Украйна и политиката на Китай спрямо Русия. Ще се вслушат ли китайските лидери в предупрежденията?
© Виталий Портников
На съвместна пресконференция с ръководителя на германското външно министерство Аналена Бербок китайският външен министър Цин Ган каза, че Китай няма да продава оръжия на страните в конфликта в Украйна. „Китай няма да доставя оръжия на страните в конфликта и също така ще управлява и контролира износа на стоки с двойна употреба в съответствие със законите и разпоредбите“, добави Цин Ган.
Това изявление беше направено на фона на скандала с изтичането на секретни документи на Пентагона. Едно от досиетата свидетелстваше: Службата за външно разузнаване на Руската федерация заключи, че е готова да достави на Русия смъртоносните оръжия, необходими на Кремъл за продължаване на войната. Следователно думите на министъра на външните работи на Китай може би са насочени преди всичко към успокояване на западното обществено мнение и гостите на Пекин от европейските страни: неслучайно Аналена Бърбок се присъедини към онези европейски лидери, които призовават Пекин да постави натиск върху Москва и спиране на войната срещу Украйна.
Ден преди преговорите с Бербок китайският външен министър Цин Ган се срещна с руския си колега Сергей Лавров в Самарканд. Атмосферата на срещата се различаваше от преговорите с Бърбок.
Цин Ганг отново призова за преговори за разрешаване на „украинската криза“ и отбеляза, че „Китай е готов да работи с руската страна за насърчаване на високо ниво ... двустранни отношения, чиято основна задача е прилагането на консенсуса на ръководителите на държавата." Ръководителят на китайското външно министерство също посъветва Бърбок да не се намесва в китайските работи, когато гостът говори за Тайван.
Дипломатически сигнал
А само след няколко дни Москва трябва да посети друг китайски министър - ръководителят на военното ведомство Ли Шанфу. Това ще бъде първото посещение на новия министър на отбраната на Китай в друга страна, както и първото посещение на китайския президент Си Дзинпин след преизбирането му на висшия пост беше в Москва.
И е ясно, че от китайска гледна точка това е очевиден дипломатически сигнал: Русия днес е основният съюзник на КНР. И не само когато става въпрос за политика и икономика, но и когато става въпрос за война.
Случайно ли е, че преди пристигането на китайския министър на отбраната, неговият руски колега Сергей Шойгу нареди Тихоокеанския флот на Руската федерация да бъде в пълна готовност? Какво е това освен демонстрация на готовност за подкрепа на Китай, ако Пекин реши да атакува Тайван? Или дори провокация за такова нападение?
За ръководството на Китай е важно да реши какво е важно сега - излизането на страната от икономическата криза след пандемията или готовността да подкрепи Москва в установяването на "новия световен ред", за който говорят руските лидери. От този избор ще зависи сигурността в Азия, самата световна сигурност, ходът на войната в Украйна и възможността за мирен подход към тайванския проблем.
Аналена Бербок беше много по-твърда от Еманюел Макрон по време на престоя си в Пекин и предупреди за тежките последици от всяка ескалация.
Но дали китайските лидери ще я чуят?
Източник: Radiosvoboda
Бесарабски фронт