Руската агресия срещу Украйна не уплаши партньорите на Русия в арабския свят, някои стари връзки бяха дори укрепени от войната, други не са отслабени. Нито една страна от Близкия изток и Северна Африка не обърна гръб на Русия. Традиционното им недоверие към Запада работи в полза на Владимир Путин, пише в свой анализ руската редакция на BBC.
Войната в Украйна придаде геополитическа тежест на регионалните сили. Египет, Иран, Турция и страните от Персийския залив от година насам балансират между Запада и Русия и не пропускат възможност да правят бизнес и да водят диалог, както с Кремъл, така и със САЩ, Европа и техните съюзници.
Арабският свят обича силата, а Путин демонстрира сила в Украйна, заяви преди шест месеца пред BBC експертът Фабрис Баланш от базирания във Вашингтон Институт за близкоизточна политика.
И сега, една година след началото на войната, неуспехите на бойното поле не са обезкуражили верните поддръжници на Путин сред арабите, казва той. Те не харесват Запада, ненавиждат колониалното минало и са готови да играят дългосрочна игра, като залагат на Русия и Китай, а не на западния свят, в търсене на място в новия свят. Ако Путин загуби войната, може би нещо ще се промени, според Баланш. В противен случай всичко ще си остане така, както е.
Ужасите на една далечна война не оказват влияние върху общественото мнение в регион, в който дългогодишните кървави конфликти са нещо обичайно. В някои от тях НАТО беше враг, а в други не успя да действа. Европа и САЩ не оказват натиск върху Израел и не са склонни да приемат бежанци.
В резултат на това доверието в Запада е нулево, а арабският свят няма нищо против в допускането, че не само Путин, но и НАТО са виновни за войната в Украйна.
Сега, когато войната премина от остра в продължителна фаза и ролята на всички основни участници - Русия, Украйна и Запада - стана по-ясна, страните от Близкия изток имат възможност да спечелят от нея както политически, така и реален капитал.
"Отначало в някои страни имаше опасения и тревоги за бъдещето, но времето показа, че Русия е устойчива и е далеч от голяма криза", казва Кирил Семьонов, експерт в Руския съвет по външни работи - организация с нестопанска цел, основана с указ на президента Дмитрий Медведев през 2011 г. "Санкциите не са особено ефективни, а за арабските страни, които се интересуват предимно от икономически връзки, това не е маловажно и допринася за факта, че отношенията между близкоизточните държави с Русия остават положителни", смята руският експерт.
Страните от арабския свят виждат в европейската война преди всичко възможност да повишат своята популярност, като, наред с другото, предложат и посредничество в конфликта.
Или за, или против
Сирия е напълно зависима от основния си съюзник и безусловно подкрепя Русия във всичко - тя беше първата и единствена страна след Русия, която призна самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, а също така гласува против резолюцията на ООН от март, осъждаща руската агресия.
Други страни от Близкия изток и Северна Африка са по-предпазливи и гъвкави. Алжир, Ирак, Иран и първоначално ОАЕ се въздържаха. Някои, като Мароко, предпочетоха да не гласуват изобщо.
По време на войната в Украйна Иран укрепи връзките си с Русия, която купува ирански безпилотни самолети за удари в Украйна и вижда допълнителни бонуси в реалния провал на преговорите за ядрена сделка.
Държавите от Персийския залив видяха в повишаването на цените на петрола и газа възможност да спечелят пари и да помогнат на икономиките си, засегнати от пандемията на коронавируса. Традиционни съюзници на Запада, дори и те не бягат от връзките си с Русия.
Риториката на Путин за нов световен ред, докато се сражава на чужда земя, е като балсам ушите в много от страните от арабския свят. Те вече не искат да се задоволяват с това да бъдат пешки в нечия голяма игра, а мечтаят за повече.
"Завръщането на Русия (в Близкия изток) и нарастващото влияние на Китай позволяват на страните от региона да лавират между Запада, Русия и Китай в своя полза", убеден е Баланш.
Турция вече се е превърнала в мощен регионален играч, който може да намери разменни монети в конфронтацията между Русия и Запада. Президентът Реджеп Ердоган не прекъсва връзките си с Путин: от една страна, той продължава да си сътрудничи тясно с Москва, отказва да налага санкции и не отменя полетите между страните, а от друга - снабдява Украйна с безпилотни самолети и се съгласява с някои ограничения, като например отказва да приема руската разплащателна система Mir cards и затруднява живота на туристи и посетители от Русия.
Турция и Русия имат съвпадащи интереси в няколко конфликта в региона - Сирия и Либия. Ердоган и Путин обсъждат бъдещето на сирийския президент Башар Асад, а подкрепата за различните страни в либийския конфликт не пречи на двете страни да работят в тясно сътрудничество.
Други държави в региона, като Саудитска Арабия, следват подобен път, балансирайки между Русия и Запада, като същевременно увеличават значението си в региона. Престолонаследникът принц Мохамед бин Салман не се вслушва в призивите на САЩ и Европа да увеличи производството на петрол, а Обединените арабски емирства не бързат да затворят вратите си за руски бизнесмени, които искат да скрият парите си от западните санкции.
