„Назначаването на бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров в “Лукойл” е полезно и съгласувано.
Това заяви пред журналисти настоящият министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
Преди няколко дни стана ясно, че Овчаров е влязъл в надзорния съвет на “Лукойл Нефтохим”. Решението е взето на събрание на акционерите на 7 октомври. Промяната вече е вписана в Търговския регистър.
Стойнев бе попитан за вероятните протести, които се очакват покрай назначаването на Овчаров и чия е идеята той да стане представител на “Лукойл” в България.
Драгомир Стойнов обясни, че премиерът Пламен Орешарски е бил пределно ясен, че това е един специалист, който е необходим.
“Ние трябва да използваме ума и знанието на всички знаещи и можещи хора. За мен лично, това назначение е полезно и съгласувано”, каза Стойнев.(в. Труд, 18 октомври 2013 г.)
Онова, което не научавате от информацията на в. „Труд” и от изявлението на министъра, една от десните ръце на левия Станишев, е с кого точно е „съгласувано” назначаването на Овчаров и за кого именно е „полезно” това.
Става дума за имперския принцип „обединявай и владей”. Прилага се от някой, който е на върха на хранителната верига в управлението на България и определено има имперски интереси в България.
В статия на Валентин Златев, публикувана в руското списание „Полития” преди той да стане толкова важен фактор в „течната дружба” между България и Русия, която цитирах в книгата си „Течна дружба” ( няма да я намерите в интернет в оригинал, някой се е погрижил дискредитиращият текст да не се търкаля в паметта на световната мрежа) , консултантът на руската страна срещу българската страна по проекта АЕЦ „Белене” откровено консултира Кремъл как да си пази имперския интерес у нас и на Балканите: препоръчва ,вместо с танкови дивизии, както по времето на СССР, Русия да държи в зависимост региона чрез енергийната си политика на снабдяване с горива.
В БСП официално изповядват русофилството като висша форма на българския патриотизъм- каза го техния кандидат за президент, бившият външен министър Ивайло Калфин на русофилски събор край Казанлък в присъствието на президента Първанов и лидера на партията Станишев през 2011 г. Ето защо най-патриотичният жест на днешните управляващи към братските имперски интереси е партията да се обединява и крепне за нуждите на тази уникална в световната история форма на патриотизма- такъв, какъвто го консумират нашите управляващи днес.
Овчаров е не просто скаран със Станишев и неговото обкръжение, а е решаваща брънка от тихата война за надмощие и дори за отстраняване на сегашното партийно-държавно ръководство. Може някой и да не е регистрирал този факт на фона на шумните изяви в тази посока на другия Румен, бившия вътрешен министър Петков ( също отстранен от Станишев и хората му от ключови позиции). Но можете да не се съмнявате, че чрез енергийното лоби Овчаров е не по-малко влиятелен противник на кръга около Станишев, който е набрал сила в подмолните червени партизански войни за пари и власт, раздавани на „свои хора” по схемата на Путин по„вертикала” ( както се изразяват в Кремъл): ако си приближен до големия началник в държавата, фирмата ти и фирмите на твоите приятели богатеете и обратно…
Само че, за разлика от Путин, Станишев си има началник. Има по-висш арбитър, който зорко следи да не се стига до крайности в нарушаването на интересите му в България и това е особено валидно за енергийния кокал. За висшия арбитър е полезно да го питат, да се съобразяват с обединителната за русофилите тук политика, което за удобство на унизените българчета се нарича „съгласуване”.
Ето защо, докато Станишев приема мълчаливо със стиснати зъби издигането на своя заклет вътрешнопартиен враг на ключова позиция в ценообразуващата практически всичко в България компания „Лукойл”, неговата дясна ръка Стойнев рапортува, че съгласуваното полезното събитие се е състояло.
Бас държа, че част от съгласуването е ангажиментът на Станишев да премълчи унижението, както премълча двойното унижение да чака с часове за аудиенция при Путин в Сочи през септември 2008-ма, а половин година по-късно вися пред президента Медведев, който му отмени с цял ден договорена визита в Москва.
И накрая, противно на шаблона, завършвам с една новина за всички, които пожелаят да вникнат в нея ( а могат и да я проверят, ако не ми вярват, с някой журналистически въпрос): президентът (2001-2011 г.) Георги Седефчов Първанов, придружен от Светлана Шаренкова ( бивша Тутберидзе) е бил наскоро на среща с руския външен министър Сергей Лавров без това да е оповестено нито в Русия, нито в нейната българска провинция. Говорили са си за разни български кризи сред които единствената недопустима за Кремъл е русофилите да се делят и боричкат.
В България рус(к)о гладно нема!
Р.S. Нямам претенцията да съм единственият, „прозрял”, че България не се дели на ляво и дясно, а на русофили и други българи, които искат бъдеще за страната ни, вместо русофилите да ни дърпат назад към Русия.
Ето един цитат от статията на колегата Веселин Желев „Изборът не е вляво или вдясно, а напред или назад” , публикувана в блога му jelev.info ( и препечатана в e-vestnik на 18 октомври 2013 ):
„Страната се хлъзга към миналото си. България върви в обратна на Европа посока. А обратната на Европа посока в българския контекст е Русия.
Тя не влиза у нас с газа, нефта, ядреното гориво, енергийните проекти, туристи и заселници. Те са из цяла Европа. Но никъде в нея те обаче не отглеждат олигархия или цензура, или злоупотреба с институциите.
В България се наблюдават руски политически порядки – на назначени милионери сраснати с партии, държава и медии. Оперетен парламент. Бутафорно правосъдие. Поради историческата си съдба страната ни винаги е имала политическа прослойка, за която Русия е “като слънцето и въздуха за всяко живо същество”. Тя е жива и здрава, мутира и се бори.
Вдясно гъмжи от големи и самотни политически его-та и пустее откъм избиратели. Всичките са умни глави. Защо не вдяват, че след като образите им не събират гласове, им трябва кауза. И тя не се смуче от пръстите, а се определя от избора, пред който е изправена страната. Той не е наляво или надясно, а напред или назад. Към Европа, или към Русия?”