Поредно отлагане на датата за приемането ни в еврозоната. В рамките само на няколко дни стана ясно, че прескачаме срока - поставен на датата 1 януари 2024 г., и то с много. Според заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, обаче 2025 година е напълно възможно страната ни да приеме еврото.
Домбровскис бе на посещение в България през последните два дни и се срещна с представители на българските власти, както и с ръководството на Българската народна банка. Той даде специално интервю за "Панорама".
БНТ: Господин изпълнителен заместник-председател, какво се обърка с българската кандидатура за Еврозоната?
Валдис Домбровскис: Първо, Европейската комисия продължава да подкрепя усилията на България по пътя към еврото. Както знаете, за това трябва да се изпълнят маастрихтските критерии. България изглежда се справя добре: стабилни публични финанси, дългосрочни лихвени проценти, стабилност на обменните курсове в рамките на ERM II. Проблемният критерий е инфлацията. Да, днес високата инфлация е глобална, особено след агресията на Русия срещу Украйна. В централно и източноевропейските държави инфлацията е по-висока, отколкото другаде в ЕС. Така че критериите за инфлация не са постигнати, при това с много. Това е оценката и на Европейската комисия, и на българското правителство. Следователно, от 1-ви януари 2024 не може. Надяваме се забавянето да не бъде твърде дълго и присъединяването да стане година по-късно.
БНТ: Първи януари 2024-та остава ли теоретична възможност или не?
Валдис Домбровскис: Както заяви и българското правителство, не. Защо? Защото критериите за инфлация са средна стойност за 12 месеца. Така че дори да има резки промени и тя да падне много, ще отнеме време средната годишна стойност да се промени. Ако видите данните, публикувани в България през януари, инфлацията все още е доста висока.
БНТ: Проблемът общата инфлация в Европа ли е? Или България е допуснала някаква своя собствена грешка?
Валдис Домбровскис: Общ проблем за Европа е. И, както казах, особено в Централна и Източна Европа. Във Вишеградските страни, Полша, Унгария, Чехия – инфлацията е по-висока от българската. В Балтийските страни – също. Така че България не се откроява. Даже инфлацията ѝ е по-ниска от много други. Но е над критериите за присъединяване - и то доста.
БНТ: Но инфлацията създава друг проблем. Тъкмо в Централна и Източна Европа хората харчат повече пари за основни нужди, например за храна. Възможно ли е да се въведат специални мерки, за да се овладее инфлацията в страни като България?
Валдис Домбровскис: Така е. Това е голям проблем навсякъде в Европа. Както знаете, Европейската централна банка върши своята задача за паричните политики. Трябва ни постоянен микс от макроикономически политики, парични и фискални. От друга страна: целенасочени мерки срещу високите енергийни цени. Те са основният двигател на инфлацията. Така че остава въпросът как да ги намалим. Всичко това бе направено на европейско равнище. Ето, цената на едро на природния газ вече е под нивото от началото на войната. Имахме кризисни интервенции и в пазара на електричество. Работим по структурна реформа на пазара на електроенергия. Всичко това ще помогне енергийните цени да паднат и да се овладее инфлацията. Всъщност, инфлацията вече стигна своя връх към края на миналата година. И сега постоянно намалява.
БНТ: Защо Европа се справя с енергийните цени? Защото беше особено мъдра? Или просто зимата беше по-мека?
Валдис Домбровскис: Взети бяха много решения. Трябваше много бързо да се освободим от руската зависимост в доставките на изкопаеми горива. Работихме интензивно с други доставчици, като Норвегия, САЩ и други. Успяхме да гарантираме пълни газохранилища в началото на тази зима. А и сега те са по-пълни, отколкото обикновено по това време на годината. Да, меката зима помогна. Но имаше координирани европейски усилия. Бих казал обаче, че опасността още не е преминала. Тази зима имахме все още много руски газ в газохранилищата, натрупан предимно през първата половина на миналата година. Тази година това няма да се повтори. Така че още трябва да работим по други алтернативни източници на газ и други мерки, за да се подготвим и за следващата зима.
БНТ: Да се върнем на еврото и инфлацията. Не е ли правило цените неизбежно да се повишат, когато се въведе еврото? Сами по себе си.
Валдис Домбровскис: Всъщност не е така. Винаги има еднократен ефект, но много малък, около 0,2 - 0,3%. Всъщност еврото в средносрочен план помага за стабилизиране на цените, благодарение на по-ниски лихвени проценти, по-ниски разходи за обмен на валута, по-голяма прозрачност на цените. Наблюдаваме въздействието на въвеждането на еврото върху инфлацията в страните, които неотдавна се присъединиха, и не сме видели да е довело ръст на инфлацията. Разбира се, днес общият инфлационен контекст е много по-различен. От собствен опит ще кажа, че когато Латвия се присъедини към Еврозоната през 2014, инфлацията беше под 1%. Но средата беше съвсем друга. Всъщност, средната инфлация извън Еврозоната е по-висока, отколкото вътре.
БНТ: Приемате ли, че хората трябва да гласуват за въвеждането на еврото на референдум? Че обществото трябва да си каже думата?
Валдис Домбровскис: Обсъждали сме това в много страни, влизали в Еврозоната. Но фактът е, че хората вече са гласували за това. Самият договор за присъединяване предвижда влизане в Еврозоната. Т.е. присъединяването към ЕС означава потенциално влизане и в Еврозоната.
БНТ: Накрая, Вие сте латвиец с полски корени. Кое е най-важното в този повратен за Европа момент? Историята? Географията? Икономиката?
Валдис Домбровскис: Най-важното е да останем единни и решителни спрямо агресията на Русия. Това е поуката от историята – че не можеш да умиротвориш агресор. Време е за решителност, не за помиряване. Географията – тя е съдба. А за икономиката – очевидно има още много работа. Но изправена пред предизвикателства, европейската икономика доказва устойчивост. Наскоро променихме прогнозата за икономическия ръст за тази година – за ЕС вече е 0,8%. Българската дори е над средната в Съюза. Успяхме да избегнем рецесия. Но най-важното сега е да направим всичко, за да подкрепим Украйна, така че да се отбранява, да освободи териториите си, да спечели войната. Най-добрият начин да се справим с икономическите последици от войната е тя да свърши.