Нахлуването на Русия в Украйна доведе до катастрофа за дългогодишните връзки на Москва с Европа. За няколко месеца Русия до голяма степен загуби достъп до доставчици на вносна технология и пазари за своя енергиен износ, чието установяване отне десетилетия. Тази изолация нанесе сериозен удар върху перспективите за развитие на страната, но в същото време означава, че има много малко останали ограничения за разрушителната тактика, която Москва е готова да приложи срещу европейските си опоненти, пише Максим Саморуков за Фондация Карнеги за международен мир.
В рамките на Европа Западните Балкани изглеждат особено уязвими от нарастващия апетит на Москва да предизвиква раздори. Тлеещите етнически конфликти в региона, историческата близост с Русия и неприязънта към Запада изглежда ги правят идеална площадка за Кремъл. Следователно не е изненадващо, че Западът беше разтревожен, когато през ноември 2022 г. се появиха първите съобщения, че скандалната руска частна военна компания Вагнер възнамерява да разшири дейността си на Балканите.
Сръбското правителство обеща да сложи край на присъствието на Вагнер в страната, но не успя да го направи напълно: сръбски доброволци все още са забелязвани да се бият за Русия в Украйна, докато у дома сръбските радикали носят отличителни знаци на Вагнер на националистически митинги, които обикновено прерастват в насилие. Ръководството на Косово обвини Вагнер в подготовка на провокации в населената със сърби северна част на страната, а служители по сигурността в Босна и Херцеговина твърдят, че представители на Вагнер са присъствали на националистически тържества в босненско-сръбския регион на страната, Република Сръбска.
Все пак балканските лидери са известни с това, че преувеличават, за да задоволят собствените си цели и малко от твърденията им могат да се приемат за чиста монета. Няма съмнение, че руският режим и в частност Вагнер взаимодействат редовно с различни балкански радикали. По-малко ясна е способността им да използват тези често повърхностни връзки, за да постигнат нещо смислено. С всички ограничения, наложени на Русия от нейната злополучна война срещу Украйна, включително нарастващата ѝ зависимост от местни партньори по балканските въпроси, работата на Москва и Вагнер ще бъде прекратена, ако изберат опит да дестабилизират регион, толкова силно зависим от Запада.
Разсейване на Запада
Руските цели в Западните Балкани не са се променили много през последните години. Русия никога не е възнамерявала да въвлича региона в ръководените от Москва интеграционни структури, виждайки го като твърде отдалечен и дълбоко интегриран с Европейския съюз. Вместо това Русия се стреми да манипулира връзките си с Балканите, за да отвлече ресурсите и вниманието на Запада от постсъветското пространство, което Кремъл разглежда като сфера на влияние на Русия.
Логиката е ясна: докато интеграцията на държавите от Западните Балкани в евроатлантическите институции остава незавършена, Западът няма да е склонен да се отдалечи и да предложи членство в НАТО и ЕС на Грузия, Молдова и Украйна. По този начин Москва трябва да държи Запада погълнат от балканските дела, като забавя уреждането на местните конфликти, насърчава междуетническата ожесточеност и насърчава антизападните и проруските настроения, които са традиционно силни в региона.
Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. само увеличи спешността на тези цели. Вместо бързата победа, която очакваше, Русия затъна в широкомащабна война на изтощение, която поглъща ресурсите на страната и съсипва международното ѝ влияние. Инвазията обедини и Запада, мобилизирайки го в подкрепа на Украйна срещу агресията. Това кара Кремъл да вярва, че лесно може да спечели войната, ако Западът се умори да подкрепя Украйна и се разсейва от други въпроси.
Вечно нестабилните Западни Балкани, заобиколени от държави от ЕС, изглежда имат всички съставки да се превърнат в такова разсейване. Бруталната война на Русия срещу Украйна не успя да направи балканските лидери по-конструктивни пред лицето на кризата, докато популярността на Русия сред много местни жители остана до голяма степен невредима. Напротив, балканските общества са склонни да интерпретират руско-украинската война през призмата на собствения си опит в югославските войни от 90-те години на миналия век, съживявайки старите си обиди към Запада.
В резултат на това Западните Балкани демонстрират едно от най-високите нива на подкрепа за политиката на Русия в света. В Сърбия проучванията на общественото мнение показват, че 63 процента от сърбите обвиняват Запада за избухването на войната, докато 66 процента все още смятат Русия за приятел на Сърбия. В Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина 52 процента от анкетираните заявяват, че подкрепят руската агресия срещу Украйна. В Черна гора 37 процента са признали, че имат положително мнение за руския президент Владимир Путин в проучване, проведено през януари 2023 г.
Не по-малко обезпокоителен е фактът, че проруските политици в региона не се опитват да прикрият недоволството си от подновените усилия на Запада да доведе балканските конфликти до окончателно разрешение. Много от тях имат лични интереси да поддържат регионалните спорове да кипят, тъй като това ги облагодетелства политически и финансово. Тази реалност създава изкушението за Кремъл да подклажда напрежението в региона, така че то да излезе извън контрол и тук са полезни отдавна установените връзки между руските и балканските паравоенни формирования.
