Петър Кичашки: Нискотарифните авиокомпании не спазват правата на инвалидите

Правилна е реакцията на министъра на транспорта Гроздан Караджов по отношение на безобразието на Ryanair и свалянето на дете на инвалидна количка от техен самолет. Като човек, който е обиколил планетата на инвалидна количка и като човек, който е участвал като експерт в писането на европейските стандарти по въпроса и като човек, изкарал 8 години от професионалния си път в Комисията за защита от дискриминация, имам да кажа няколко неща.

Това коментира във "Фейсбук" Петър Кичашки.

1) Масово авиокомпаниите в Европа особено онези, които са нискотарифни, си позволяват системно лошо отношение към хората с увреждания. Причината е съвсем прозаична. Съгласно европейските правила, авиокомпания не може да откаже да качи техническо помощно средство на борда, ако то отговаря на стандартите за безопасност и ако авиокомпанията е известена не по-малко от 48 часа преди полета за необходимостта да се качи количка в самолета. Обърнете внимание, че режимът е уведомителен, а не разрешителен. Те не могат да ти откажат, но ти си длъжен да им кажеш от какво имаш нужда, за да имат те време да го осигурят чрез наземния оператор на съответните летища. Аз, например, освен акумулаторна количка в багажното, имам нужда от асистенция до и от седалката на самолета (WCHC е кодът, който обозначава такъв тип асистенция). Проблемът е, че електрическите инвалидни колички са тежки (моята тежи 180 кг.) и съответно екипажите са "подготвяни" от мениджърите си да търсят как да откажат бординг на човек на количка. Дребнаво е, но то целият им бизнес-модел е такъв;

2) Нито една авиокомпания НЯМА право да откаже бординг, ако са изпълнени две кумулативни условия. Първо, авиокомпанията е уведомена 48 часа преди полета и второ, инвалидната количка е снабдена с батерии, за които има сертификат от производител, че са изключени от обхвата на регулациите за превоз на опасни товари (по изискванията на американското министерство на транспорта и съответно IATA/ICAO, чиито изисквания са идентични с тези на ЕС). Когато батериите са изключени от списъка на опасните товари, това ги прави багаж като всички останали. Такъв тип батерии са повечето съвременни акумулатори за колички, които са или сух гел, или друг тип батерии без течен електролит, т.е. не подлежат на разлив. Единственото изискване е батериите да са разкачени от управлението на количката, за да не тръгне тя из карго-отделението, ако някой от товарещите я натисне някой бутон по погрешка;

3) Теоретично, ако авиокомпанията не е уведомена в срок или не са ѝ дадени габаритите на количката, тя може да откаже да я качи в самолета. Това може да се случи само, ако количката е по-голяма от отвора на карго отделението и тя физически не може да влезе в самолета. От България такива са полетите на Austrian Airlines до и от Виена, които летят с по-малък самолет и моята количка, например, не влиза в карго отделението и тогава авиокомпанията не е длъжна да качи количката. Затова до Виена винаги летя не с Austrian директно, а с някоя друга авиокомпания, най-често Lufthansa, с прикачване. Впрочем, в Америка летенето като човек с увреждане е много различно и там средата е много по-подкрепяща.

Случвало ми се е при прикачване в Детройт да попадна в по-малък самолет, но тамошният наземен оператор направи чудеса от храброст, забавиха самолета с два часа, но ми качиха количката. Друга потенциална възможност за отказ, отново теоретично е, ако потребителят на количката няма декларация за безопасност от производител (аз си я държа сканирана на телефона) или ако е с батерии с течен електролит. Тогава обаче авиокомпанията има право да не ти качи количката или да поиска от теб да свалиш акумулаторите и да ги изхвърлиш в кофа за батерии на терминала. Преди много години ми се случи точно това във Валенсия - бях със стара количка с акумулатори с течен електролит и просто ги зарязах на летището.

Впрочем, дори и при такъв случай авиокомпанията е длъжна да те информира, че можеш да си вземеш батериите на борда, дори и да са с течен електролит, ако са извадени от количката и са изолирани (с фолио, стреч или нещо подобно). С други думи - отказ от бординг на човека с увреждане НЕ МОЖЕ ДА ИМА. В изолирани и частни случаи може да има отказ от качване на количката или на елемент от нея, но никога и в никакъв случай не може да има "сваляне от самолета" на пътник с увреждане;

4) Нискотарифните авиокомпании се държат безобразно и заради некомпетентност. Има едно безумно правило в Европа, което го няма в Америка, че като си с увреждане трябва да пътуваш до прозореца. Логиката била, както ми го обясни с грозни думи, които ще спестя, една нервна стюардеса на полет до Франкфурт, че ако паднел самолетът и съм до пътеката, така ще умра не само аз, ама и двамата пътници, чиито достъп до пътеката и евакуационния изход съм блокирал.

Опитвал съм се на европейско ниво да говоря за отмяната на това глупаво правило, но съм удрял на камък. Работата е там, че особено в полупразен самолет е дразнещо да те прехвърлят чак до прозореца. Когато не можеш сам да се преместиш те вдигат двама души и те влачат като чувал с картофи.

Случвало ми се е на полет на Wizz Air до Абу Даби главната стюардеса да ме заплашва, че ще ме свалят в Техеран, защото съм се възпротивил на по-висок тон, когато те забраниха нервно на моя придружител да мине дори за една секунда между средната седалка, на която склониха да ме сложат, и прозореца, за да ме дръпне малко и да ми помогне. Като разбраха, че не просто знам, че са в грешка, но и мога да го докажа в съд, подвиха опашки и не ме свалиха в Техеран. Най-малкото щяхте да сте чули и щеше да съм вдигнал международен скандал. Но доколкото на мен не могат или не смеят да си разиграват коня, на това дете Ryanair са си позволили да са много велики;

5) Познавайки добре практиката на Комисията за защита от дискриминация, съм сигурен, че от тази трънка може да изскочи заек и може да се защити нарушение на Закона за защита от дискриминация. Надявам се решаващият състав да приложи цялата строгост на закона, включително и максималната възможна глоба. В КЗД има изключителни професионалисти, които прекрасно разбират материята и съм сигурен, че ще се аргументират добре. Още повече, че фактите са ясни. Въпросът е, че извън глобата и моралния шамар, за авиокомпанията няма да последва друго от решението на Комисията. Затова подкрепям министъра в желанието му да извести по този казус всички отговорни институции в Европа.

В крайна сметка, хората с увреждания са хора като всички други. И авиокомпаниите трябва да започнат да го осъзнават.