Успоредно с войната в Украйна, Москва заема позиция в бившия френски плацдарм в Африка, черпейки вдъхновение от практиките, които я направиха господар на играта в Сирия. Това пише в свой анализ за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
На път ли е Русия да прогони Франция от африканския континент?
Да, посредством ефекта на доминото, който може да достигне няколко държави. След Централноафриканската република и Мали през 2022 г. френската армия напусна Буркина-Фасо, преследвана навсякъде от "Вагнер" и местните власти. Подобно на малийската хунта, пучистите в Буркина, които се страхуваха да не бъдат свалени от армията, бяха повикали руски наемници, за да гарантират личната им безопасност. В трите столици руски знамена цъфват на официални сгради и антифренските настроения се разпалват.
От няколко години руските наемници на "Вагнер" са установени също в Либия, заедно с маршал Хафтар. В замяна на концесии върху петролни находища, те сега ограничават влиянието на Франция на юг от Средиземно море. Въпреки войната в Украйна, където са масово ангажирани, наемниците на "Вагнер" не са напуснали африканския терен, където натискът им да изгонят Франция от бившия ѝ заден двор става все по-силен.
Компанията на Евгений Пригожин, близък приятел на Владимир Путин, вече присъства в 38 африкански страни. Ще бъде ли следващата му цел Кот д'Ивоар, където Франция разполага с 950 войници? Във всеки случай за това става дума в скорошен видеоклип на "Вагнер", който изобразява в анимиран вид руски наемници, които са дошли да подадат ръка на местните сили, за да елиминират френските войници, представени под формата на зомбита, "демоните на Макрон". След Мали и Буркина Фасо, спасителите на "Вагнер" отиват в Кот д'Ивоар, за да прогонят "френския империализъм" и жестоко да избият войниците му.
Превърна ли се Вагнер в продължение на руската външна политика?
Да. Министърът на външните работи Сергей Лавров наскоро посети за втори път Африка - континент, който се превърна в приоритетна цел на руската дипломация за влияние и приоритетна геополитическа инвестиция от страна на Кремъл. Монетизирайки помощта си, чрез Вагнер, за достъп до природните ресурси на африканските страни, по-специално златни, диамантени и уранови мини, Владимир Путин се стреми да заобиколи западните санкции. На стратегическо ниво наемническата компания запълва празнотата, останала в Африка, както прави и в Близкия изток, след изтеглянето на френските и американските войски. "Както по време на Студената война, Москва отново поставя Африка в центъра на идеологическите сблъсъци", пише специалистът Лова Раджаоаринелина в материал за Фондацията за стратегически изследвания (FRS).
Руските инвестиции в Африка също целят да уверят Кремъл в подкрепата на страните от Юга за неговата външна политика, по-специално в ООН. От началото на войната си в Украйна Владимир Путин търси подкрепа на международната сцена. Автоматичният вот на френскоговорящите африкански страни в полза на бившата колониална сила сега играе в полза на Москва. През март 2022 г. повечето държави в региона се въздържаха да подпишат резолюцията на ООН, осъждаща руската агресия в Украйна. "Руският разказ работи добре на юг. В Африка идеята, че Русия само се защитава, докато НАТО е готова да атакува, се разпространи като горски пожар", анализира бившият дипломат Мишел Дюкло на конференция, организирана от Фондацията за стратегически изследвания (FRS).
Какви са причините за антифренските настроения в Африка?
Първо, провалът на борбата срещу джихадизма. През 2013 г. операция Serval беше успешна. Тя отблъсна джихадистите, които заплашваха Бамако, в северната част на страната. Тя също така даде водеща международна позиция на Франция. Но оттогава феноменът предизвика метастази в целия регион, като се разпростира по-специално в Буркина Фасо и Нигер, със съпътстващото го насилие. Френската армия е безсилна да реши проблем, който се подхранва от местните политически, културни и икономически разделения. Неуспехът ѝ да изкорени тероризма подхранва разочарованието на населението, което сега гледа на французите вече не като на освободители, а като на окупатори.
Същото се случи в Афганистан с американската армия. В продължение на много години африканското население критикува французите за подкрепа на режими, които мразят, и за легитимиране на военни преврати. Те искат да възстановят своя суверенитет, да сложат край на френския "патернализъм" и да върнат "Африка на африканците". Но кампаниите за пропаганда и дезинформация на Москва също играят роля в разпалването на все още живото антиколониално негодувание.
Борба срещу Запада ли е това?
Да. Това дори е една от основните мотивации на Владимир Путин и наемниците на "Вагнер", когато твърдят, че се борят срещу привържениците на колониализма в Африка. "Континентът сам по себе си се превърна в залог за създаването на мрежа за дипломатическа дестабилизация срещу Франция и, като цяло, срещу Запада... Москва въведе разчетена динамика, предназначена да създаде нов международен фронт срещу Запада като враг, фронт, който започва с противопоставяне на Франция, базирано на система за ограбване на минерални ресурси", пише Лова Раджаоаринелина. В очите на руснаците Африка е стъпало за заемане на глобална стратегическа позиция.
За няколко години тя се превърна в авангард на глобалното антизападно движение. Това е мнението и на Мишел Дюкло: "Русия иска да промени световния ред. Войната в Украйна е война срещу Запада. Москва си играеше на съзаклятничество със страните от Юга. Руският нихилизъм се присъединява към недоволството на страните от Юга към принципите на Хартата на ООН". Борбата между автокрациите и демокрациите не се разиграва само на руско-украинския фронт. Действа и на африканския континент. Западняците станаха нечуваеми в част от света и особено в Африка, където автократичните режими сега предпочитат да сключват споразумения с Москва.
Това ли е краят на "Франсафрика"?
Да. Някои ще си помислят, че това само по себе си е добра новина. Подобно на своите предшественици, Емануел Макрон обеща да прекрати кръвосмесителните връзки, които обединяват бившата колониална сила с африканските държави. Той несъмнено се справи по-добре от останалите, като заложи на африканската младеж и инвестира в англоезичните страни на Африка. Но никой не би искал или предполагал, че голямото френско приключение в Африка ще завърши така, с един общ ритник на африканските държавни глави и наемниците на "Вагнер". "Франсафрика" отдавна се превърна в "Африкафранс", според израза на специалиста Антоан Глазер, който смята, че африканските лидери са станали господари на играта в отношенията си с бившата колониална сила.
Специалистът Лова Раджаоаринелина измисли нов термин за руската конкуренция с "Франсафрика" - "FSBlack". "Свидетели сме на създаването на мрежа между африкански лидери и фигури от ФСБ, в която ролята на "Вагнер" е неразделна част от зъбното колело." Държавните съветници на някои африкански страни, например в ЦАР, наистина принадлежат към бившето КГБ, от което идва и Путин. Вместо да стабилизират страните, в които инвестират, наемниците на "Вагнер", които са известни със своите злоупотреби и хищничество на континента, за момента увеличиха нивото на насилие и несигурност, без да овладеят джихадистката заплаха. За Париж въпросът е спешен: как да се пренапише новата африканска политика на Франция спрямо континент, съседен на Европа, който през 2030 г. ще представлява една четвърт от населението на света?
превод: News.bg