Да си бунтар, да си Александър Морфов, да си уволнен…

Да си бунтар, да си Александър Морфов, да си уволнен… Да си инакомислещ – явно има цена. Някога си ги разстрелвали, а днес просто ги махат дисциплинарно. Но това е само половината от новината. Другата половина е, че Велислава Кръстева напусна поста ПР на Народния театър. И това някак трябва ли да означава край на сагата…

Изобщо постановката „Морфов срещу Кръстева“, която се разигра в коридорите на театъра, върви към своя финал. Има още какво да се желае, защото финалът ще е тогава, когато се определи съдбата на директора Васил Василев. След като не успя да потуши враждата, след като взе страна, следа като създаде напрежение в трупата, колко още ще остане… Въпрос на време е. И когато – а не дали, това се случи, ще трябва да си зададем въпроса: „Кому бе нужно всичко това?“

Последният ход на директора Василев, който се опита да прехвърли топката в ръцете на служебния министър на културата Найден Тодоров, удари на камък. Това стана, след като Министерството на културата отказа да одобри новата управленска структура на Народен театър „Иван Вазов“, предложена от директора Васил Василев. В нея липсват позициите на пиар и главен режисьор, които в момента се заемат съответно от Велислава Кръстева и Александър Морфов. Причината за отказа на служебния министър Найден Тодоров е, че Законът за закрила и развитие на културата гласи, че културните институти определят самостоятелно своите задачи и структура съобразно предмета на дейността си.

Ако тази промяна бе приета, Василев някак щеше да има повод за оправдание. Получавайки поредния шамар по темата от служебния министър, директорът уволнява Сашо Морфов, а Велислава Кръстева обяви, че напуска поста ПР. Пито, платено – ще каже някой.

Като цяло ролята на един ПР е да направи така, че за дадената институция да се говори, да има добър образ в обществото. Е, в това отношение Кръстева май успя. С помощта на Александър Морфов, разбира се. Прелюдие, развръзка, епилог – наблюдавахме социален експеримент, който не се развиваше съвсем по ясен сценарий, но бе наблюдават от милиони. За такава публика всяка постановка на Народния театър може само да си мечтае.