Изборът на Делян Пеевски за член на конституционната комисия се случва ТОЧНО 10 години без една седмица от избора му за шеф на ДАНС, който даде начало на дългите, исторически протести оформили градския умнокрасивитет. (дори този термин се роди тогава).
Редица кариери стартираха от тези протести. Някои общественици, като Елисавета Белобрадова (Летящата Козила), дължат абсолютно всичко - цялата си известност, на гърба на която в последвалите години създаваха бизнеси и осъществяваха каузи, на протестите срещу Пеевски и участието си в тях.
Днес, точно десет години след онзи паметен избор в Народното събрание човек би предположил, че историята ще се повтори. Нали така уж става - историята обичала да се повтаря? Ето, точно десет години по-късно Пеевски е пак в центъра на политическия живот, пак го избират за нещо в НС, и то не за какво да е, ами за конституционната комисия, пак е лято, пак не е имало протести отдавна...
Човек би си казал, че звездите се нареждат за повторение. Че будните, активни, независими, образовани, умни и красиви граждани на София ще напълнят жълтите павета, както направиха преди 10 години. Или, айде, да кажем, че шеф на ДАНС е доста по-голяма работа от член на някаква комисия, не е същото. Тогава, пропорционално, жълтите павета няма да бъдат чак напълнени, ама поне едно 10% ще се появят. Поне ядрото на протестарията ще излезе. Няма как - прекалено много фактори са налице, нали?
Е, не сте познали. Нито един протестър няма да излезе. Нито един. Не 100, не 50, не 10. Един няма.
Това е странно, нали? Доста странно. „Дори един да не излезе?“ Как така? Избират отново Пеевски, лято е, мафията е реабилитирана, как така дори един протестър няма да има на жълтите павета?
Ами, няма. Защото бъркате, ние всички бъркаме, в изначалната си представа за това, което наричаме „демократична общност“.
Не, това не е органична общност. Тя не произвежда протести органично. Това е контролирана - макар и не икономически като в смесените райони, а умствено, културно, медийно и интелектуално общност. Пряко контролирана от една стегната мрежа от „правилни“ медии (Капитал, Дневник, КлубЗ, Медиапул...), „правилни“ журналисти, „правилни“ анализатори/инфлуенсъри и, разбира се, „правилни“ политици. Тази малка, но стегната мрежа, зад която стоят хора като Иво Прокопиев, не вдига протести за щяло и нещяло, камо ли за някакви „принципи“, а само тогава, когато това е в изгода на текущия им политически проект.
Ако тази стегната мрежа не каже „протести!“, такива няма да има. Ама не 100, не 50, и 10 човека няма да излязат самостоятелно, ако мрежата не каже. Утре Пеевски може направо да бъде избран пак за шеф на ДАНС - ако „мрежата на добрите сили“ не каже да се излиза на протест, жълтите павета ще си останат празни.
И обратното - ако мрежата каже, то и за най-голямата глупост, и за най-смешното нещо паветата са пълни до 5 часа. Както ги напълниха миналото лято, докато ни управляваше техен кабинет, да протестират срещу... опозицията.