В продължение на почти година и половина инвазията на Русия в Украйна шокира и ужаси света повече от всяко друго събитие в съвременната европейска история, пише за Euronews Питър Дикинсън, издател и редактор в Atlantic Council.
Въпреки това, все още има много международни гласове, които настояват за някакъв вид компромис с Кремъл.
И от американската десница, и от европейската левица, както и от Китай до Бразилия, видни фигури продължават да призовават за незабавно прекратяване на огъня, въпреки че всяко договорено уреждане почти сигурно ще остави големи части от Украйна под руски контрол.
Поддръжниците на сделката земя срещу мир обикновено твърдят, че са реалисти, мотивирани от желанието да се сложи край на касапницата в Украйна възможно най-бързо.
Докато някои без съмнение са напълно искрени в намеренията си, всички тези така наречени реалисти са обединени от фундаменталния неуспех да признаят истинската природа на режима на Путин и геноцидния характер на руската инвазия.
Нагли замисли и имперски амбиции
Войната, отприщена от Владимир Путин през февруари 2022 г., не е просто граничен спор, който може да бъде разрешен чрез териториални отстъпки; това е старомодна война за имперско завоевание, която се стреми да унищожи украинската държавност и да изкорени всички следи от украинската национална идентичност.
Искането на украинците да постигнат компромис с този елиминационен дневен ред е едновременно гротескно и абсурдно. Въпреки това, точно на това сме свидетели в момента.
Може би не е изненадващо, че толкова много хора все още не разбират истинските намерения на Путин в Украйна.
Руският диктатор работи усилено, за да размъти водите, предлагайки редица извинения, за да оправдае войната и да отвлече вниманието от собствените си имперски амбиции.
Най-ефективната измама на Путин е твърдението, че Русия просто реагира на десетилетия разширяване на НАТО.
От началото на нахлуването в Украйна много политици и коментатори по света повториха оплакванията на Путин относно разрастването на НАТО след 1991 г., твърдейки, че този процес представлява непоносима заплаха за руската национална сигурност, което прави войната неизбежна.
Очевидното безразличие на Русия към скорошното присъединяване на Финландия към НАТО обаче направи за посмешище подобни твърдения.
НАТО не е причината
Финландците, които споделят 1300 км граница с Русия, обявиха намерението си да се присъединят към НАТО през май 2022 г. и се присъединиха към алианса единадесет месеца по-късно.
През този период Русия не предприе стъпки за протест или увеличаване на военното си присъствие близо до Финландия.
Напротив, Путин омаловажи значението на членството на Финландия в НАТО, докато руската армия всъщност изтегли по-голямата част от войските си от граничния регион.
Оттогава Русия зае същата безгрижна позиция относно предстоящото членство на Швеция в НАТО, въпреки факта, че това ще превърне Балтийско море в езеро на НАТО.
Очевидно Путин не смята НАТО за заплаха за сигурността на Руската федерация.
Руската неприязън към разширяването на НАТО е достатъчно реална, но няма нищо общо с легитимните опасения за националната сигурност.
Вместо това Путин възразява срещу НАТО, защото му пречи да тормози съседите на Русия.
Продължаващата абсурдност на твърденията за украински "нацисти"
Докато аргументите на Русия за НАТО не издържат на проверка, другите извинения на Путин са още по-пресилени.
Най-известното е, че той позиционира нахлуването си в Украйна като кръстоносен поход за "денацифициране" на страната.
Един кратък поглед към политическия пейзаж на Украйна би трябвало да е достатъчен, за да разкрие абсурдността на това твърдение.
Украинският президент Володимир Зеленски е евреин и за първи път се издигна до национална известност като рускоезичен комик, но това не му попречи да спечели президентството на Украйна със съкрушителна победа.
Докато Зеленски се радва на рекордно одобрение, крайнодесните политици на Украйна остават твърдо на ръба на демокрацията в страната.
След години на неудобни изборни неуспехи украинските националистически партии се обединиха през 2019 г. под единно избирателно знаме, но все пак спечелиха само 2% от гласовете.
Докато Кремъл бълнува за въображаеми украински фашисти, малко са европейските страни, където крайнодесните политици се радват на по-малка подкрепа от Украйна.
Говоренето на Путин за НАТО и нацистите е предназначено да прикрие далеч по-тъмните мотиви, движещи неговата инвазия.
Подобно на милиони свои сънародници, Путин отхвърля цялата идея за украинска държавност и вижда украинската независимост като символ на историческа несправедливост, сполетяла Русия след разпадането на Съветския съюз.
Когато той оплаква разпадането на СССР и "гибелта на историческа Русия", той има предвид преди всичко Украйна.
Подчиняването на Украйна се превърна в крайъгълен камък на това, което той смята за своя свещена мисия да възроди Руската империя.
Манията по Украйна не е нищо ново за Русия и Путин
Неумолимото противопоставяне на Путин на украинската независимост също отразява тревогата му от прегръдката на демокрацията в постсъветска Украйна, която той вижда като екзистенциална заплаха за собствения си авторитарен режим.
Не е случайно, че манията на Путин по Украйна стана очевидна за първи път след продемократичната Оранжева революция от 2004 г., която отмени фалшифициран украински президентски вот.
Той е ужасен, че демократичните политически традиции се вкореняват в Украйна и това това ще предизвика искания за подобна промяна в самата Русия.
