"Едно българско момче, връстник на 12-годишната ми дъщеря, ѝ каза, че всички украинци трябва да умрат. Тя много се изплаши. От този момент нататък иска да се върнем в Украйна. Каза, че по-малко се бои от ракетите там."
Това ми разказва моя позната от Украйна, избягала в България още в началото на войната. Срещам се с нея и с други украинци малко след публикуването на постинга на Костадин Костадинов във Фейсбук, в който той се заканва, че "когато "Възраждане" започне да управлява, всички украински туристи, представящи се за бежанци, ще бъдат експулсирани от държавата ни".
"Исках да се хвана на хорото, но ме изгониха"
Те са смаяни не само от изказванията на Костадинов срещу украинските бежанци, но и от заливането на сградата на Европейската комисия (ЕК) в София с червена боя. Питат ме защо в България, членка на ЕС, полицията допуска нещо подобно. Чудя се какво да им отговоря и как да им обясня, че у нас не само това остава безнаказано. В това време една от познатите ми споделя с мен: "Още като пристигнахме в София, въпреки че българи ни помогнаха и се държаха добре с нас, усетихме, че много хора тук са настроени против украинците. След това започнахме да се ориентираме кои от българските политици подстрекават такива настроения към Украйна. Виждахме техни симпатизанти, които извършваха провокации по време на шествията в подкрепа на Украйна. Спомням си как на един такъв концерт седяхме встрани и мъже с българското знаме в ръце започнаха да ни подвикват да се махаме от България, че сме нацисти и не сме желани тук. Малко по-късно на близкия площад пред Народния театър се събраха мъже и жени, пуснаха българска народна музика и започнаха да танцуват. Първо си казах: колко е хубаво, че на два съседни площада се чува музиката на две култури и хората могат почти заедно да преживяват някаква радост. Доближих ги и ги попитах дали и аз мога да опитам и да се хвана на хорото. Но като разбраха, че съм украинка, те грубо ми казаха да ходя на другия площад при моята музика. Тук била българската. Тогава видях сред тях тъкмо онези, които ни нагрубяваха малко преди това. Изплаших се и бързо си тръгнах. Много се натъжих, защото вярвам, че общочовешките ценности трябва винаги да са на първо място и е недопустимо да унижаваш която и да е нация. Ако ние сме нацисти, както ни наричат някой хора тук, как така сме възпитани да зачитаме човешките ценности и права? Защо ритъмът на българското хоро ми харесва и бих се учила да го играя? А какви са тези българи, които в същото време ме обиждат, наричат ни нацисти и ни казват в очите, че искат да умрем?"
"Не взимам помощи в България. Работя."
"Следващата седмица си заминаваме от България", споделя другата ми позната от Украйна. Тръгват си главно заради лошото отношение към тях. "Винаги сме се чувствали ненужни и изолирани тук. Не знам защо голяма част от българите, с които се срещнах, ни гледат толкова лошо. Може би защото хора като Костадинов им внушават, че украинските бежанци ощетяват България, тъй като им се плаща издръжка, която е за сметка на българите. Бих искала да кажа, че тези пари са отпуснати от ЕС. Но има и друго: аз например работя от дома си за чуждестранна фирма, защото съм графичен дизайнер. Не получавам издръжка или помощи. Много украинки също работят онлайн за украински и други фирми. Ние всеки ден пазаруваме в България храна, дрехи и всичко, което ни е нужно за децата. Ние помагаме на вашата икономика, защото оставяме парите си тук. Защо никой не обяснява на българите това?"
"Защо трябва да умрем?"
Украинската ми позната с 12-годишната дъщеря също смята да напусне скоро България - заради лошото отношение към тях. Споделя, че има и българи, които се държат с тях много добре, "тези, които вече са ни опознали, изградили сме някакви отношения и дори приятелство". Но малко след това се връща към случката с българското момче от началото на този текст: "Най-много ме заболя, когато дъщеря ми наскоро се прибра разплакана и ужасена. Беше излязла да си играе с други деца до блока, в който живеем. Едно българско момче, връстник на дъщеря ми, ѝ каза, че всички украинци трябва да умрат. Че Украйна е пълна с нацисти и че Русия ще ги победи. Много се разстроихме. Опитах се да я убедя, че момчето се е шегувало, но тя не повярва и ми каза, че иска да се върнем в Украйна веднага и че по-малко се страхува от руските ракети, които падат в градовете ни. Ние ще си тръгнем. Всички ще си тръгнат, когато войната свърши. Едва ли някой ще иска да остане тук. Но ми се струва, че българите ще имате проблем с хора като Костадинов и партията му. Той разпространява лъжи и все повече българи му вярват. Другите политици трябва да му се противопоставят, а и в медиите също. Според мен трябва да започне дебат за неговите лъжи. Иначе не ви чакат хубави времена. Какви нацисти може да сме аз и дъщеря ми и защо трябва да умрем, според едно момченце на 12 години. Това е много опасно нещо."
В края на срещата ми с украинските ми познати влязохме заедно в метрото. Те отидоха да си купуват билети. Попитах ги защо не използват възможността за безплатно пътуване. А едната се усмихна и ми каза: "Още като пристигнахме видях, че възрастните хора също се таксуват в метрото. Поинтересувах се дали става дума за някакви безплатни карти. Оказа се, че пенсионерите си плащат, макар и с намаление. Тогава си помислих, че щом българските пенсионери плащат, аз също ще си плащам пътуванията в София. Иначе не би било справедливо.
Автор: Николета Атанасова