Вагнер на Балканите
Сътрудничеството между руските и балканските паравоенни формирования има дълга история. Стотици руски доброволци се бият редом със сърбите по време на войните в Югославия през 90-те години. През 2010 г. сръбските доброволци отвърнаха със същото, като се присъединиха към руските редици в Донбас и Сирия.
През последните години не липсваха съобщения, че Москва култивира балкански паравоенни групи, за да саботира интеграцията на региона със западните институции. През 2016 г. служители на руското разузнаване в сътрудничество със сръбски радикали извършиха неуспешен държавен преврат в Черна гора в опит да попречат на страната да се присъедини към НАТО. През 2018 г. Русия беше обвинена в обучение на паравоенни формирования за националистическия лидер на босненските сърби Милорад Додик, а докладите бяха потвърдени от министъра на сигурността на Босна и Херцеговина. В Сърбия радикали с известни връзки с Русия организират националистически протести всеки път, когато сръбското ръководство засили диалога с Косово: последните сбивания с полицията се състояха този февруари.
Руската Вагнер също не е новодошла в Западните Балкани. Под натиска на Запада сръбското правителство обяви доброволчеството за участие в чуждестранни конфликти като престъпление през 2015 г., но това не попречи на сърбите да се присъединят към руската наемна компания. През 2017 г. сърбин беше осъден за сражение в редиците на Вагнер, докато друг сръбски наемник, воюващ за Вагнер, беше убит в Сирия. Ветерани от Вагнер са говорили за сърби, заемащи сравнително високи позиции в компанията.
В края на 2022 г. връзките на Вагнер с Балканите бяха в международните заглавия, когато двама сръбски радикали посетиха централата на компанията в Санкт Петербург, което предизвика опасения, че Вагнер възнамерява да отвори офис за набиране на персонал в Сърбия. Тези страхове бяха допълнително подхранвани от статия, рекламираща работата с Вагнер, публикувана от RT Balkan, наскоро създаден сръбски клон на руския пропаганден холдинг RT.
Президентът на Сърбия Александър Вучич и ръководителят на Вагнер Евгений Пригожин многократно са заявявали, че наемническата компания няма присъствие в Сърбия. Но Вагнер все повече става част от местния политически пейзаж, макар и непряко. През януари 2023 г. в Белград се появи стенопис в чест на Вагнер. През февруари един от двамата радикали, посетили руския офис на компанията, беше открит сред бунтовниците, задържани за сбиване с полицията по време на протести срещу Косово пред сградата на сръбското президентство. През март хора с отличителни знаци на Вагнер бяха забелязани на националистически митинги срещу готовността на Вучич да продължи преговорите с Косово.
И все пак е съмнително, че или руският режим като цяло, или конкретно Вагнер разполагат с достатъчно влияние или ресурси, за да могат да превърнат тази сплашваща поза в значима промяна в ситуацията със сигурността в Западните Балкани.
Бариери и ограничения
Доказателствата за сътрудничество между руските и балканските паравоенни формирования може да са обширни, но те просто разкриват дейността на малки маргинални групи със слаба организация и малко членове. Движението "Народен патрул" например, чиито представители посетиха офиса на Вагнер в Санкт Петербург, на практика е банда улични бандити, известни с побоя на азиатски имигранти по улиците на Белград. Напоследък движението се присъедини към по-утвърдени ултрадесни формации в организирането на антикосовски протести, но митингите, които провеждат сами, обикновено събират около стотина протестиращи.
Руските държавни медии тръбят за присъствието на сръбски доброволци, воюващи за Русия в Украйна, за да докажат, че Москва далеч не е изолирана в международен план, но според реалистични оценки броят на такива бойци е най-много няколко десетки. Сръбският ентусиазъм за доброволчество за Русия е помрачен от перспективата за последващо съдебно преследване у дома: над тридесет сръбски граждани са осъдени за участие в чужди конфликти, откакто това беше криминализирано през 2015 г.
Освен това войната срещу Украйна накара редиците на Вагнер да набъбнат до няколко десетки хиляди и няма смисъл компанията да се натоварва с правните, финансовите и логистичните трудности на системното набиране на персонал в малки балкански страни. Предлагането на потенциални наемници е безкрайно по-широко и значително по-евтино в Русия и нейните постсъветски съседи. Средата там също е много по-разрешаваща, отколкото в страните-кандидатки за ЕС, които или си сътрудничат тясно с НАТО, или вече са се присъединили към него.
Не трябва да се преувеличава и способността на руските агенти да се ориентират в балканския подземен свят. Процесът, който последва неуспешния опит за държавен преврат в Черна гора през 2016 г., разкри явни пропуски в работата и обучението на руските разузнавателни служби в региона.
