Според последните американски предвиждания – всичко може да се очаква. Войната в Украйна е в разгара си и в близко бъдеще везните на бойното поле ще се наклонят в една или друга посока. В случай на руско поражение, анализите са повече от тревожни. Путин със сигурност ще бъде отстранен от власт или физически ликвидиран. В Москва зачестяват признаци на недоволство от неговата „мекушавост“ по отношение на хуманитарните му призиви за евакуация на цивилното население, преди всяка атака на руската армия. Крайният национализъм, който винаги тлее в задния двор на руското общество става все по-нетърпелив. Евгений Пригожин, Рамзан Кадиров и Сергей Шойгу се подчиняват засега на руския президент, но не пропускат да публикуват лични виждания относно военните действия. Те не винаги съвпадат с решенията на Путин.
Американската хипотеза за последствията от руско поражение почива върху триножника: централната власт губи своята легитимност, дезорганизация на държавата и цената на войната.
Понастоящем Руската федерация обединява 89 различни етноса. Двадесет и една са републиките с неруско население. Татарите, башкирите, чеченците и чувашите са на първа линия на фронта, рамо до рамо с бившите затворници. В случай на поражение, тези стотици хиляди войници няма да захвърлят оръжието си. Москва ще изгуби всякакъв контрол върху тях. Организирани в банди те ще се прехранват с грабежи и насилие. Грузинецът Йосиф Висарионович Сталин къде се дипломира? В каторгата в Сибир и до края на живота си спеше с револвер под възглавницата. Чеченската общност е пуснала корени във Варна. След края на войната, какъвто и да бъде той, броят на участниците във военните действия по нашето черноморие, неизбежно ще нарасне.
България и последствията по нашите брегове засега не са в полезрението на американските стратези. Тяхното внимание е насочено към центробежното влияние на една Украйна – победител към сателитите на Русия, чийто етнически състав е не руски. Провал на централната власт неизбежно ще събуди у доминираните от Москва народи желание за независимост. Без политически традиции, подпалването на „Цветни революции“ може да приключи трагично, както това се случи в Беларус и Казахстан. Злополучния опит на Джордж Сорос с неговият грузински възпитаник Саакашвили е още жив. Почти целият Кавказ вече е без постоянно руско присъствие. Резултатът е пълен разпад на държавността. Сива икономика и въоръжени сблъсъци между групировки.
Руската империя е била на ръба на анархията през 1917 и през 1991 година. Най-чувствителни към случващото се в азиатската част на Руската империя не са американците. По ред причини Пекин няма да остави безредиците да пламнат под носа му.
Според френския писател от италиански произход – Джулиано да Емполи: „Русия е машина, която произвежда кошмари за Запада“. Предвидлив, американският президент Джордж Буш – старши на среща с Михаил Горбачов в Москва на 30 юли 1991 година заяви: „Не е в интерес на Съединените щати промените, настъпили в Съветска Русия, да се провалят“. След посещението в Кремъл, американският президент пристигна в Киев и посъветва украинските националисти да не бързат с отцепването от Русия. Буш беше представител на американската десница. Неговият наследник от левицата – представителят на Демократическата партия – президентът Бил Клинтън сподели мнението на своя предшественик като заяви: „При положение, че Русия е дестабилизирана, нещастия ще сполетят останалия Свят!“
Засега никой от обкръжението на Джо Байдън не предвижда руска победа. Може би поради липса на историческа памет. Или само на памет. Преди 5 века Русия също е на колене. Въпреки това през 1709 година, армията ѝ постига съкрушителна победа над Швеция. След битката при Полтава Империята се изправя на крака и оцелява до днес.