В последните дни ставаме отново свидетели на наводнения в страната и то на места, където преди това не са се очаквали подобни инциденти, на силни бури. Хора загубиха домовете и покъщнината си, други ги чакат сериозни ремонти. Тава ни накара да се обърнем към Нина Колчакова от Асоциацията на застрахователните дружества и да си поговорим дали българинът се замисля да застрахова имуществото си. Ето какво сподели тя пред ФАКТИ.
- Г-жо Колчакова, какви тенденции забелязвате на застрахователния пазар. Ставаме свидетели на големи наводнения през последните години, големи щети и унищожени къщи. Почват ли хората повече да се замислят за застраховка на имущество?
- Все още не се замислят много да се застраховат. И това е трудно за обяснение - все пак българите масово живеят в собствени имоти за разлика от други държави в Западна и Централна Европа, където широка практика е да се живее под наем. Но у нас хората масово не си застраховат собствените имоти - дали защото се надяват, че точно на тях нищо лошо няма да се случи, или защото разчитат, че в случай на тежко събитие държавата ще помогне. А фактите опровергават тези очаквания.
- Какъв е делът на имуществените застраховки на фона на общия застрахователен пазар?
- Имуществените застраховки имат дял около 13% в пазара на общото застраховане. Само за сравнение да посоча, че делът на автомобилните е към 70%.
- Защото при тях има задължителен елемент…
- Каското на автомобила не е задължително, но държи висок пазарен дял. На практика се получава, че за едно семейство не би било проблем да даде, например 400 лв. за Каско на колата, но не сключва полица за жилището си за 40-50 лв. Такова е съотношението.
- Как се изчисляват обезщетенията при имуществената застраховка…
- Прави се експертна оценка на нанесени от застрахователното събитие щети и на база покритията на полицата се изчислява обезщетението - това е нормална практика.
- Има случаи, при които се изплащат малки суми, с които хората не могат да покрият щетите, и те тогава си казват защо да го правя?
- Изплаща се толкова, за колкото е сключена полицата, според условията по нея и според експертната оценка. Ако се застрахова апартамент за 10 000 лева, това е и максималната сума, която може да плати застрахователят при погиване на имота. Затова е изключително важно, когато сключват застраховка, хората да изберат подходящата за тях – и като застрахователна сума, и като покрития на рискове.
- Когато хората купуват застраховка, често избират най-евтината. Какви рискове има в този случай?
- Рискът е да имат очаквания за много по-пълноценна защита, отколкото са купили и да останат разочаровани при събитие. Всъщност, цената на полицата е пряко свързана с размера на застрахователната сума и с включените покрити рискове. С други думи, най-евтините полици обикновено са на по-ниска застрахователна сума, например около 10 000 лв., като се покриват стандартните рискове – пожар, наводнения, буря, но не включват „кражба“, примерно. Рискът „земетресение“ може също да е допълнителен риск. Няма как клиентът да очаква, че ако му се случи подобно нещо, а полицата не го покрива, ще получи обезщетение. Тези неща са важни да се договорят, когато се сключва застраховката.
- Защо чисто психологически гледаме все най-евтиното?
- Това не важи само за българина. Всеки човек си прави сметката. Въпросът е да сме наясно, че най-евтиният вариант предлага и по-ограничена защита.
- Има ли нови „хитрини“, с които се сблъскват застрахователите, при най-масовите застраховки – автомобилните. Измамите там не спират…
- Трудно ми е кажа, защото в Асоциацията не се занимаваме пряко с тази тема. Но това, което чуваме от наши колеги, е, че има опити да се представя една щета няколко пъти. Има претенции и към автомобили, които се обявяват за откраднати, а в същото време се разпродават на части.
- Как се развива животозастраховането особено след ковид пандемията? Започваме ли да му обръщаме повече внимание?
- Бих казала - да. Все пак предстои да видим как ще се развие тенденцията от последните 2 години, когато наистина имаше скок на застраховките „Живот“. Има и психологически момент. Покрай пандемията, като че ли си дадохме сметка колко са уязвими здравето и живота ни, и се замислихме за защита. Застраховката „живот“ има особено силен смисъл за хората, които издържат семейство, имат зависими членове на домакинството. Представете си колко тежки могат да са последиците, ако се случи нещо със здравето и живота на този, който носи дохода в семейството. Има скок при този тип застраховане и дано това се окаже трайна тенденция. Съществува и още един аспект, за който е важно да си дадем сметка - обществото ни е застаряващо, държавната пенсионна система е поставена под натиск. Затова е добра идея ние самите също да се погрижим за пенсионния си период. А застраховките „живот“ са много подходящ инструмент, защото предлагат при пенсиониране допълнителен доход.