерес на истината, масово използваните от Русия западни елементи са изключително стари, доколкото за износ на новата електроника са необходими лицензи, каквито Русия, особено след агресията си спрямо Украйна, не получава. Но това, че Москва продължава да разчита на тези чипове, означава, че тя все още не е преодоляла своите дефицити в електрониката.
Оттук Кремъл има няколко опции. Едната е да внася чипове от Китай. Другата е да продължава да се сдобива със западни компоненти, но през трети страни. Последната, да продължава с индустриалния шпионаж. Но нито един от тези варианти не е "чист" и не може да бъде дългосрочно решение, което да удовлетвори потребностите на руския военно-промишлен комплекс. Дали ако СССР загуби Студената война заради счупената си икономика, то Руската федерация няма да понесе също подобен шок, но поради технологичното си изоставане? Ще бъде ли технологията за Русия това, което бе икономиката за СССР? Дали Москва тогава и сега не споделя общ недоимък: на прекалено много идеолози и далеч не толкова технолози? Така или иначе, Украйна вече тества на терен различни митове, свързани с Русия на Путин, включително и възможностите на военно-промишления сектор на Кремъл.
Впрочем през миналата 2021-ва година именно в Дрезден една германска инженерна и технологична компания откри нова фабрика за полупроводници, които трябва да обслужват 5G технологията. Бъдете сигурни, че и сега някой наследник на руския президент от службите на Кремъл грижливо инсталира видеонаблюдение в дадено помещение от града, в което КГБ/ФСБ с нетърпение очакват някой подпийнал германски или американски инженер да подпре с ръка бедрото на услужливо позиционирана в компанията му госпожица.
И ако световната пролетарска революция така и да не се състоя, перспективите пред новата глобална утопия на Кремъл, евразийския проект, също не изглеждат особено оптимистични. Същият, знаем, трябва да се разпростре от Лисабон до Владивосток, но засега се спъва в река Днепър и пада по нос. Включително и заради невъзможността на имперския проект на Путин да създаде микрочип за 7 долара.