Пет извода за НАТО след срещата във Вилнюс. Това изброява във "Фейсбук" експертът Пламен Петров.
1. Окончателно приключва процеса на връщане към териториалната отбрана, който започна още след 2014 г. Алиансът е твърдо обвързан с географията – през пространствената призма се разглежда и разширяването с Финландия и Швеция, и усилването на източния фланг.
2. Отбраната и отбранителното планиране за страните от НАТО са колективни, сигурността на територията на Пакта е единна и неделима, нито една страна не е защитена, ако всички не са защитени. Пактът вече има детайлни планове за отбрана на своите страни членки – 4000 страници, не е шега работа, предполага се, че генералите и офицерите от щабовете на Алианса са премислили всичко – от броя, националността и въоръжението на войските, които трябва да дойдат на помощ в случай на нужда, до логистиката – по кой мост, шосе и жп линия могат да минат тези войски, къде ще зареждат с гориво, как ще се изхранват и т.н. По този повод – нали сте чували какво казват по-възрастните наши офицери от запаса – когато България беше във Варшавския договор планът е предвиждал в случай на война с Гърция и Турция да държим отбрана от 3 до 5 дни, докато дойде помощ от Одеския военен окръг на Съветския съюз. Е, и сега ще разчитаме на помощ, но не от СССР.
3. Украйна няма да стане член на НАТО докато не свърши въоръжения конфликт на нейна територия, но вече е излязла на евроатлантическа орбита – обещано ѝ бе, че след края на войната ще влезе в Алианса по бърза писта. А до тогава ще получава масирана военна помощ от страните-членки на НАТО. Това не означава ли, че страната вече фактически е вътре в Алианса? Не, голямата разлика е в член 5 от Северноатлантическия договор, ако Украйна беше вътре в Пакта, този член би се задействал и руските агресори щяха да бъдат посрещнати от войски на НАТО, сега не е така.
4. Турция и Унгария свалиха възраженията си срещу влизането на Швеция в НАТО и това е добра новина за вътрешната кохезия на Алианса. В една организация, в която решенията се вземат с консенсус, е много важно най-малкият общ знаменател между интересите на държавите членки да не бъде твърде голямо число.
5. Армията не е обществено благо, от което се ползваме всеки ден. Тя е застрахователна полица за кризисни ситуации като тази, в която изпадна Украйна на 22 февруари м.г. И колкото по-голяма е вероятността за настъпване на „застрахователно събитие“, толкова по-сериозна трябва да е сумата, която заделяме, за да минимизираме щетите от него. Войната в Украйна ще продължи дълго, агресивността на Русия сигурно ще е още по-дълготрайна. Това означава, че страните от НАТО ще трябва да вдигат своите военни бюджети. Най-вече европейците, защото американците отдавна са го направили.