Тези страхове се коренят в личния опит на Путин като млад офицер от КГБ в Източна Германия от ерата на Студената война, където той стана свидетел на разпадането на съветската власт, когато продемократичните движения заляха Източния блок в края на 80-те години.
Путин остава преследван от перспективата една демократична Украйна да послужи като катализатор за нова глава в продължаващото разпадане на Руската империя и изглежда готов да плати почти всяка цена, за да предотврати това да се случи.
Психически неуравновесени есета и чисто и просто заграбване на земя
Тази загриженост за Украйна се засили през годините и започна да доминира през цялото управление на Путин.
Той е известен с това, че настоява, че украинците всъщност са руснаци ("един народ") и публикува психически неуравновесено есе от 5000 думи през юли 2021 г., което се чете като обявяване на война срещу украинската държавност.
Путин отиде още по-далеч през лятото на 2022 г., сравнявайки директно продължаващото нахлуване в Украйна с имперските завоевания на руския цар Петър Велики от 18-ти век.
Месеци по-късно той наблюдава пищна церемония в Кремъл, с която официално анексира четири частично окупирани региона на Украйна, представляващи около 20% от страната. Това чисто и просто заграбване на земя бе част от битка за "велика историческа Русия", обясни той.
Путин не е измислил тази антиукраинска доктрина. Напротив, тя е била централна характеристика на руската имперска идентичност от векове.
Въпреки това неговата фиксация към Украйна е остра дори по руските стандарти и е изкривила националния дискурс на страната до степен, че геноцидната реторика, насочена срещу украинците, сега е рутинна характеристика на силно цензурираните основни медии в Русия.
Не е изненадващо, че това отрови отношението към Украйна сред обикновените руснаци и помогна за подхранването на силна обществена подкрепа за инвазията, която остава постоянно над 70% според единствения международно уважаван независим социолог в Русия, Левада център.
Въпреки че има основателни опасения относно валидността на проучванията на общественото мнение в диктатурите, не може да се отрече почти пълното отсъствие на антивоенно движение в днешна Русия. В много реален смисъл това е и войната на Русия, а не само войната на Путин.
От абсурди до жестокости — и в крайна сметка геноцид
Военните престъпления, извършени от руски войници в Украйна, са логично следствие от антиукраинската истерия, която отдавна е нормализирана в самата Русия.
В края на краищата, както предупреждава Волтер, онези, които могат да ви накарат да вярвате в абсурди, могат да ви накарат да извършите зверства.
Нито пък тези престъпления са дело на изолирани лица или измамнически групи. Напротив, във всеки един освободен регион на страната украинските служители са открили поразително сходни доказателства за бързи екзекуции, изтезания, сексуално насилие, масови депортации, отвличания на деца, насилствена русификация и систематично потискане на украинската национална идентичност.
Това падение във варварството е пряк резултат от демонстрираните в Москва геноцидни намерения.
Всичко това е отлично известно в Украйна, което обяснява защо практически няма апетит за какъвто и да е компромис с Кремъл.
Едно скорошно проучване установи, че 84% от украинците са против всякакви териториални отстъпки на Москва и настояват за пълното освобождаване на страната от руска окупация, дори ако това означава удължаване на войната.
Украинците признават, че освен ако Русия не бъде принудена да се оттегли напълно от тяхната страна, Путин ще използва всяко споразумение за прекратяване на огъня, за да се превъоръжи и прегрупира, преди да поднови инвазията си.
За някои външни наблюдатели тази твърда решимост да се победи Русия може да изглежда безкомпромисна или дори безполезна. От украинска гледна точка това е просто единственият начин да се осигури национално оцеляване.
Едно мирно споразумение би застрашило и други страни
Украинците не са единствените потенциални жертви на споразумение чрез преговори. Награждаването на руската инвазия с териториални отстъпки би имало катастрофални последици за международната сигурност.
Това ще насърчи Кремъл и ще предизвика по-нататъшна руска агресия, като Молдова, Казахстан и балтийските държави са потенциални цели.
Други авторитарни управляващи също ще научат уроци от такъв успех на Путин и ще се впуснат в собствени експанзионистични приключения.
Целият свят ще навлезе в нова ера на международна нестабилност, белязана от надигаща се вълна от милитаризъм и геополитическо сплашване.
Тъй като мащабната война на европейска земя наближава година и половина, трябва да се подчертае, че никой не иска мир повече от самите украинци.
В крайна сметка те са тези, които са тероризирани и избивани ежедневно; те са тези, принудени да прекарват нощите си в мръсни окопи и импровизирани бомбоубежища.
И все пак те са достатъчно честни, за да признаят, че един преждевременен мир изобщо не би бил мир. Напротив, това на практика би гарантирало повече война.
Не се пазарете с Путин
Всеки, който призовава за незабавно прекратяване на огъня, трябва да се съобрази с тази мрачна реалност.
Русия не е разумен международен актьор, който се стреми да отговори на законни опасения за сигурността; това е открито империалистическа сила, която категорично отхвърля настоящия международен ред и ясно показа намерението си да заличи Украйна изцяло от картата.
При такива обстоятелства привържениците на компромисно споразумение рискуват да позволят геноцид в сърцето на Европа и да ограбят по-широкия свят от сигурността, която подхранва десетилетия на нарастващ жизнен стандарт.
Всеки опит за пазарлък с Путин би създал катастрофален прецедент за бъдещето на международните отношения.
Вместо това сега трябва да е очевидно, че единственият начин да се осигури траен мир е чрез победата на Украйна и решителното поражение на руския империализъм.