Как да обичаш родината си, която географски се намира в Путиновата държава Русия? Над това разсъждава руската философка Оксана Тимофеева в книгата си "Родина. Указание за употреба", издадена наскоро и на немски език от берлинското издателство "Матес & Зайтц". В бележката на издателството за книгата четем още: "Какви възможности за действие има отделният човек, когато земята на неговата родина бързо се превръща в тиранична държава, която дори тръгва на война? Оксана Тимофеева (…) разсъждава над различните концепции за родината. Тя тръгва от оразличаването, което се правеше по съветско време между малка и голяма родина, занимава се с проблема за родината и емиграцията по време на диктатура, отрича се от философския копнеж по произхода и в крайна сметка стига до извода, че собственото отношение към родината не бива да бъде пасивно, че човек има избор. Родината не бива да произтича от миналото, а още по-малко да бъде оставяна в ръцете на един тоталитарен режим. Ако човек успее, родината може да се пренесе от миналото в бъдещето - и да се преоткрие. Има начини да я обичаш, пък макар и ако трябва да минеш в съпротива."
"В Русия има много за вършене"
Седмичникът "Ди Цайт" също представя Оксана Тимофеева в обширна публикация. От нея научаваме, че полицията е провеждала обиски в квартирите на нейни приятели и ги е разпитвала за намерените нейни книги. След обиските и разпитите тези приятели вече са избягали от Русия, но Тимофеева се връща в родината си - въпреки че като остър критик на режима там тя не е в безопасност. Авторката на статията Елизабет фон Таден пояснява защо: "В своите текстове тя нарича Русия "империалистическа петро-държава", управлявана от шепа клептократи, които разграбват богатствата на народа си и искат да унищожат свои миролюбиви съседи: "фосилен фашизъм". В същото време тя почти нежно нарича Русия "моята страна", а хората в тази страна "моят народ". (…) Защо винаги се завръща в Санкт Петербург? На своя блестящ английски, на който пише и книгите си, тя отговоря: "В Русия има много за вършене. (…) Не искам да бягам. Във всяко бягство има нещо унизително."
44-годишната Оксана Тимофеева е професор в Европейския университет - малка независима институция в Санкт Петербург, която като по чудо все още не е ставала жертва на цензурата. Тимофеева е и член на творческия колектив "Какво да се прави", научаваме от бележката към новата ѝ книга. Нейни съмишленици от "Какво да се прави" били принудени да избягат от страната след обиски по домовете им, пише авторката в "Ди Цайт". А самата тя не се ли страхува? Оксана Тимофеева обяснява, че режимът упражнява произволен терор, което е основният принцип на държавния терор, но в крайна сметка човек често пъти успява да избегне ареста. Тя самата поемала този риск, защото животът без рискове завършвал с бездействие и мълчание, а точно на това разчитали и тоталитарните системи, казва философката пред "Ди Цайт".
Оксана Тимофеева вярва, че страхът е най-големият враг на народа, а на постмодерните колебания около понятието "народ" отговаря с категоричното заявление, че то не бива да се оставя в ръцете на десните. "Тук философката стига до сърцевината на своето размишление: Как да се мислят на чисто народът и родината, без да влизаме в капана на национализма, ако не и на фашизма?", четем още в статията. Тимофеева обяснява, че за разлика от елитите, руският народ е склонен да се бунтува, а Путин е започнал войната срещу Украйна тъкмо, за да предотврати такива бунтове. Тя дава пример с протестите на работниците в Якутия преди година и твърди, че протестите срещу властващата олигархия са били повсеместни - ето защо Путин подхванал войната.
"Във връзка с политическите размирици допреди две години Тимофеева мисли следното: Ако руската автокрация се превърне в неофеодална монархия от царистки тип, тогава революцията е само въпрос на време. Защото в алчността си малобройната клика на власт отдавна е минала всякакви граници. А за да се спаси, режимът на Путин нападнал Украйна и сега с цената на всичко отбранява своя фосилен бизнес модел, зависим от фосилните горива", четем в публикацията на "Ди Цайт".
Професор Тимофеева обяснява и защо нарича режима в Русия "фашистки": защото фашизмът винаги е бил реакция срещу опасността от революция. По-нататък в статията се доразвива тази мисъл на Тимофеева:
"Руснаците бягат от срам и чувство на вина"
"На Запад не бива да си правят илюзията, че Путин воюва срещу империализма на САЩ в лицето на НАТО. Не, той воюва срещу украинския народ, за да го унищожи. Но воюва и срещу собствения си народ, за да го подчини. Единственият начин да се сложи край на тази война, е победа на Украйна", казва Тимофеева и добавя, че в голямата картина трябва да се види една разлика: украинските бежанци бягат от бомбите и разрушенията, за да могат един ден отново да се върнат у дома, докато руските емигранти напускат страната си заради терора, от срам и от чувство на вина - при това може би завинаги.