Преди две години и половина зададох въпроса има ли смисъл от съществуването на Световната здравна организация (СЗО) - като нагласата ми сочеше, че няма. Поводът тогава бе разгарящата се пандемия от COVID-19 и очевидната неадекватност на организацията да се справи с глобалния проблем, свързан с разпространението на вируса. Приемаме, че СЗО все пак е искала да помогне, и не влизаме в конспиративни теории, според които тази структура към ООН е под контрола на "глобален елит", който се стреми към намаляване на световното население.
Това беше през 2020-а - годината на ковид. А в края на 2022-а (годината, в която Русия нахлу в Украйна) обръщам внимание върху смисъла от самата "майка" на СЗО - Организацията на обединените нации (ООН). Какво направи тя, за да спре войната (която, според едната страна, дори не е война, макар че наскоро самият ѝ лидер Владимир Путин употреби тази дума)? Очевидно нищо ефективно, след като бойните действия продължават вече 10 месеца. Но няма да е зле да надзърнем и върху мащаба на зрелищния ѝ провал в усилието, което се предполага, че е нейна основна мисия - да пази мира по света.
Годишна Генерална асамблея на ООН се проведе през втората половина на септември и съвпадна по време с може би най-гротескния "резултат" от руско-украинския конфликт - "референдумите" в Източна Украйна за присъединяване към Руската федерация. Нека да уточним:
между 23 и 27 септември се провеждат референдуми в четири области. Две от тях (Запорожка и Херонска) са окупирани от чужда армия (руската). Другите две (т. нар. Донецка и Луганска народни републики) представляват сепаратистки формирования, непризнати от никого по света освен от държавата-агресор;
изтеклите видеоматериали от самото провеждане са по-скандални дори от избледняващите вече спомени от референдума у нас през 1946 година, когато под надзора на съветски окупационни войски е премахната монархията и България е обявена за "народна република" (между другото, резултатът е официално обявен цяла седмица след гласуването, смятайте за какви фалшификации е ставало дума);
руският президент подписва укази за присъединяването и заявява, че четирите области "стават руски завинаги".
Тези "референдуми" са в тотално противоречие с международното право. В окупираните области по никакъв начин не може да се приеме, че населението има свободно волеизявление. А в ДНР и ЛНР самата "власт" изначално е незаконна, на териториите им следва да се настанят легитимните украински институции, а "управляващите" двете сепаратистки образувания да бъдат съдени за държавна измяна.
Логично е ООН да санкционира по някакъв начин виновника (т.е. Руската федерация). Само че...
Очаквано, подготвената резолюция, осъждаща "референдумите", не минава заради руското вето в Съвета за сигурност. Впоследствие, при гласуването в Общото събрание, се оказва, че... 143 държави осъждат опитите на Русия да анексира тези територии, 35 се въздържат и едва четири страни (с Русия - пет), оправдават ветото.
Провалът е тотален. Даже - позорен.
В интерес на истината проблемът се корени в първоначално заложения механизъм, чрез който ООН функционира. Правото на вето, което притежават постоянните членки на Съвета за сигурност (САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай) на практика ги прави недосегаеми. А Общото събрание си остава една говорилня, в която всеки може да си артикулира тезата, но от това нищо не следва. Независимо с какво мнозинство се ползва дадена позиция.
И ако провалът на ООН да озапти руската агресия в Украйна бе предизвестен, да видим какво организацията все пак свърши през отиващата си година.
Официалният сайт на ООН посочва срещи и конференции на най-високо равнище, посветени на следните теми (по хронология):
подкрепа за най-слабо развитите държави;
замърсяването на океаните;
устойчиво развитие (оценка на напредъка по 17 цели, свързани с устойчивото развитие);
образователни реформи;
климатични промени (СОР27 в Египет);
възстановяване на баланса в природата.
Видно е, че наред със смислените инициативи (образование, борба със замърсяването), в ООН се лансират и откровени глупости.
На СОР27 (а и на предишните издания) се даде трибуна на поредните най-страховити и апокалиптични предсказания, които колкото по-скоро бъдат забравени, толкова по-добре. Климатичният алармизъм не е от вчера - достатъчно е да припомним предупреждението на 2 хиляди учени през 2007 година, че ни делят 10 години от апокалипсиса (и какво стана?). По-скоро става дума за огромни бизнес интереси, които искат да ни накарат да заменим едни стоки и услуги с други, но е срамота, че подобен лобизъм струи от уж най-авторитетната международна организация.
Сред 17-те цели пък, освен "климатичната" тема и свързани с нея дейности, виждаме и кампания срещу насилието над жени и момичета. Което само по себе си звучи прекрасно, но като знаем как реално се случва това, някак си скептицизмът надделява. Защото отдавна се знае, че фокусът е върху "лошите бели мъже", които отварят вратата на дамата. А в същото време срещу забулването, ограничаването на достъпа до образование, боя с пръчка и дори убиването с камъни на жени в Близкия изток не се действа толкова енергично (културни особености, нали).
Това - в настоящето. Ако се вгледаме в историята, няма как да не забележим, че най-големият успех на ООН е свързан с деколонизацията и последващото интегриране на бившите колонии в организацията и нейните структури. А горчивите плодове на самата деколонизация ги берем и днес, под формата на бедност, икономическа разруха и нерядко екологична катастрофа в "освободилите се от колониалния гнет" независими държави. Проблеми, с които ООН не се справя особено успешно...
Обществото на народите (предтечата на ООН) след началото на Втората световна война на практика се саморазпуска, макар формално да съществува до 1946 година. Още на Техеранската конференция през 1943 година се взема решение за създаване на ново световно обединение, защото старото се е оказало неспособно да запази мира.
А сега? ООН се провали в усилията си да спре войната в Украйна. Преди това нейната дъщерна организация СЗО се провали по отношение на ковид пандемията. Що се отнася до енергийната и икономическата кризи, ООН не изглежда особено адекватна. Като теглим чертата - направо на се преименува на Организация на обединените безполезници.
А защо изобщо да не се закрие? И без това активностите ѝ са по-скоро вредни. Така, де. Най-добре да няма нищо.