Войната в Украйна разби мита, според който голяма част от страните на Юга, особено в Африка, Азия и Латинска Америка, винаги са се присъединявали в големи международни кризи, към визията за света и стратегията на западните демокрации. Около 40 страни, включително огромните Китай и Индия и много африкански държави, се въздържаха при гласуването в ООН, осъждащо руската агресия в началото на войната. Това пише в анализ за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
Войната разкри мащаба на промените в света за няколко години. Тя ускори преконфигурирането на съюзите в новия международен ред, изграден след Втората световна война през 1945 г. Тя породи, като антипод на западния свят, един "Глобален юг", който играе все по-голяма роля на международната арена и който въпреки своята политическа и икономическа разнородност, отказва да следва възприетата от Запада стратегия за изолиране на Русия. Страните, които го съставят, не искат да вземат страна във война, която е чужда за тях, но от която те понасят последствията, поради експлозията в цените на енергията или зърнените култури.
Разглеждайки конфликта в Украйна като разчистване на сметки между европейците, страните от Юга заклеймяват "двойните стандарти" на Запада, който масово помага на Украйна, отваря вратите си за бежанци, но според тях "губи интерес" към конфликти, които разтърсват техните региони, в Африка или Близкия изток.
Това силно политическо понятие за "Глобален юг", разпространено за първи път от антиглобалисти и специалисти по "деколонизация", обхваща страни, които релативизират агресията на Москва, но които генерално се противопоставят на "господството над света, упражнявано от Запада от 1945 г. насам.
Модерна и по-ангажирана версия на старите "необвързани" държави, страните от "Глобалния юг" обвиняват френската колонизация в Африка и американската инвазия в Ирак през 2003 г. Те прокламират края на "западната хегемония" и се оставят да бъдат съблазнени от Китай и Русия, които поеха водеща роля в тази тенденция и им предлагат алтернативен модел, смятан за по-привлекателен. Индия на Моди, Бразилия на Лула, френскоговорящите африкански страни и много други западни съюзници се дистанцираха от Запада.
Оттук и идеята на Емануел Макрон и няколко западни лидери да се опитат да мобилизират допълнително страните от "Глобалния юг", "за да им попречат напълно да преминат на страната на Русия", да ги убедят да се включат в нови форми на сътрудничество и да ги помирят със западните демокрации.
В продължение на няколко месеца френският президент полага многобройни усилия за сплотяване на страните от Юга, като организира международни конференции, отправя двустранни покани или като предлага, както скоро направи, да отиде на следващата среща на върха на БРИКС в Южна Африка.
Срещата днес и утре в Париж, на която са поканени около петдесет лидери, за да проучат нуждите на развиващите се страни, е част от тази перспектива. От своя страна това прави и Владимир Зеленски, като умножава разговорите с лидерите на страните от Юга в опит да ги приобщи към украинската кауза.
Усилията все още не са дали резултат. Предложенията за мир на развиващите се страни са по-скоро благоприятни за Москва. Никой от тях все още не е променил политиката си под влияние на френското и европейското отваряне. Toчно обратното, ако вземем случая с Алжир. Докато президентът Абделмаджид Тебун няколко пъти отлага посещението си в Париж, той наскоро отиде в Москва при Владимир Путин.
Страните от "Глобалния юг", които като цяло не придават голямо значение на човешките права и западните ценности, все още изглеждат съблазнени от китайското предложение за "нов модел на модернизация", замислен като алтернатива на американския модел, който според Пекин, се е "провалил". Посочвайки Съединените щати и Европа като главни виновници за световния безпорядък, те забравят да споменат, че много от тях също са били колонизатори, понякога дори в Европа, като Турция, че войните, които водят, са по-насилствени и разрушителни от западните намеси , че някои са се облагодетелствали до голяма степен от глобализацията и че на вътрешно ниво нямат урок, който да дадат на Запада...
Възползвайки се от американското завъртане към Азиатско-тихоокеанския регион, което остави вакуум в Близкия изток и в част от Европа, развиващите се държави налагат своето предимство все по-силно и по-силно, ускорявайки "деозападняването" на света, което води до заместване на влиянието на Запада с това на Русия, Китай, Турция или Иран.
Особено емблематичен е случаят с Франция. За няколко години тя загуби голяма част от влиянието си в Близкия изток и беше изгонена от някои от своите африкански крепости, като Мали или Централноафриканската република, за да бъде заменена от руските милиционери на Вагнер.
Дали обаче в действителност залозите са окончателни? Ако автократичните лидери на страните от "Глобалния юг" клонят повече към Москва и Пекин, това не винаги е така за населението, което изисква повече демокрация, както видяхме например през 2022 г. в Иран. Колко време ще отнеме на африканското население, за да осъзнае, че заместителите на французите - руснаците и китайците, са там, за да експлоатират политическите им гласове в ООН и техните суровини, но също и да подкрепят диктаторите, които ги държат в бедност?
Това е един от парадоксите на войната в Украйна: в същото време, когато Западът е критикуван от всички страни, той се укрепи, като остана единен срещу Русия на Владимир Путин.
Ще му върне ли победа на Украйна крилете?