Руските организатори на черногорския заговор избегнаха ареста, но във всяко друго отношение аферата беше проведена толкова лошо, че беше възможно да се установи тяхната самоличност и работа в руското Военно разузнавателно управление, да се запишат телефонните им разговори със сръбски наемници и да се снимат срещите им в Белград. Също така стана ясно, че на руските агенти им липсваха познания по местните езици и криминалната сцена, което ги накара да наемат смесен наръч от неподходящи лица, които съобщиха за заговора на черногорските власти няколко дни преди да бъде осъществен.
Местни съперници
Слабото разбиране на балканските реалности от страна на Русия и нейното слабо присъствие на място повдигат въпроси относно степента, в която Вагнер и другите структури на Москва са способни да манипулират проруските ултрадесни в Западните Балкани, особено ако техният дневен ред се отклонява от този на местните мъже с влияние. Сръбските радикали са много лоялни и Москва е само един от центровете, от които те се ръководят. Те се възползват от възможността да посетят Русия или да се снимат с руски хардлайнери. Но също така осъзнават, че Москва е далече и има други приоритети, а собственото им благополучие зависи от благосклонността на местните власти.
Условията, които са съществени за балканските ултрадесни формации - толерантност от страна на службите за сигурност, достъп до основните медии и финансиране и, ако имат късмет, дори регистрация за участие в избори - зависят не от Русия, а от добрата воля на техните покровители в местни държавни структури. Това важи особено за Сърбия, където самият президент Вучич произхожда от ултранационалистически кръгове и познава от първа ръка вътрешното функциониране на сенчестия балкански ъндърграунд от радикали, футболни фенове и организирана престъпност. Този свят в много отношения се противопоставя на пост-югославските национални граници, с нишки, минаващи от Белград до сръбските общности в Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина.
По време на своето десетилетие на власт Вучич усъвършенства изкуството да манипулира проруските десни в своя полза, използвайки както тоягата на преследване, така и моркова на доходоносни назначения във вътрешната политика. У дома подбуждането на радикалите прави собствения национализъм на Вучич да изглежда умерен. На международната сцена това му позволява да се представи като единствения надежден човек в бъркотията на балканската политика: незаменим за Запада, дори ако методите му понякога не отговарят на западните стандарти.
Москва трудно може да съперничи на Вучич в тази област. Тя може да се представя за всемогъщ господар на балканските радикали, но на практика нейното присъствие в региона до голяма степен зависи от сътрудничеството с Вучич и по-слаби местни лидери като Додик. Засега те се разбират добре, тъй като и двете страни се стремят да запазят регионалните конфликти неразрешени. Но ако Москва избере неконтролирана ескалация, тя няма да намери подкрепа сред балканските си партньори, които са доволни от статуквото и не искат да го застрашават прекомерно. Неотдавнашната зимна криза между Сърбия и Косово беше пример за това. Москва ревностно подкрепи Белград в ескалацията на напрежението, но трябваше да прекрати обидите си веднага щом Вучич реши, че е назрял моментът за отстъпки в преговорите с Прищина.
Контролът на Вучич и Додик върху балканската ултрадесница в никакъв случай не е абсолютен, но със сигурност е по-голям от този на Москва. А привидно проруски балканските лидери най-вероятно ще устоят на всякакви руски интриги, които застрашават тяхното политическо или финансово благополучие.
И накрая, има западни военни мисии, разположени в двете фокусни точки на напрежението в Западните Балкани: EUFOR на ЕС в Босна и Херцеговина и KFOR на НАТО в Косово. Първата наскоро беше увеличена до 1100 войници, докато втората наброява 4000. През последните години и двете показаха, че са способни, както и бързи да реагират на назряващи кризи. Като се има предвид постоянното им присъствие в региона, трудно е да си представим как напрегнатото противопоставяне в Босна и Херцеговина или Северно Косово може да ескалира в широкомащабно насилие, дори ако Вагнер или други руски подставени лица успеят да извършат голяма провокация там.
Войната срещу Украйна подхрани апетита на Русия за външнополитически авантюризъм и я направи много по-склонна да прибягва до насилие в преследване на целите си. Но също така постави ресурсите на страната под сериозно напрежение. Точно сега Москва вече се бори да изпълни съществуващите си военни ангажименти в чужбина: било то мироопазване в Нагорни Карабах, подкрепа на режима на Башар Асад в Сирия или разрешаване на жестоки гранични спорове между нейните централноазиатски съюзници. И дори Вагнер, с цялата си международна известност, не е магическа пръчица за тези трудности.
Като се има предвид колко старателно Украйна засенчи всички останали цели на руската външна политика, изглежда малко вероятно Москва да се впусне в друго рисково начинание с неясни перспективи на Западните Балкани. Деградацията на процеса на вземане на решения в Кремъл и нарастващата автономия на насилствени квази-частни предприятия като Вагнер увеличават риска от грешки и некоординирани, зле обмислени действия. Но въпреки разрешителния вид на Западните Балкани, това не е регионът, който е най-вероятно да се изправи пред тази опасност. Докато Западът има силно присъствие в областта на сигурността и местните лидери се придържат към предимствата на статуквото, потенциалните опити на Москва за дестабилизация едва ли ще доведат до резултати.
превод: News.bg