Тази седмица заместник-министърът на финансите на САЩ Брайън Нелсън убеди ОАЕ, Оман и Турция да преодолеят пропуските в санкциите. Но, както предполага Кирил Семьонов, САЩ нямат конструктивни предложения в замяна и само заплахите няма да ги убедят да затвърдят подхода си към Русия.
Северна Африка също следва собствените си интереси. Русия поддържа отношения с необвързаните Алжир и Мароко. Алжир е традиционно по-лоялен към Русия още от съветско време. Тя купува оръжие от Русия и се надява да се присъедини към групата БРИКС (междудържавно обединение на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), като вече е получила благословията на Русия и Китай. През 2021 г. северноафриканската страна стана третият по големина купувач на руско оръжие след Индия и Китай. Въпреки това Алжир осъзнава ползата от продажбата на газ на Европа, която не иска да се занимава с Русия.
"Западните преговарящи обсъждат с нас Украйна, но те са загрижени и за доставките на газ. Така се постига баланс между нашите интереси, особено в областта на отбраната, и желанието на Запада да ни въвлече в конфликт, който няма нищо общо с нас", цитира Le Monde алжирски дипломат.
Мароко, традиционен партньор на Запада, също не желае да обтяга отношенията си с Русия, имайки предвид нейната роля в разрешаването на кризата около Западна Сахара.
Не е нито черно, нито бяло
Отсега нататък бившите традиционни съюзници на САЩ и Европа няма да избират нито един водещ партньор, убеден е Кирил Семьонов. Те ще продължат да си сътрудничат с всички страни, стига това да отговаря на техните интереси.
"Те искат да се отдалечат от старото разделение от Студената война, когато имаше два лагера - съветски и западен - и да станат независими играчи", описва новата реалност Фабрис Баланш.
Един скорошен пример: веднага след разговорите с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Кайро египетският външен министър Самех Шукри замина за Русия, за да се срещне с руския външен министър Сергей Лавров.
Египет не само обсъди увеличаването на руските доставки на зърно (преди войната Русия и Украйна осигуряваха 80% от египетското зърно), но и се опита да влезе в ролята на нов посредник в региона, след Турция и Саудитска Арабия, като предаде послание от името на американците за Украйна. "Египет е заел изгодна позиция, САЩ са принудени да предават предложенията си към Москва чрез тях", коментира Семьонов.
Подобна "балансирана" позиция, както руското външно министерство определи египетския курс, е типична за регион, който се опитва да си проправи път в новата реалност.
"В арабския свят няма черно-бяло разделение на проруски/антизападни или антируски/прозападни. Те действат въз основа на собствените си национални интереси", съгласява се и Мериса Хурма, директор на програмата за Близкия изток на Центъра "Удроу Уилсън". Те могат да осъждат конфликта, но в същото време да се възползват от високите цени на петрола и това не ги прави автоматично прозападни или антируски настроени.
Не е нашата война
Арабският свят като цяло не е твърде загрижен от нова европейска война - тя е далеч и има достатъчно собствени проблеми. От 7835 участници в проучването през май миналата година 66% заявиха, че нямат мнение за случващото се. Те се притесняват от преките последици от инвазията - под формата на повишаващи се цени на петрола, недостиг на зърно и растяща инфлация.
"Ежедневните военни новини не притесняват арабската аудитория. За мнозина войната вече е нещо обичайно и те осъзнават, че тя може да продължи дълго, като войната в Сирия", казва Ахмед Нур, колумнист в BBC Monitoring Service.
В конфликта в Украйна традиционните съюзници на САЩ виждат още една възможност за разнообразяване на връзките, особено на фона на дългогодишното постепенно изтегляне на САЩ от региона. "Те имат усещането, че американците губят позиции, което означава, че трябва да се съобразяват с Русия, Китай и други евразийски играчи", казва и Фабрис Баланш.
В същото проучване респондентите са били помолени да се съгласят или да не се съгласят с твърдението: "Не можем да разчитаме на САЩ, затова трябва да се обърнем повече към други страни като Русия и Китай" - 57% в ОАЕ, 55% в Саудитска Арабия и 53% в Кувейт отговарят положително.
От началото на войната в сърцата на арабите резонират две теми: разликата в отношението към бежанците от Украйна, които бяха топло посрещнати в Европа, и бежанците от Йемен, Сирия и Афганистан, от които Западът, според тях, се "огражда", и палестинските проблеми.
Те сравняват начина, по който западният свят се мобилизира, за да помогне на Украйна, налагайки санкции срещу Русия, която започна войната, но отказва да направи същото срещу Израел заради нападенията му срещу Газа, Ливан и Сирия и изграждането на селища в палестинските територии в нарушение на международното право.
Русия, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, иска да окаже влияние върху всеки един от конфликтите в региона, като обсъжда Сирия поотделно с Турция, Иран и Израел; Либия - с Турция и Египет; Западна Сахара - с Мароко и Алжир. Тя няма достатъчна тежест във всички конфликти, за да повлияе на изхода им, но по този начин иска да покаже, че е твърде рано да бъде отписвана, казват анализатори.
"Войната в Украйна беляза желанието на Русия да скъса връзките си с бившите си партньори в Европа. Разривът със Запада е окончателен, така че Русия ще се опита да запази присъствието си в региона и, ако е възможно, да го увеличи", казва Хана Нот, старши сътрудник в базирания във Виена Център за изследване на разоръжаването и неразпространението.
превод: News.bg