Виталий Вотановски, граждански активист и пенсиониран военен, поддържа свой канал в социалната мрежа Телеграм, където публикува и личните данни на т.нар. "силоваци", участвали в провокации и преследвания срещу политически активисти. През декември миналата година той откри край Краснодар гробище на войници от частната армия "Вагнер" и качи снимките в блога си. От самото начало на войната Вотановски помага на близките на загинали войници да открият гробовете им. След като започнал да получава телефонни заплахи и подготовка за наказателно преследване, активистът решил да напусне Русия.
ДВ: Защо взехте това решение, Виталий?
Виталий Вотановски: Защото повече не можеше така, рано или късно щяха да ме арестуват. На 29 март получих задграничния си паспорт и на 5 април потеглих. Последния тласък ми даде следната случка. Отивах да дам месечната издръжка на детето си и пътят ми минаваше край полицията. А там някакъв гражданин ме пита: "Нали Вие давате коментари във видеото за войната?" Казах му: "Да." А той: "Е, ще дочакате и Вие…" Ето, в този момент аз – така да се каже – схванах, че трябва да бягам.
ДВ: Пишете в Телеграм, че или Ви готвят или вече водят наказателни дела срещу Вас. Какво точно знаете?
Вотановски: Вече вървят административни производства за "дискредитиране на армията" чрез плаката "Не на войната". Върви и друго административно дело - за "сътрудничество с нежелателна организация", тоест за това, че съм публикувал данни на "Белингкат". А на 15 февруари вечерта ме разпитваха в рамките на бъдещо наказателно дело, именно за сътрудничеството с нежелателна организация.
ДВ: Вие открихте и документирахте гробище на войници от "Вагнер". Защо се занимавате с това?
Вотановски: След като започна войната, юридическите ограничения в Руската федерация вече не позволяваха да коментираш, да даваш собствени оценки или съждения. Можеше да се работи само на принципа на огледалото: отразяваш, без да коментираш. Например - просто снимка на гробище и указание къде се намира. Трябва да оставиш хората самостоятелно да си правят изводите. Закарай кравата при сеното, пък остави на нея изяждането на самото сено.
ДВ: Когато напуснахте Русия, колко имена имаше в списъка Ви със загинали?
Вотановски: 1401, но сега вече са повече, защото не съм добавил тези от гробището. И то само в Краснодарския край, и само онова, което е открито и известно.
ДВ: Имало ли е заплахи срещу Вас, откакто започнахте да правите тези фотографии и да съставяте списъците?
Вотановски: Заплахи получавах постоянно, в коментарите в моя канал в Телеграм. Дори днес под новината, че заминавам, пак можете да откриете много интересни и живописни коментари със заплахи.
ДВ: Не Ви ли беше страх да публикувате снимки от гробището, където са погребани бивши затворници, а после наемници във "Вагнер"?
Вотановски: Само един разгневен човек ми се обади, от наказателна колония в Амурска област. В началото на разговора беше много агресивен, накрая стана съвсем нормален.
ДВ: Какво искаше?
Вотановски: Затворник в колонията, изобщо не се криеше, видях телефонния номер, той си каза бащиното и фамилното име и ми обясни, че е недоволен от мен. Защо съм бил публикувал тези фотографии? В крайна сметка постигнахме консенсус, че на семействата тези публикации са им нужни, че по моите снимки те намират своите близки.
ДВ: Срещали сте се с много хора по време на обиколките си. Какво мислят те за тези гробове?
Вотановски: До един момент хората не знаеха, че в техните населени места има загинали и не говореха за това. При последната ми обиколка из Краснодарския край обаче установих, че всеки човек, когото разпитвахме с журналистите, знае. Имат роднини или познати, които са мобилизирани, чували са и за загинали. Според моите лични впечатления днес ситуацията с Украйна вече е известна на всички жители на Краснодарския край. У хората обаче все още няма ясна причинно-следствена връзка. Дори понякога обвиняват мен, макар че аз какво съм виновен за смъртта на техните близки? Ако тези хора бяха малко по-активни, ако например се абонираха за моя канал в Телеграм, те щяха да знаят повече за случващото се. По телевизора не говорят за тези загуби, поради което хората са малко изолирани, те си мислят, че войната е някъде далеч. В началото исках да обясня на хората, че войната не е някъде там, че тя е тук, зад ъгъла, че и загиналите са зад ъгъла. Но те някак се обиждат, че съм публикувал снимки от гробища. И не питат за причината, а питат за следствието: защо точно техният човек се е оказал в този гроб.
ДВ: Имате ли намерение в обозримо бъдеще да се върнете в Русия?
Вотановски: Да, имам и искам да се върна в Русия, след като се промени политическата ситуация. Защото не се съмнявам, че тя ще се измени. За мен е очевидно и още нещо: това ще се случи през следващите две години.
Автор: Сергей Дик